IV. ЛЕГЕНДИ ОТ БЕЛИНТАШ

(Марк Крас)

На километри от Белите скали Марк Лициний Крас яздеше начело на легионерите си. Мълчеше и гледаше устремено напред към зелената низина на Тракия, която в този момент му се струваше безкрайна.

Марк Крас. Някога в Рим това име отваряше всички врати. Тук, в Тракия обаче да носиш това име и да си внук на Марк Крас – мъжът, който някога беше потушил въстанието на тракиеца Спартак и бе разпънал на кръст над шест хиляди роби, означаваше, че сигурно нямаше човек в цялата тази низина, който да не иска да забие камата си дълбоко в гърдите ти.

Младият Крас си даваше сметка, че за да управлява успешно тази провинция, трябваше внимателно да премерва всяка своя стъпка. До този момент римлянинът играеше картите си добре – беше сломил съпротивата на някои от племената, които не желаеха да приемат римското господство. Беше надвил в пряк двубой Делдо, дръзкия цар на медите, и в страна, където войнската сила и умението да въртиш меч бяха ценени повече от всичко, бе доказал, че като воин не отстъпва на нито един мъж в Тракия. Скоро щеше да извести в Рим колко успешно вървяха делата му тук. Точно това обаче го угнетяваше – мисълта, че трябваше да даде отчет не на римския сенат, а на „първия сред равни“ – Октавиан. Момче, което с помощта на боговете се беше издигнало до господар на Рим. Осиновен племенник на Цезар – нима само това име беше помогнало на Октавиан, за да успее? Самият Цезар се бе издигнал от нищото, мислеше си младият Крас, докато неговият дядо бе разполагал с най-голямото богатство, което в Рим някой някога беше притежавал. Беше избавил града и суетната му аристокрация от Спартак и армията му от гладиатори – най-големият кошмар на Рим след Ханибал и страховитите му слонове. И всичко това за какво? За да стигне до нищото и да умре безславно в някаква битка в Африка, а сега неговият внук да се лута в интригите на дивашките племена в тази затънтена провинция.

Въпреки това Крас беше твърдо решен – тук, в Тракия, щеше да приложи всички военни и политически похвати, на които бе способен. Нямаше да пожали никакви сили и средства, а когато изтечеше мандатът му, Марк Крас щеше да се завърне в Рим триумфално, както Цезар от Галия.

В далечината вече се виждаше станът на одриския цар. Срещата, която предстоеше, беше решаваща. Крас трябваше да се увери, че одрисите ще застанат на негова страна. В противен случай управлението му в Тракия бе обречено на провал. В Одриското царство обаче в момента положението бе твърде деликатно. Законният цар Раскупорис все още не беше навършил пълнолетие и в момента царството се управляваше от неговия вуйчо и регент – Реметалк, който пък на свой ред беше цар на сапейските траки. Проклетият Реметалк! Негодникът, който бе седял на една маса с Марк Антоний като негов съюзник, а след това го беше предал. Предусетил провала на Антоний, Реметалк най-безочливо бе преминал на страната на Октавиан по време на гражданската война. „Обичам предателството, но мразя предателите!“ – беше възкликнал Октавиан, научавайки колко лесно се бе отметнал от думата си тракийският цар. Именно с този мъж днес Марк Крас трябваше да поднови съюза си. За Реметалк местните разказваха, че приличал на демон с огненочервени коси и тъмни очи, в които е невъзможно да разгадаеш помислите му.

На известно разстояние отпред, пред одриския стан, един едър мъж, следван от няколко от одриските първенци, беше излязъл, за да посрещне и приветства управителя на провинцията. Крас се вгледа в лицето на мъжа, който, яхнал строен кафяв жребец, бавно се приближаваше. Изглеждаше около тридесет и няколко годишен с къдрава руса коса и брада. Носеше богато украсена ризница, под която алената му дреха падаше свободно. Налакътниците подчертаваха мускулестите му ръце, а на кръста му върху позлатен кожен колан бе препасан меч, чиято дръжка завършваше с глава на пантера. Наричаше се Раскупорис, но накратко всички му казваха Раскос. Това беше братът на Реметалк, който водеше конницата на сапеите, а в момента и тази на одрисите. Крас бе слушал много и за него – говореше се, че Раскос е ненадминат в ездата, непобедим с меча. Носеше му се славата на най-добрия воин в Тракия. Според мълвата в битките беше непобедим, а след тях – непоправим гуляйджия и женкар, който прекарвал по цели нощи в пиянство, имал цели десет жени и на нощ лягал с по няколко от тях. Раскос вече се бе приближил достатъчно, за да заговори:

Приветствам те от името на цар Раскупорис, цар на одрисите, и от името на Реметалк, цар на сапеите. Добре дошъл в нашия стан!

Крас отвърна на поздрава и мълчаливо последва тракиеца и делегацията му. Дрехите на останалите аристократи също не отстъпваха на тези на Раскос, но Крас добре знаеше колко много обичаха разкоша траките, а суетата на одрисите беше направо легендарна.

Като дете римлянинът беше слушал много истории за Тракия от един от робите на дядо му – възрастен тракиец, който като младеж бе пленен и откаран в робство. Като момче Крас обожаваше вечер да слуша историите за храбри воини и митични светилища, докато една вечер не му бяха съобщили, че дядо му е наредил да продадат роба. Вероятно след като бе потушил въстанието на Спартак, старият Крас се беше побоял, че от съпричастност с избитите роби и тракийския им предводител, някоя вечер робът можеше да удуши като пиле любимия му внук. Наистина в очите на стария Крас това изглеждаше подобаващо отмъщение, но той далеч не познаваше нравите и представите за чест на тези хора.

Щом влезе в лагера, видът на тракийските воини, строени от двете страни на пътя, за да го приветстват, изтръгна Марк Крас от унеса му. Едри мъже, с отлично въоръжение и, разбира се, облечени в най-бляскавите си доспехи, в които се отразяваха лъчите на пролетното слънце. Крас знаеше, че легионерите му са много по-подготвени за битка, но все пак предпочиташе тези мъже да бъдат негови съюзници, а не врагове.

Сега той слезе от коня си и последва Раскос по постланата пурпурна пътека, в края на която го очакваше Реметалк заедно с най-видните аристократи, облечени в разноцветни, богато украсени одежди – по тези земи разкошът бе символ на успеха. Нарочно се приближи бавно, трябваше да им напомни, че Рим беше истинският им господар. Реметалк беше застанал на крачка пред останалите, но и без това твърде ярко се отличаваше от тях. Носеше едноцветна тъмночервена туника със златиста шевица. Облекло, което дори бе скромно на общия фон. Затова пък ножницата, закачена върху позлатения му колан, бе пищно украсена със злато и скъпоценни камъни. Дръжката на меча му също беше с форма на тялото на пантера – отново златна, но много по-прецизно изработена в сравнение с меча на брат му, а за очи на пантерата бяха инкрустирани два рубина.

Крас тъкмо се бе приближил на крачка от Реметалк, когато гласът на тракиеца, силен, но леко дрезгав, се разнесе над събралото се множество – беше отправил приветствието си на тракийски.

  • Добре дошъл, достопочтенний Марк Крас! За нас е чест да те посрещнем от името на одриския цар Раскупорис! – някакъв висок, но леко прегърбен мъж с рижа коса преведе поздрава на латински. Крас обаче дори не погледна преводача, който вероятно бе някакъв роб – римлянинът добре знаеше, че Реметалк отлично говори езика му.
  • От името на римския сенат, аз, Марк Крас, управител на провинция Македония, приветствам цар Раскупорис и теб, царю Реметалк.
  • Честта е наша! – кимна с глава Реметалк, продължавашеда говори на тракийски, а мъжът до него преведе.

Крас се вгледа в очите на царя – „демон с червени коси – не можеш да отгатнеш помислите му“, казваха за него. Рижата коса на Реметалк вече беше прошарена, сребристите косъмчета напомняха на желязо, което се кове в огъня. Челото му бе набраздено с малки бръчици, а под очите му имаше сенки. Тъмните му очи обаче гледаха спокойно и непоколебимо.

  • По нашите земи има обичай, когато дойде гост, той да бъде надарен богато в знак на нашето гостоприемство и добронамереност – продължи Реметалк, все така на тракийски. – Затова днес сме ти приготвили дар в знак на нашето дългогодишно приятелство с Рим.

Крас вече се бе осведомил за правилата на тази игра. В Тракия подаръкът в дипломацията далеч не бе символ само на гостоприемство. Бе символ на много повече – означаваше надмощие. В такива моменти всеки от царете се стремеше да даде на другия по-скъп дар, а ако не успееш да отвърнеш подобаващо, то значи онзи, който те е надарил пощедро, е по-богат и по-могъщ от теб. Марк Крас обаче се бе подготвил да отвърне подобаващо.

Реметалк махна с ръка и един от слугите изведе два снежнобели коня, които теглеха колесница. Не каква да е, а цялата украсена със злато. Сред тълпата се чуха възторжени възгласи. Дори Крас, който бе отраснал в разкош, не можеше да не се възхити от фината изработка, с която бяха изваяни фигурите и различните сцени – лов, боеве, състезания с колесници. Той неволно си спомни историята за богато украсения щит на Ахил, за който Омир разказваше, че самият бог Хермес бил изработил. Вероятно именно такъв ефект целеше старият хитрец Реметалк. „С тази колесница ще вляза триумфално в Рим“ – помисли си Крас. Първо обаче трябваше да поднесе и своя дар. Дар, който историята щеше да запомни.

  • Рим силно цени своите съюзници. В знак на това аз също искам да поднеса дар, достоен за одрисите – един от робите коленичи и поднесе на Крас сребърна плоча, върху която бе изобразен тракийският бог Дионис. Преди седмица същата тази плоча бе стояла в храма на Белите скали. – Когато бях дете, един тракиец ми разказваше, че в земите ви има храм, в който жреци изливат вино в огъня и по пламъците гадаят бъдещето на човек. Казах си – ето дар, достоен за мъж като Реметалк. Изпратих легионерите си, които с лекота го превзеха. Днес аз, Марк Крас, го дарявам на Одриското царство – каза той и подаде сребърната плочка на тракийския цар.

Сред тълпата този път не се чуха никакви възгласи. В погледите на мнозина се четеше недоумение от щедростта на този дар. Крас беше успял да постигне желания ефект – за момент дори Реметалк бе останал стъписан. Всичко това обаче продължи само миг. Сянка на колебание пробягна през лицето на тракиеца и изчезна. Той пое сребърната плочка и гласът му прозвуча на насъбралото се множество:

  • Храмът на Белите скали помни много достойни мъже, Крас. Там жреците предсказали на Александър Македонски, че ще завладее света. Там неотдавна предсказали и на един римски пълководец, че синът му ще стане господар на Рим. Историята ще го запомни като Октавиан Август.

При споменаването на това име нещо отвътре жегна Марк Крас. Реметалк внимателно бе подбрал думите си – не можеше да откаже дара, но и твърде добре знаеше цената му, за да поблагодари за онова, което предстоеше. Римската политика се подчиняваше на един прост принцип – Разделяй и владей. Точно това правеше днес Крас – беше отнел храма от племето на бесите, на което той принадлежеше, за да го предаде във властта на одрисите. Одрисите не можеха да откажат дар от своя съюзник Рим, а бесите бяха горди хора, за които отнемането на храма бе непростима обида. Днес Марк Крас беше разпалил война между тези две племена. Война, която щеше да изключи всякаква възможност бесите и одрисите да се обединят заедно срещу Рим.

Въпреки това обаче римлянинът все още не бе изиграл последния си коз. Коз, който щеше да бъде обида срещу самия Вологез и щеше да превърне войната в лична битка, във въпрос на чест за царя на бесите – измежду жриците в храма на Белите скали легионерите бяха разпознали сестрата на Вологез. Крас бе наредил да оставят жива и недокосната единствено нея, за да я превърне в още едно средство за осъществяване на замисъла си. Сега той махна с ръка и двама от войниците доведоха жрицата – дребно, тъмнокосо момиче. Досега Крас не я беше поглеждал съвсем умишлено и сега отново бързо отклони поглед. Той самият имаше дъщеря и осъзнаваше, че хвърляше това невинно момиче в лапите на дивашко племе.

  • В знак на приятелство искам да поднеса още един дар лично за теб, царю Реметалк. Тази робиня ще ти служи добре – Крас нарочно се подсмихна, за да подчертае намека, – но трябва да знаеш, че тя не е просто жрица от храма. Тя е сестра на цар Вологез – римлянинът млъкна, очаквайки ново стъписване и мълчание. Вместо това обаче Реметалк се разсмя:
  • Щедър дар, но бива ли на старец като мен? На тракийска принцеса приляга да се омъжи за принц – каза високо тракиецът. – Сестрата на цар Вологез ще стане жена на първородния ми син Котис, а сега, Крас, каня те на празнична трапеза. След три дни тук ще се вдига сватба!

В този момент преводачът, накуцвайки, се приближи объркан до царя и му каза нещо на тракийски. С една дума обаче Реметалк го накара да замълчи и поведе множеството към пиршеството. Крас го последва безмълвен – биваше си го стария хитрец. Въпреки това за гордия цар от планината сватбата нямаше да бъде чест, а позор. Огънят вече беше пламнал – в Тракия предстоеше война, а Марк Крас щеше да определи победителя.

Ако искате да прочетете цялата история, в която тепърва Ви очакват много приключения и неочаквани обрати, кликнете тук.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s