Младият фотограф Игнат Игнатов за най-новия си проект „Елементи“:Искам да разкажа историите, които не се разказват

Интервю на Елиз Адем

–Разкажете ни повече за себе си.

Игнат Игнатов:“Проектът е на сериозна тема, но всичко съм представил с чувство за хумор. Това е моят стил, а нещата поднесени с доза хумор, предразполагат и отпускат хората, да възприемат посланието по-лесно.“

–Казвам се Игнат Игнатов. На 25 години, от град София. Завърших кино в Университета за изкуства в Борнмът (AUB) миналата година, след което се върнах да живея в България. Не помня време от живота си, в което да не съм творил. Като малък писах историйки в тетрадки и ги илюстрирах, като тийнейджър правех клипове в интернет, известно време бях актьор, научих се да свиря на китара, от както имах първия си фотоапарат, не съм спирал да снимам, и така нататък. Имам много идеи в главата си и много интереси, но това, което ги свързва, е не неукротимото ми желание за изява. Будя се с мисълта какво ще създам днес и заспивам, планирайки следващото нещо. Обичам да се предизвиквам, да се отварям към нови идеи и преживявания, да опознавам себе си и света. Старая се всеки ден с малко да бутам границите на това, което смятам възможно за себе си, за да мога да се развивам.

–Защо стартирахте проекта „Елементи“?

–Всичко започна от моето желание да опозная града наново след 3 – годишния си престой в Англия. Излизах на разходки и попивах всичко около мен – звуците, хората, гледките, сградите, предметите. Обръщах специално внимание на детайлите. Беше като медитация за мен и като начин да се заземя и да свикна с новата си среда. Междувременно си мислех какъв може да е следващият ми проект. Тогава Краси Методиева, в чиято школа по актьорско майсторство бях преди, ме насочи към програмата “Творчески инициативи” на Национален фонд “Култура”. По това време нямах добре замислена концепция за проекта, но процеса по създаването на кандидатурата ми помогна да я изработя. Бях снимал някакви неща, които са ми направили впечатление по време на моите разходки, и знаех, че искам да направя нещо с тези снимки. За щастие проектът спечели финансиране, а аз се залових за работа.

– Какво искате да кажете чрез фотоколажите?

–Искам да разкажа историите, които не се разказват. Да привлека внимание към нещата, които не получават внимание. Рядко се спираме на улицата, за да се вгледаме дълбоко и съзнателно в това, което ни заобикаля. Да отразим присъствието на всичко извън нас самите. Колажите нарочно се фокусират върху детайлите, за да придадат някаква важност на привидно обикновените неща и да се даде възможност на човек да ги разгледа отблизо и да помисли върху тях за повече време, отколкото би им отделил ако ги беше зърнал на улицата. Да се оцени тяхната уникалност, значителност и смисъл.

-Каква е голямата цел на проекта и вярвате ли, че ще я осъществите?

–Голямата цел на проекта е да подтикне хората да се замислят за състоянието на градската среда. Повечето хора до такава степен са свикнали средата, в която живеят, да изглежда по такъв занемарен начин, че са го сметнали за нормално и са спрели да обръщат внимание. Функцията на проекта е да покаже, за да бъде видяно. Преди всичко, първо човек трябва да забележи, че има проблем, за да може да направи нещо по въпроса. Тези картини ще останат в съзнанието на публиката и по-късно няма как да не се сещат за тях, когато подминават нещо подобно по улицата.

Съдейки по реакциите на тези, които са вече са видели проекта, смятам целта си за напълно постижима. Хората откликват на видяното и разпознават гледките, защото те се повтарят навсякъде.

-Какъв е Вашият коментар за състоянието на градската среда? Как си представяте, че ще изглежда в бъдеще?

–Ако трябваше да опиша градската среда в България с една дума, бих я определил като занемарена. Другата дума, която дума ми идва наум е скалъпена. Тези две думи обхващат добре това, което мисля за нея, и всеки, който е обърнал достатъчно внимание, ще разбере какво имам предвид.

Не кроя големи надежди за близкото бъдеще и не мога да кажа как ще изглежда, това зависи от всички нас. Мога да споделя аз как си представям идеалния вариант. За мен в един идилистичен град ще има много зеленина. Боклуците, ще бъдат в кошчетата. Ще има предназначени места, където могат да се оставят ненужни вещи за други. Улиците ще са за градския транспорт и колелата, а ако трябваше да има коли, те ще са безшумни и незамърсяващи. Въздухът ще е чист. Сградите ще са санирани. Публичните пространства ще са поддържани. Ще има място и инициатива за повече събития и изкуство на открито не само в центъра. И най-вече, независимо как изглежда и как работи един град, важното е обитателите да са загрижени и да работят за постигането на обща цел и поддържането на една приятна среда за живеене. Мисля, че повечето хора си мечтаят за това.

–Проектът Ви има за цел чрез изкуството да насочи вниманието към сериозен проблем. В този ред на мисли, каква е ролята на изкуството в днешния свят?

–Ролята на изкуството в днешния свят е, първо, да създаде условия за хората да мислят и, второ, да почувстват. Доброто изкуство ти подхвърля някаква идея или въпрос, над които можеш сам да размишляваш, да сформираш собствено мнение и да разбереш какво значи това за теб. То също те кара да чувстваш. Едно е да разбереш нещо логически, но ако не си го почувствал, нямаш цялата картинка.

–Тези две неща са изключително важни, особено в днешния свят. Бомбардирани сме с информация от всякъде и всеки ни казва как да мислим. Изкуството не изисква нищо теб, ти сам избираш да се ангажираш с неговото съдържание и как. Другото е, че в съвременните общества всичко трябва да е категоризирано и обяснено в думи, иначе не е действителност. Вселената е твърде сложна, за да се разбере посредством линейния начин на мислене, който сме развили. Някои неща могат само да се почувстват, а именно изкуството ти позволява да направиш това. Да се отдадеш на мистичното, на интуицията си, да си позволиш да видиш света по различен начин.

–Довършете:Въображението е………….

–Въображението е смисъла.

– Участвали сте в проекта „Коя е България?“. Какъв е образът на съвременния българин?

–Това, което разбрах от проекта, е че съвременният българин има много образи. Трябва да приемем това и да се научим да се обичаме такива каквито сме. Обобщенията понякога са полезни, но в случая правят повече лошо отколкото добро. Именно обобщения образ на българина в съзнанието, ни води до недоверието, което имаме един към друг. Единствено знам и мога да заявя, че ни обединява надеждата и желанието за по-добро бъдеще.