Че и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат

alternativpress_the_free – последвайте ни в инстаграм

Едно есе на Елиз Адем

Проблемът за словото и неговото значение за индивидуалния и социалния живот на човек и общностите ме вълнува отдавна. Смятам, че това е екзистенциален въпрос, който от древността до днес движи човечеството. Та огледайте се отново – нима всевластието на триезичната догма и днес не заплашва от изчеване малките народи и техните уникални култури… Затова аз избрах тази тема, в която основният проблем в цитата е задаването на посока за национална гордост, съхраняваща човека и общността във времена на тотална инвазия на същата тази триезична догма, с която се бори Св. Константин Кирил – Филосов на събора във Венеция.

Одата на Иван Вазов „Пайсий“ стои в центъра на „Епопея на забравените“. В епопеята е заложена опозицията на словото и делото. Патриархът чрез монолога на първия възрожденец задава основния смисъл на цялата творба – в центъра на човешкото битие стои СЛОВОТО. Ако погл еднем в митологичната история на човечеството ще видим същото – словото е начало, то е свърваща и разделителна линия между хората и народите. Доказва го Евангелието на Йоан със своето начало : „В началото бе словото“…. Доказва го и Вавилонската история от Стария завет. Заради гордостта и Богохулството на народите Бог размесил езиците и унищожил разбирателството….

А не е ли това основната причина за бедите на тоя свят?! Според мен – ДА! Разбирателството идва от словото, както между човеците, така и в общението на човека и Бога ! Ако го няма, човешкото битие – и духовно и материално е обречено. Вазовият лирически говорител задава точно това разбиране за значението на словото чрез своя личрически герой, автора на първата възрожденска книга, повикала за нов живот един забравен народ. Дава му нова посока за национална гордост : „И ний сме дали нещо на света – на вси славяне книги да чета т…

Ако се задълбочим в предисторията на това даване, ние ще видим, че Вазовият герой в своята История Славянобългарска точно на делото на светите братя и техните ученици отдава най-голямо значение. Т.е. и Паисий Хилендарски смята, че силата на словото е по-велика от силата на меча, отделяйки цяла глава на славянските просветители…

Ако чисто исторически погледнем на проблема за разпространението на двете азбуки сред западните и източни славански народи, ние ще видим една история на жестока борба срещу триезичната догма. За нейните защитници борбата е за власт и политическо влияние.За светите братя Кирил и Методий и техните последователи това е борба за историческа бъдност. Да си спомним храбрия черноризец( Черноризец Харбър), който със силата на богословска, историческа и филологичека обоснованост отстоява делото на светите братя срещу домогванията на триезичниците… Той използва в своя увод страхотната старобългарска дума ЧАЯНИЕ – очакване за съграждане на бъдеще… В това е и разковничето на проблема, за който говори цитатът от Вазовата творба – “ на вси славене книга да четат”. Това означава шанс за исторически живот срещу вихрушките на времената.

И наистина, уважаеми колеги, ако човек се задъбочи в тази дълга история, той ще види, че през Средновековието връзката на човека с бога е съсредоточена върху знаковата система на езика – символните значения на буквите… Затова и в глаголицата кръстът – символ на Христовата жертва; окръжността – символ на безначалието и безконечното битие на Бога и триъгълникът – знак на Светата Троица са свещената триада, която придава сакрален характер на родния език и приобщава човека и общността към Бога и самия себе си. Пайсий има правото да посочва като основание за национална гордост спасяването и разпространението на това велико дело, както през 10.-12 в. , така и след завладяването на Балканите през 14 в. от Османската империя. Изследванията на Димитрий Лихачов, големият изследовател на старобългарската култура, потвърждават оценката на Паисий, че делото на нашите предци създава устойчива и непобедима „държава на духа“, която устоява на историческите изпитания.

И днес гордостта, че и „Ний сме дали нещо на света…“ е необходимото зрънце вяра в нашето бъдеще… Във времена на мрачни прогнози за изчезването на българската общност то е чудейният стимул за опазването на езика, културата и националната идентичност. Грижата за словото е дълг и любов на всеки от нас !

Елиз Адем 11 клас

Имейл eliz_rusebulgaria@abv.bg