Автор: Слави Томов – Бургас

Пътувам преди малко с бургаския автобус. Фул с пътници. Естествено, тийнейджърите седнали, а възрастните жени и мъже прави стоят. Вече това не ми прави впечатление. Забелязвам на една седалка да стои едно момче. Ученик. Слабичък. С очила с големи диоптри. Леко прегърбен. Свитичък. Притеснителен. От другата страна – тийнейджърки. Шумни. Сополиви. Вулгарни. Лигави. Груби. Пошли. Агресивни. Пъпчасали от акнето, заради въглехидратните атаки. Ръсят такива грозни думи по негов адрес, че и “ праснати в устата“ писатели като Bukowski или Celine биха се засрамили. За тях все още евфемизмите не са познати. Стоя си аз и слушам. За някакъв скапаняк го мислят.

Момчето слезе някак непохватно от притеснение на една спирка. Може би леко накуцваше. Раницата с учебниците му тежеше. И се почна обсъждането. Подигравки. Гаври. etc.( Тук ще си премълча какво чух по негов адрес). Слязох и аз. Отвратен. Помислих си: Ами ако това момче вземе един ден да потренира, дали няма от грозното патенце, да изникне един Ахил или Wilder или Joshua. Да тренира или да не тренира, не можеш да се държиш по подобен начин с никого. Не знам, но винаги са ме впечатлявали подобни хора като него и дано Господ сила му даде да не го смачкат, а за останалите, ще си намерят някой ден майстора.