Акад. д-р Красин Химирски и съпругата му не получават пенсиите си, остават без храна и лекарства

ЧИТАТЕЛИТЕ НИ ПИШАТ

ПРИЯТЕЛИ, БЛИЗКИ, ПОЗНАТИ и НЕПОЗНАТИ, живеещи в България и в чужбина,

ДАМИ и ГОСПОДА,

След колебания реших да споделя нашата многогодишна сага…

Вероятно ще се стори твърде емоционално написаното, но не е възможно да е друго след новината от 7 февруари 2022 г., че не мога да си получа мизерната пенсия и малкия наем / от малък апартамент моя собственост в ж. к. „Младост“/

След по малко от 24 часа вероятно ще останем и без интернет, респективно без връзка със света… За оставащите часове трябва да информираме близки и приятели за случващото се с нас, ако можем да осигурим средства за съществуване, а така също да изпратим отново писмо до Министъра на Правосъдието на Република България.

ИСКАМ ДА „БЛАГОДАРЯ “ НА ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ЛИШИХА ОТ ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ ЛЕКАРСТВА, ХРАНА , подариха кръвно 160/100 / такова е моето и на съпругата ми от седми февруари до момента/ И МЕ ОБРЕКОХА НА ГЛАДНА СМЪРТ!!!

Надявах се, че ще се намери някой със съвест, който да ми отговори за причините на това безобразие и издевателство над личността ми достатъчно изтерзана от

безобразията в родината ми станали причина да я напусна.

От 8 до 11 февруари 2022 г. написах и изпратих:

– три писма до г-жа Диана Митева Изпълнителен директор, ръководител на направление „Банкиране на дребно“ на Банка ДСК и Председател на Управителния съвет на Асоциация на банките в България;

– една жалба до Банка ДСК чрез формата за целта на сайта им и

– две писма до ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА гр. София,

защото се оказа, че банковата ми карта е блокирина.

Едничката ми надежда беше, че написаното от мен ще бъде прочетено от екипите на ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА и Банка ДСК, ще пробуди съвестта им, ще достигне до сърцата на всички от които зависи деблокирането на картата ми като преди това подчертавам се споразумеем за плащанията на които претендират и ще получа по-вече от скромните средства на които разчитам за да оцелея…

Вярвам, че всеки от ръководството на Банка ДСК и ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА има баща и няма да допусне баща му да бъде лишен от единствения му доход –

пенсията за, която се е трудил достойно половин век…

Много вежливо във формата се казва, че Жалбата ми / Оплакване ще бъде проверено от Отдел „Грижа за клиента“ и ще получа отговор в срок от 30 дни…

Обърнах се с молба – апел за спешна проверка по жалбата ми, защото ако ще чакам отговор 30 дни няма да има смисъл изобщо да бъде изпращан такъв. Истината е, че аз и съпругата ми няма да сме живи до тогава ако не получа веднага пенсията си и сумата от наема.

Ситуацията е изключително сложна:

Човешки и абсолютно ясно написах, че не мога да отида лично до каса в банката и упълномощеното от мен лице също…- не съм в страната и пълномощника ми е в чужбина за неопределено време …Намирам се трета година в страна без българско посолство…

За първи път не можах да получа мизерната си пенсия и наем.

Държа да отбележа, че общата сума на дохода ми не надвишава минималната работна заплата за страната!!!

На 11 февруари 2022 г. получих смразяващ отговор от отдел „Грижа за клиента“

на Банка ДСК, който ме обрича на бавна и сигурна смърт!!! Писмото се оказа написано още на 9 февруари, но изпратено на 11-ти…

Отговор от ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА така и не получих!

Оказа се, че потърпевшите като нас от „дейността“ на ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА са хиляди…, а от „дейността“ и безобразията на ЧСИ-та в България са над 300 000.

Изчетохме в интернет за десетки случаи.

Има серия от предавания на разследващата журналистка Валя Ахчиева за безобразията на Топлофикация и отделно предаване за ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА.

Бих искал написаното от мен да се прочете от по- вече хора и да се обединим за да предприемем общи действия за прекратяване на тези безобразия и издевателства…

Отделно бих искал да получа отговор как се съдят хора без да са известени, без да са в страната, без да им се предостави гражданското и изпълнително дело, как се лишават хора от пенсиите им и се обричат на смърт???

Напуснах страната не защото съм го желал, а защото се оказа единствения начин

да се спасим със съпругата ми от многогодишен тормоз, шантаж и издевателства

на които бяхме подложени. Преживяхме загуби за стотици хиляди левове! Бидейки в Москва ни застигна поредния удар, че е ограбен апартамента ми на ул.“Граф Игнатиев“ 11, ет. 2 в София / изнесена бе цялата колекция от картини, награди, подаръци от цял свят, целия ни безценен архив /.

„В знак на благодарност“ се оказа, че хората, които оставихме да живеят без да плащат наем – ТРЯБВА СПЕЦИАЛНО ДА „БЛАГОДАРЯ“ на лицата Галина Борисова / с трите и деца /, Живко Чакракчиев / със сина си /, изчезвайки в чужбина оставят не платени сметки за парно, вода и ток… Има и трето лице, което поне се извини… Питаме се до сега със съпругата ми въпросните трима и една съседка – оставихме на тези лица ключове- къде оставиха съвестта си и след като всеки един от тях има деца, а някои и внуци не ги ли е страх, че децата и внуците им е възможно да плащат за греховете им??? Дано Бог им прости…

Това уви не е всичко за съжаление: Разкрихме чутовни измами с цел да бъда доограбен и реално унищожен. Оказа се, че в България е възможно всичко: да те лъжат години, да те мамят, да те предадат роднини и приятели – най – близките хора… с едничката цел да заграбят собствеността ти…

За всички тези безобразия изписах десетки страници вместо да си пиша книгите, преводите, да си реализираме проектите и достойно да си посрещнем двойния юбилей тази година. Всичките ни планове се стопираха.

Сезирани са компетентните органи в България.

Води се все още псевдо дело за „делба“ от 2010 година до момента / поредно заседание предстои на 28 март 2022 г. /

Започнаха проверки по времето на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов, за което съм му безкрайно благодарен.

Надявам се на Министър Надежда Йорданова да продължи и успешно се завърши сагата на живота ми продължаваща десетилетия…

От човек с имоти в България за над 300 000 евро в следствие на разкритите измами в продължение на последните 7 години аз се боря за справедливост и оцеляване… Всички спестявания се изчерпаха. Потънах в дългове

В следствие на стреса в България получих инсулт средата на 2014 г. Възстанових се напълно благодаря на Бог, фантастичните лекари, приятели и 24 часовите

грижи и обич на всеотдайната ми съпруга.

След няколко години вече в чужбина попаднах в болница. Отново благодаря на Бог, лекарите, приятелите и съпругата ми оцелях.

Роднините ни забравиха… Оставиха ни да умираме…

Спасиха ни приятели. Те са ни по вече от роднини!

Те са истинското ни семейство.

Пак те ни поддържат духа от 7-ми до момента по интернет.

Чувстваме се безпомощни в тази ситуация…

Надявам се написаното да бъде прочетено от по вече хора и им послужи за урок – един от многото в живота. Всяка идея за мен в случая ще е безценна през следващите вече по малко от 24 часа…

Съпругата ми бе първата в страната, която писа и положи началото на кампанията за оказване помощ на професор Галилей Симеонов, който изживя последните си дни достойно в човешки условия и напусна този свят в деня на народните будители миналата година.

Помагали сме винаги с каквото сме могли през годините…

Всеки ден благодарим на Бог, Висшите сили, Вселената, малкото останали, но истински приятели, че сме живи! Безкрайно сме благодарни на сем. Мичеви, че ни помогнаха да оцелеем!

Осъзнали сме, че сме живи все още и защото не сме в България!

Враговете ни не можаха да ни унищожат физически с цел да ни доограбят, но се оказа, че държавата в лицето на ЧСИ СИЯ ХАЛАДЖОВА и Банка ДСК ще им помогне… невероятно, но факт!

Споделих всичко това и с надеждата да ни потърсят засегнати от дейността на ЧСИ-та в България!

Ще се обърна към момичетата и момчетата от Алтернатив прес- медия с молба да публикуват материала ми както направи съпругата ми последните два пъти. Предварително благодаря на амбициозния екип на Алтернатив прес- медия за разбирането, отношението и професионализма!

ПАЗЕТЕ СЕБЕ СИ И ВАШИТЕ БЛИЗКИ!

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ЩАСТЛИВИ И УСПЕШНИ!

БОГ ДА ВИ ПАЗИ!

Прилагам и биография за онези, които отделят от времето си да прочетат написаното. Благодаря на всеки предварително!

С уважение и надежда:

Акад. д-р Красин Химирски

За връзка с мен в момента единствено по интернет :

e-mail: himmirskyek@yandex.ru

Telegram: Evgeniya Krassin Himmirsky +359 877 438 461

https://www.facebook.com/ek.himmirsky/

КРАСИН ХИМИРСКИ

Роден на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, окр. Врачански.

Учи в Суворовското училище в София.

Завършва средно образование в 34 ССУ „Иван Пашов” в София през 1956 г. – днес „Алekсандър Пушkин“.

Същата година е приет да следва в СУ „Kл.Охридски“ специалност философия. Учи един месец и е приет в Московския държавен институт за международни отношения /Факултутет “Международни отношения”/, където се дипломира през 1962 г.

След отбиване на военната си служба през м. януари 1963 г. постъпва на работа в Министерство на външните работи.

През следващата година е изпратен като прес и културен аташе на Българското посолство в Република Индонезия. Среща се с Президента Сукарно. Организира седмица на българския филм. По националното радио на Индонезия отправя новогодишно приветствие до индонезийския народ през 1965 г. Издава български книги на индонезийски език. Участва в предавания на индонезийската телевизия.

В течение на година е Временно управляващ Българското посолство.

След завръщане в страната постъпва в Отдел “Азиатски страни” на МВнР.

От 1971 до 1974 г. следва редовна аспирантура в Академията за обществени науки в Москва, по-късно преименувана в Академия за държавна служба при Президента на Руската федерация. През 1974 г. защитава дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” и му е присъдена научната степен доктор на филологическите науки. Дисертацията и авторефератът са във фонда на Държавната руска библиотека РГБ, Москва.

Участва паралелно във висшите литературни курсове към Литературния институт „Максим Горки“.

От 1976 до 1981 г. е изпратен като първи секретар в Българското Посолство във Вашингтон, където е Временно управляващ Посолството в течение на една година. През този период участва в процеса на нормализиране на политическите връзки между България и САЩ и активизиране на културните ни връзки с тази отвъдокеанска държава.

Поддържа връзка с Държавния секретар Хенри Кисинджър, със сенатори в т.ч. Джеймс Фулбрайт, Едуард Дервински, Робърт Стафорд, министри от Американската администрация, президенти на университети.

По време на мандата му се състои визита на първата дама на България и Председател на Комитета за култура, която е приета на най-високо ниво. Проведени са преговори и подписана Програма за културно сътрудничество между двете страни. Предсгавлява България на официалното честване 200 годишнината на САЩ в Белия дом. Поддържа постоянни контакти с Държавния департамент и другите департаменти на американската администрация, с Международната агенция за комуникации /ICA/, с Националната фондация за изкуство, Националната академия за литература и изкуство, Националния филмов институт, Конгресната библиотека, със Смитсоновия институт и с ръководствата на отделни културни институции, музеи, университети и др. През този период е отбелязана достойно 1300-годишнината на Българската държава и изграден Комитет за честването, състоящ се от близо стотина най-видни дейци на САЩ под ръководството на бившия сенатор Фулбрайт, с участието на представители на администрацията, видни учени, писатели, обществени дейци и др. В “Метрополитен” в Ню Йорк и в Музея за изящни изкуства в Бостън е показана изложбата “Тракийски съкровища от България”, открити от Людмила Живкова и Александър Фол съответно. Състоят се гастроли на Софийска филхармония, Ансамбъл “Пирин”, на водещи български оперни певци като Николай Гяуров, Благовеста Карнобатлова, Гена Димитрова и др. , Детската Филхармония “Пионер”. Показана е изложба на Международната детска асамблея открита от Людмила Живкова. В Конгресната библиотека във Вашингон, Академията на Американските поети в Ню Йорк, в Пенсилванския университет в Питсбърг гостува делегация на СБП, включваща 5-има видни български поети. Открита е българска художествена галерия във Вашингтон. Реализирани са посещения на български министри, заместник-министри и др. Съдейства за издаване в превод на английски на Антология на български поети със съставител Уилям Мередит, Поет-Лауреат на САЩ, Пулицеров Лауреат и носител на Международната Вапцарова награда, а в последствие и български гражданин, почетен гражданин на Смолян и член на СБЖ.

При учредяването на американския балетен конкурс основан от Робърт Джофри е поканен и участва като представител на България и Варненския балетен конкурс.

Съдейства за установяване на връзки и отпечатване на материали за древна и съвременна България в сп. “Нешанъл Джеографик” / в т. ч. отпечатва два авторски материала- студии с много фотоси – 35 страници.

Поддържа тесни връзки с бащата на компютъра – Джон Атанасов и неговото семейство. Срещат се многократно в дома му. Впоследствие

в София участва в честването на 100 годишнината на Джон Атанасов,

откриването на паметника пред централна поща и организира изложба

за живота и делото на му в РКИЦ, София, на която присъства като специален гост внучката му Тамара Бъртон.

След завръщането си от САЩ работи в МВнР в отделите “ООН и разоръжаване” и “Културно сътрудничество”.

През 1987 г. е изпратен като пълномощен министър и завеждащ Културния отдел на българското посолство в Москва.

По време на мандата му поддържа най-широк кръг контакти в Москва, в отделните републики на СССР, автономните републики и области на Руската Федерация. Най-тесни връзки поддържа с Министерството на външните работи на СССР, с отделите за балканските страни, Департамента за международно културно сътрудничество, ЮНЕСКО, международни организации и др. Личен приятел е с Посланик Александър Бессмертных – колега от МГИМО, тогава зам. Министър на външните работи, а впоследствие и Министър. По време на мандата му в САЩ – Бессмертных е Посланик във Вашингтон. Дружбата им продължа до сега. След напускане поста Министър на Външните работи на СССР е Президент на външно-политическата Асоциация на Русия, Президент на Международната Асоциация на бившите министри на външните работи от цял свят, Президент на Международната Асоциация на завършилите МГИМО.

През този период работи в най-тясно сътрудничество с Българския Културен център в Москва / сега БКИ /. Участва в повечето негови прояви, провеждани са и много съвместни инициативи. Поддържа връзки с Министерството на културата на Руската Федерация, с Министерство на образованието и науката и др.. Съдейства за договорното сътрудничество между БАН и РАН и отделните институти, с Академията по изкуствата. Поддържа тесни контакти с Фонда за култура, Международния детски фонд и др..

Организира периодични срещи в Посолството с Института за славянознание и балканистика, с ръководството на МГУ, МГИМО и други университети. Поддържа тесни контакти с творческите съюзи на СССР. През този период се среща с ръководствата на различните институти в столицата и в отделните републики / по-късно суверенни републики /. Съдейства за изграждане паметника на Св. Св. Кирил и Методий в гр. Мурманск от Владимир Гиновски по инициатива на руските писатели Виктор Тимофеев, Симеон Шуртаков, Виталий Маслов. Представлява Българската държава при неговото откриване на 22 юни 1990 г. В нигата на Виктор Тимофеев с когото са близки приятели близо половин век е отразено / има и снимка /. Участва при откриване паметника на Хр. Ботев в с. Задунаевка, барелефите на Светите братя в Киев, Минск, Смоленск и др.. Участва в тържествата по случай 24 май Ден на славянската писменост и култура в течение на редица години. Член-съучредител е на Международния фонд за славянска писменост и култура, основан в Москва през 1989 г. с Председател Никита Толстой, на която участва и официална българска делегация.

Има добри контакти с ръководството на Кметството на гр. Москва и различните негови звена, както и с Отдела за култура на Софийското кметство и кметствата на редица градове – Плевен, Пловдив, Враца, Шумен, Ботевград, Кюстендил, Разград, Червен бряг и др. през годините.

Работи три години в Босна и Херцеговина като Международен служител по Демократизация и Избори в Мисията в Сараево, Горажде и Бръччко на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

От 2003 до 2018 година работи като завеждащ отдел „Наука и образование“ в РКИЦ към Посолството на РФ София. През години е инициатор и организатор на конференции с международно участие в София, страната и чужбина. Координира участието на български представители във форумите в РФ свързани с наука, култура и образование. Традиционно организира отбелязването на Татянин ден – ден на руските студенти и 8 декември – ден на българските студенти, презентации на книги на руски и български писатели, много срещи с дейци на науката, образованието, културата на двете страни и от др. държави. Организира редица изложби и концерти, отбелязването през годините на знаменателни дати, юбилеи.

Организира и координира приема на българските кандидат студенти в руските висши учебни заведения. Член е на националната комисия за изпращане на студенти в чужбина към МОН.

Със съпругата си организира първото честване на Деня на дипломатическия работник в София в което участва Посланика на РФ и представители на посолството.

Сътрудничи с колеги и приятели от ИНКОРВУЗ в Москва-

Международната организация обединяваща всички учили и завършили съветски и руски висши учебни заведения. Организира участието на български представители в техни и съвместни инициативи.

Със съпругата си организира и провежда Втория световен форум на училите в съветски и руски ВУЗ-е на най-високо ниво в София, в който участват представители на 14 страни и внушителна руска делегация от представители на ръководствата на ИНКОРВУЗ и руски висши учебни заведения. По време на няколкодневния форум с общи и пленарни заседания, провеждат се срещи с ръководствата на столични университети и от страната, с ръководството на МОН. Форумът е съпроводен с богата културна програма, в т. ч. откриване на изложба,

концерти, спектакли, отразен е от средствата за масова информация в София и страната. Заснет е документален филм за форума. Чуждестранните гости посещават градовете Пловдив, Стара Загора, Габрово, Велико Търново, Бургас и Варна. Провеждат се срещи в университетите, дават се интервюта и пресконференции.

Същата година съпругата му е инициатор и главен организатор за провеждането на пленер посветен на 130 годишнина от Освобождението на България от турско робство, в който участват художници от Русия / в състава на руската делегация участва внука на Верещагин /, България / всеки град участник е представен от свой художник /, САЩ, Израел. Участниците в пленера посещават последователно местата на военните действия от началото до края на войната. Във всеки град имат срещи с ръководството на града, запознават се със събитията и местата свързани с военните действия, организират се възстановки за да рисуват художниците от натура. Пленерът завършва с голяма изложба в София в залата на НХА, с награждаване на художниците и 22-та меценати- от всеки град участник. Заснет е документален филм за пленера – Освободители.

През годините е в контакт с Правителството на Москва и колегите си от МГИМО работещи в екипа на Лужков: като Посланик Георгий Львович Мурадов – тогава ръководител на департамента за международно сътрудничество, а от 7 август 2014 г. до момента Заместник Председател на Съвета на министрите на Република Крим при Президента на Руската Федерация. Свързва ги до сега близко приятелство.

По негова инициатива и със съдействието на Лужков и ректора на МГИМО организира със съпругата си 20 дневно посещение в Бълария на дъщерята на Маршал Г. Жуков и дъщерята на генерал Л. Доватор. Всички средства за масова информация отразяват посещението. Двете дами имат срещи с Президента, Председателя на Министерски съвет, Зам. Министъра на отбраната, Кметове на София, Пловдив, Плевен, Червен бряг и др., с ръководствата на Военната академия в София, Военния, Националния исторически музей, Плевенска панорама и редица други музеи, училища, обществени организации, НПО, имат срещи с граждани. Участват в мероприятията свързани с Националния празник 3 март, в т.ч. държавния прием в Резиденция Бояна, концерта организиран в РКИЦ и мн. др. Маргарита Георгиевна Жукова участва в Шоуто на Слави.

Маргарита Георгиевна и Рита Львовна присъстват на представяне на поетичната му книга в Москва в старата сграда на БКЦ. След това многократно се срещат в руската столица и ги свързва семейно приятелство.

Знаково е участието му в отбелязване 100 годишнината на Акад. Лихачьов в България. Член е на Националния организационен комитет за честването. Награден е за работата си като секретар на организационния комитет.

По инициатива на съпругата му скулптура Стефан Стефанов – тогава Директор на единственото по рода си училище за обработка на камъка на Балканите и второто в Европа за 24 часа изработва проект за бюст на Акад. Лихачьов. Бюстът е докаран лично от Стефан Стефанов в София и е поставен на сцената по време на заключителната вечер отзнаменуваща края на честванията!

По инициатива на съпругата му е изработен плакет – 100 години Лихачьов и са наградени всички изявили се в честването от цялата страна.

Същата година Красин Химирски връчва плакет и на Президента на Фонд ЛИХАЧЬОВ – Кобак, който е впечатлен както от плакета така и от проекта за бюст.

През последните 20 години поддържа тесни връзки с Московската Патриаршия на Руската Православна Църква и със Светия Синод на БПЦ при провеждане на българо-руски прояви.

През 2003 и 2007 г. участва в състава на българската делегация за Първия и Втория Световни форуми на завършилите руски /съветски/ висши учебни заведения в Москва. Председател е на Асоциацията на завършилите МГИМО / до края на 2017 /, която поддържа активни връзки с московската Алма Матер. Всяка година до 2016-та посещава университета. Асоциацията провежда редица международни конференции с участието на преподаватели и студенти от Московския ВУЗ. Няколкократно представлява Асоциацията на различни годишнини на МГИМО /У/ по покана на ръководството на Института /Университет/ с участието на Министъра на външните работи на РФ Сергей Лавров.

Участва в Първия, Втория и Третия Световни Форуми на МГИМО.

Негови и на съпругата му фотоси участват в традиционните изложби „Мир глазами мгимовцев“ в Москва и са дарени на фонда на МГИМО.

По инициатива на съпругата му организират серия от съвместни инициативи с Академия „И. С. Глазунов“ в Москва, в т.ч. посещение на Академията от мгимовци по време дните на МГИМО, инициират изложба в МГИМО на студенти от Академията.

Канят състава „Королевское сердце МГИМО“ в България. Съставът е посрещнат лично от Посланика на РФ и съпругата му. Организирани са серия концерти в страната. Заключителният е в препълнената зала на Посолството на Русия в София.

По покана лично на И. С. Глазунов участва със съпругата си в мероприятията посветени на 80 годишния му юбилей , в т. ч. конференция посветена на живота и творчеството му, юбилейна изложба в Манежа. По време на конференцията връчват Поздравителни адреси от Ирина Бокова – тогава Генерален Директор на ЮНЕСКО, Министъра на културата на България, Кметовете на София, Пловдив, Казанлък, Ректора на НХА, Директорите на училищата по изкуствата в София, Кунино и Казанлък.

Организират и пътуват с И. С. Глазунов в Париж за срещи в централата на ЮНЕСКО с Ирина Бокова и др. представители на организацията.

Със семейството на Глазунов ги свързва топло приятелство дълги години.

Преподава в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, Новия български университет, Университета за национално и световно

стопанство, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Американския университет в Благоевград.

Автор е на стихосбирките “Вярвам”/1980/, “Търся Атлантида” /1987/, “Звезден хляб” /1987/, “Марсианци” /1996/, “Бомба със закъснител” /1998/ – двуезично издание на български и английски, “Вашингтонски рецитал” със – запис в Конгресната библиотека на САЩ “Вашингтонски рецитал” е издаден на компакт диск и аудио касета./2005/, сборника с разкази “Отворете, Сър!” /1986/ есеистичната книга “Камбоджа се бори” /1971/. Стихосбирката “Корзина со сверчками”, издадена на руски език е отличена като най-добра книга от автор завършил МГИМО, която е представена в БКИ през септември 2006 г., а книгата проза на руски език «С Крымского моста на крыльях двух веков» е издадена от издателството на МГИМО в Москва по повод 70-тия му юбилей. „ Червената птица” е поетична книга издадена на монголски и представена в Улан Батор през 2006 г.. Стиховете в нея са преведени от Донид, Лхагва и Бямбаа. ”Крепостта на нашата съвест” е поетична книга издадена в Армения. Стиховете са превод на известния арменски поет, преводач и песенник Юрий Саакян. Представена е в България от Надежда Захариева под Патронажа на Посланика на Армения в София Н. Пр. г-н Сергей Манасарян в Арменския дом с участието на Посланик Александър Янков, проф. Емил Янев, илюзиониста Астор и мн.др.

Стихове и проза на Красин Химирски са преведени на 28 езика

/ руски, английски, индонезийски, френски, испански, немски, норвежски, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, арабски, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, киргизки, монголски, азербайджански, украински, грузински, унгарски, есперанто, бенгалски/.

Негови произведения са публикувани в редица литературни издания.

Стихове на Красин Химирски са включени в редица сборници и антологии в България и чужбина. В САЩ са включени в Антологията „Поети превеждат поети“ издадена в Ню Йорк. Съдържа 100 авторa от 30 езика. Стиховете му са в превод на видната американска поетеса Дениз Левертов.

Стихове са включени и в Антология на български поети работили в Москва.

Последната Антология в която има негови стихове е „Пеещо дърво“ по случай 105 годишнина на Съюза на българските писатели.

Превел е редица творби поезия и проза от английски, индонезийски, руски, сръбски, хърватски и др. езици в т. ч. произведения на Карл Сандбърг, Робърт Фрост, Робърт Лоуъл, Джон Ъпдайк, Ърскин Колдуел, Уилям Мередит, Алън Гинсбърг, Уендъл Бери, Роланд Флинт, Барбара Голдбърг, Ричард Хартайс, Джон Чийвър, Ричард Хейдън, американската поетеса Дениз Левертоф, американския драматург Джейсън Милър младщи, британската белетристка Виктория Холт, канадската поетеса Мириам Уодингтън, хърватската поетеса Весна Парун, босненския поет Изет Сараилич, сръбските поети Радомир Андрич, Миряна Булатович, индонезийските писателе Прамудия Ананта Тур, Утуй Татанг Сонтани, Ситор Ситуморанг, Асрул Сани, Хаирил Анвар, Рендра, Тути Херати, Агам Виспи, Интойо, Татенкенг, Ситок Сренгенге, Нирван Деванто, Гунаван Мохамад, руските творци: Александър Фьодоров, Любов Столица, Валерий Шамшурин, Олег Хлебников и мн. др.

Участва в десетки литературни четения в градовете в които живее, работи и посещава по света.

Явява се преводач и съставител на сборниците „Антология на новата индонезийска поезия” и на „Антология на чувашките поети от ХХ век”.

Има многобройни публикации в наши, чужди и интернет издания, в т.ч. „Иностранная литература“, „Новый мир“, „Москва“, „Огонек“, „Московский Парнас“, „Девять муз“, Литературен Азербайджан, „Ингил“- Чувашия и мн. др.

Председател е на Асоциация на завършелите МТИМО – България до края на 2017 г., на Сдружение „Приятели на Индонезия – НУСАНТАРА” – България, Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския П. Е. Н. център, Международния фонд за славянски култури в Москва. Почетен член е на Съюза на сръбските писатели. Член е на академията по екология на Украйна.

Владее руски, английски, френски, испански, индонезийски, малайски, сръбски, хърватски, босненски и др. езици.

Носител е на редица български и чуждестранни награди в т.ч. най високите отличия на Съюза на журналистите и на Съюза на преводачите в България, на Почетните знаци на Парламента, на гр. Червен бряг, „Акад. Д. С. Лихачьов” по повод честване на 100 годишния му юбилей, на най високите отличия: Медал за заслуги на МГИМО /У/, Москва, Ордена «Суворов», връчен му от Председателя на Международното Кадетско братство” /Москва/, Ордена на Фонд „ Маршал Жуков”, медалите на Съюза на руските писатели: „А. П. Чехов” и „А. С. Грибоедов” , награда на Стружките поетични вечери, на конкурса „Витошко лале“ и др.

PS:

Завършвам с един цитат:

„Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра…

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса…

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър…

Горко на народ, който на сън презира някоя страст, а на яве й робува…

Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника…

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници,

а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието…

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари…

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката…

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ…“

Из “Странникът” – Джубран Халил Джубран

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s