Николета Карпузова: „Във Вселената има всичко за всички и не е нужно да сме фалшиви, за да получим това, което искаме“

Интервю на Мишел Петрова

Ники е едно от най-усмихнатите момичета и всеки път ни показва колко сила има в това да се усмихваме и да усмихваме хората по пътя си. Тя определено е човек, който умее да мечтае и има голяма визия за живота си. Освен всичко това, тя носи в себе си уникалността и умението да трансформира всичко в любов. Тази чаровница е Николета Карпузова, която днес ни разказа за новата си книга. Тя вече беше наш гост, когато представи на публиката книгата си „На брега на усмивките“.

С какво новата книга ще бъде по-различна от „На брега на усмивките“?

-„На брега на усмивките“, както и в първото ни интервю, бях споменала, че това е моя детска мечта. Първата ми книга е поезия, а тази върху която работя сега, ще бъде нещо съвсем различно. Преплела съм няколко жанра на писане с една единствена цел – всеки да се открие там, където му е най-удобно. Всеки да се докосне до онова, което най-силно усеща със сърцето си. Да се познае и да се намери.

-А, ти къде се откриваш?

-Всякакъв стил на писане ми харесва, но усещам, че съм по- себе си в свободния текст. Там няма рамки ограничаващи думите, които понякога неистово напират да танцуват по белия лист. В този стил се чувствам най-удобно. Не е случайно, че стилът е свободен, а аз често пиша за свободата ни като личности, хора, души, действия и т.н.

-Къде се чувстваш най-удобно и можеш да разкриеш себе си?

-С времето съм установила, че мога да пиша за всичко, стига нещо да ме докосне силно. Успявам да изразя себе си, останалите хора и света всеки път по-различен начин. Има моменти в които улавям емоциите, които се носят във въздуха между хората, още преди те самите да са го осъзнали и тогава най-лесно го изразявам отново върху белия лист. Тогава става някак магично, защото си успял да уловиш нещо толкова сензитивно, което понякога няма обяснение с разума. Що се отнася до мен – писането ми показа и продължава да ми показва най-голямата ми сила, а именно любовта. Аз съм Любов. Намирам я навсякъде. Виждам я във всичко, което ме заобикаля. Бих определила себе си и творчеството си като трансформатор за любов. Каквото и „лошо“ да се случва, минавайки през моята призма винаги излиза любов. Това съм аз. Там разкривам себе си най-добре. Там ми е най-удобно.

Според теб зад какво се крият фалшивите хора и в кой е вината, за да бъдат фалшиви?

-Всеки от нас в даден момент, в нямаща обяснение ситуация е постъпвал фалшиво. Не мисля, че е редно да разделяме хората и да плюем по фалшивите, защото всеки от нас волно или неволно е постъпвал фалшиво и със себе си, и с другите. Истината обаче е, че фалшивостите, които срещаме по пътя си, независимо хора или обстоятелства, ни учат на определени неща. Това са нашите уроци, без които не бихме могли на бъдем това, което сме сега. За всеки различни, разбира се. Точно фалшът е онова, което има способността да отвори очите ни. И тук идва моментът, в който всеки за себе си е нужно да избере как би искал да продължи. Би ли искал да е заобиколен от хора, които са фалшиви с него, би ли искал той самия да е такъв със себе си. Осъзнатият фалш е лъжа, а лъжата е плетеница от неистината. От своя страна осъзнатата неистина не е способна да ни отведе до онези съкровища, които се реят из Вселената. Има за всички и не е нужно да сме фалшиви, за да получим това, което искаме. Забелязвам, че част от хората боравят именно с фалша, за да получат желаното, но силно вярвам, че ще дойде момент, в който ще осъзнаят, че така само се отдалечават от мечтите си. Няма по-прекрасно състояние от това на истината, няма по-блажено усещане от това да кажеш истината и няма по-красив момент от този на честност. Въпреки всичко съветвам хората да благодарят за всеки фалш, за всяка болка, за всяка несполука. Да простят на себе си и на останалите, и да продължат пътя си. Само така има усещане за свобода.

-А, съществува ли „благородната лъжа“?

-Да, съществува. Само че моментът, в който се използва е много тънък и честно казано някой хора измиват ръцете си именно с „благородна лъжа“. Всъщност лъжата е много относително и абстрактно понятие, тъй като дадено нещо за мен може да е лъжа, но за друг да е истина. Затова аз лично, не обичам да съдя хората и да ги заклеймявам с думата лъжци, но както всички знаем ние винаги имаме избор и ако нещо или някой не ми харесва, аз просто си тръгвам, старая се да приемам хората такива каквито са и оставям всичко в миналото. Има защо миналото да е минало. Предпочитам да се фокусирам върху сегашния момент и хората, които сега са в живота ми.

-В любовта трябва ли да допускаме да има фалш и лъжа, а дори и „благородна“?

-Абсолютно, категорично и безапелационно- НЕ. Любовта сама по себе си е истина. Нищо добро няма да излезе, ако лъжеш онзи до когото заспиваш и се будиш. Ти самият не би бил щастлив, не би бил спокоен и ще дойде момент, в който сам ще разбереш, че пак опираме до фалша. Кому е нужно? В днешно време мнозинството има доста многостранно разбиране именно за партньорските отношения. Да избереш своята половинка не означава да я обречеш на контрол, да я караш да дава всичкото си време само и единствено на теб, да следиш къде е и какво прави всяка секунда. Това категорично ще доведе много щети след себе си. Проблемът според мен се крие в завишеното его, в предишните опити, в разочарованията, в силното чувство за контрол на всичко. Превърнахме любовта в размяна на стоки, в затвор, в зареден пълнител на оръжие и сме готови да стреляме без да ни мигне окото. Нараняваме се, лъжем се, крием отново което сърцата ни изпитват и за финал на всичко твърдим, че нямаме вина и сочим другия с пръст. Любовта е криле, тя е сила и свобода. Когато обичаш някого, кажи му. Когато нещо те е наранило, кажи му. Не позволявайте на егото и предразсъдъците скрити във вас да ви отдалечат от любовта. Живейте с любов, вдишвайте любов, дарявайте половинките си със сила, бъдете тяхно вдъхновение, обгрижвайте ги, когато плачат бъдете там, когато се смеят, усмихвайте ги още повече. Не крийте любовта си само защото може да се случи като преди. Не е случайно, точно тук и то сега да изпитате любов към даден човек. Дайте и порив, иначе никога няма да разберете какво ви очаква там. Към жените: Не се опитвайте да бъдете наравно с мъжете. Оставете ги да бъдат мъже. Те са наша сила. Оставете ги да бъдат по-силната фигура. Не ги снижавайте със земята като им покажете колко велики сте и можете да си смените крушката, гумата на колата и т.н. Позволете им да ви помогнат, да се грижат за вас. Бъдете тяхна упора и ги изправяйте когато падат. Приемайте ги такива, каквито са. Понякога груби, несъобразителни, понякога криещи емоциите си. Прегърнете ги и всичко ще мине. Вашата прегръдка ще ги стопли, целувката ви ще ги смекчи. Към мъжете: Казвайте ни, че сме красиви. Казвайте ни, че вечерята е чудесна. Подарявайте ни цветя без повод. Ние сме вашата сила и вие нашата. Създадени сме едни за други. Докосвайте ни нежно, целувайте ни по челото. Обичайте и себе си, и нас. Направете усилие да кажете в очите ни какво чувствате и не се крийте зад високите стени. Бъдете мъже. Спазвайте думата си и камъни да завалят. Мъжката дума е мъжка когато тежи на мястото си. Не напразно жените са жени, мъжете са мъже. Намерете вашият ритъм, вашият синхрон и живейте хармонично. Любовта приема и прощава .

Ще издадеш ли заглавието на новата си книга пред нашите читатели или искаш да остане още малко изненада?

-Иска ми се да ви го издам, но е нещо толкова лично, че ще си позволя да го запазя като изненада, защото знам, че ще докосне всеки и ще го накара да погледне в себе си.

-Добре, а може ли да ни насочиш към нещо, първата книга беше на брега, а сега?

-Сега няма да ходим до брега на морето, но ни очаква едно пътешествие из дебрите на човешките копнежи, болки, успехи и провали. Онези прашинки, които будят в нас хъс за живот, за борба, за мечти. Докато се разхождаме из собствените си дълбини ще видим, че няма нищо страшно в това да бъдем себе си, да приемем хората такива каквито са. За финал ще погледнем какво точно означава да обичаме себе си и каква сила и мощ е именно тази любов.

-Кога да очакваме новата книга?

-В този момент от живота ми работя върху втората си книга и честно казано аз самата нямам търпение да я прочета, тъй като за мен също ще е интересно да я видя завършена. Посланието и отново ще бъде към вас читателите. Силно вярвам, че когато всичко идва от дълбините на чистотата, то успява да докосне хората. Живот и здраве, първата четвърт на година ще имаме нова книга.

-Много ти благодаря за това прекрасно интервю! Очакваме с нетърпение книгата!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s