Ден на бабите бил, та се сещам за една забавна случка с Фотев.Прекрасната

По соц. време, знаете, на Слънчев бряг руските туристи почиваха анблок. Водеха ги вкупом на плаж, на Шипка, на Рилския манастир, на гроздобер и на „Златния Орфей“, активно, колективно и дисциплинирано опознаваха България.

Веднъж поканиха Христо Фотев да чете свои стихотворения пред журналисти от Уфа. За да не скучаел сам, взе и нас двете със Стоянка Грудова. „Да видят руските журналисти млади бургаски поетеси и сетне дълго да ги сънуват!“, усмихна ни се с очи и ние приехме: ми щом пък ще ни сънуват!

Публиката беше нагласена като за голямо събитие: жените със сложни фризури, с костюмчета и обувки с токчета, мъжете с вратовръзки и нито един неглиже. От наша страна – пълната противоположност: Христо с черната тениска и кадифени джинси, аз с рокличка с широки презрамки, Стоянка с широка тъмна пола с големи джобове.

Мина четенето и руснаците се наредиха на опашка за автографи, разписвахме се върху титулните страници на плажните им книги, които си бяха донесли за случая.
В един момент пред масата ни застана ярка блондинка, фризирана, гримирана, стегната с тънко коланче, изобщо, аккуратненькая отвсякъде. Нашият поет целият светна. Гледа, гледа усмихнат, пък току проговори на руски:
– Как тебя зовут, красива девушка?
Жената бурно и същевременно кокетно възрази:
– Я совсем не девушка! Я бабушка!
Христо помълча, разнежено се усмихна и още по-нежно докосна за миг ръката ù:
– Пикла с пиклата! Бабушка била!
Помълча, поклати глава и възмутено-нежно повтори:
– Как пък не! Бабушка…