Интервю на Виктория Трифонова

Срещаме Ви с човек, който ни кара да се запитаме кога и как намира време, сили и средства непрестанно да твори добрини. Когато имаш искреното желание да си промяната – да спасиш ранено бездомно животно, да влезеш в ботушите на Дядо Коледа, за да зарадваш безброй семейства, да събереш средства за разнообразие от каузи с помощта на малки и големи джуджета, и то често в рамките на няколко дни, не е невъзможно. Да, не е невъзможно особено ако се казваш Хаки Кан. Чрез личния си пример този човек буди у нас въпроса: „Какво ме спира да помогна и аз?“.  А защо най-съкровената му мечта е да повярваш, че и ти можеш да бъдеш като него?

ВИЖТЕ:

– „Сейте добро и добро ще жънете.“ Това е силата на човек, който ведро гледа напред и на всичко около себе си, който с чисто сърце дава, без да очаква нещо в замяна. Но все пак – доброто се връща. Къде го откривате Вие? Под каква форма идва то обратно при Вас – няколко щастливи усмивки, искрена благодарност или дружелюбно помахване с опашка?


-Вярвам, че всеки човек трябва да посвети живота си на идея, която го вдъхновява и вярва, че може да подобри живота на много хора. За мен най-големият подарък е да видя вдъхновени деца и възрастни да си помагат взаимно, опитвайки се да подобрят нечий живот – дали ще е на беден човек или на животинка. Това е най-голямото добро, което се „връща“ при мен, защото показва, че това, което правя, има значение.

–Както пише Георги Господинов, „… Коледа не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.“ Мисля, че чудото за Вас се случва всеки ден и нямате нужда от повод, за да го предадете на останалите добротворци около себе си. Така ли е? И къде намирате Вие магията на това време от годината?


-На тези празници се чувствах като Дядо Коледа. Колата ми беше пълна с подаръци, посетих 4 семейства, 14 деца. Предварително бях попитал децата за какво мечтаят най-много за Коледа, после с приятели се обединихме и им осигурихме всички подаръци.
Семейството ми никога не е било обединено, затова прекарах Коледа самичък, както винаги досега. След като раздадох подаръците, се прибрах и по традиция си записах в дневника задачите, които имам за вършене по вкъщи и изметох пода, смених завивките, пуснах пералня, прибрах прането, измих чиниите и накрая си легнах към 02:00ч. Магията за мен е една и съща, независимо дали е празничен ден или обикновен делник – да правя нещата, които знам, че трябва да правя, да се чувствам доволен от себе си и да знам, че вървя стъпка по стъпка към осъществяването на целите и мечтите ми.


–Какво бъдеще искате за България и къде виждате себе си в него? Имате една книга, много осъществени срещи и сътворени добрини зад гърба си. Сега накъде? Какво следва?


-Имам визия за България, в която все повече деца и възрастни откриват любовта си към четенето, все повече хора обсъждат велики литературни творби и идеи,  които могат да подобрят начина ни на живот. Имам визия за това как хората не спорят, за да излязат прави, а водят интелигентни дебати, за да стигнат до истината и го правят с уважение, достойнство и желание да се учат. Имам визия как известните личности оставят пример, който вдъхновява по-младите да правят добро, да помагат на нуждаещите се, да се окуражават взаимно и да се подкрепят в трудните моменти.
Моят път напред е да бъда именно такъв пример.
В професионален план – първият тираж на дебютният ми роман „По-велик от живота“ е почти разпродаден за по-малко от 3 месеца, затова нямам търпение да започна работа по второто издание. Вече имам предложения за нова корица, а главната ми цел е да скъся романа с 60 страници, за да бъде по-достъпен, тъй като много хора се плашат от големи книги.

–За блясъка в очите на онези с големи сърца – големите сърца у малките деца. Очаквахте ли да откриете такива погледи сред второкласниците от СУ „П. Р. Славейков“, гр. Кърджали? Пък какво ли питам – все пак тяхната вяра в доброто е най-чиста!

-Децата се учат от нашия пример и колкото по-добри сме ние, толкова по-добри личности ще бъдат и те. Затова главна роля имат както родителите им, така и учителите, които ги учат да бъдат добри и грижовни към околните.
След срещата с децата, си говорех с класната им ръководителка, когато изведнъж усетих ръце да се увиват около кръста ми. Обърнах се и видях десет усмихнати деца да се струпват в спонтанна прегръдка. Беше неочакван, но прекрасен момент, който, за щастие, успяхме да хванем на снимка, която достигна до над 200,000 души.

-„Ако до всяко добро същество, застане поне още едно“. Вярвам, че точно това се случва, когато всеки разкаже за малката добрина, която е направил. Какво споделиха децата? За какво си мечтаят и готови ли са малките им стъпки да прераснат в колективни усилия?

-Когато се стопли времето, децата ме поканиха да направим акция за почистване и това ясно показва в какви личности ще се превърнат, ако продължат със същия стимул и желание напред.

–За какъв свят мечтаят децата? Може би ние самите щяхме да живеем по-щастливо на една детска планета… Как мислите?


-От разговорите с децата става ясно, че те мечтаят за света, за който много от нас мечтаят – свят, в който животинките не страдат, а ако пострадат, да има кой да им помогне. Мечтаят и за чиста природа, както и най-важното за всяко дете – да бъде прието и да се забавлява.

-А какво дете беше Хаки Кан? Пазите ли го още вътре в себе си?


-Хаки беше дете, което израсна с много лишения, винаги се е чувствал различен от останалите и за нещата, които другите деца получаваха подкрепа от родителите си, той трябваше да се справя сам. През детските ми години се научих да бъда много пестелив и да използвам ресурсите ми по най-добрият начин, за да изкарат възможно най-дълго време. Все още имам този начин на мислене и правя много неща, които останалите не могат да разберат. Например не могат да повярвам, че сметката ми за ток е 5лв на месец, за вода също е около 5лв. Често се къпя с ледена вода заради здравословните ползи. Стените ми вкъщи са нашарени с вдъхновяващи послания. Не използвам отопление и през зимата дори спя на открехнат прозорец и други подобни дребни детайли, които дължа на стотиците книги, които съм прочел, както и на преживяванията ми от детството. За разлика от тогава, обаче, сега мога да си купя всичко, което си пожелая, романът ми е на път да се превърне в бестселър в България, всеки месец посещавам семейства с продукти на обща стойност няколко хиляди лева, а само през 2021г. съм изминал над 10,000км., за да транспортирам бездомни животни до новите им семейства и домове.

–През какви изпитания премина Хаки Кан тази година и защо можем да кажем, че е „По-велик от живота“? А може би надвихте и самия себе си?

-Хаки Кан не е „По-велик от живота“. Много хора си мислят, че заглавието се отнася за мен, но това не е така. В една от последните глави в романа е описано какво означава човек да бъде „По-велик от живота“ и е една от най-вдъхновяващите идеи в романа. Скоро ще кача публикация в страницата, за да споделя значението й с последователите ми.

–И последно – един момент от тази необичайна 2021 г., който винаги ще топли сърцето ви. А какво си пожелавате (обещавате) за следващата?


-Празнуването на рождения ми ден на 7-те Рилски езера, пороят, който се изсипа върху нас, газенето във ледени рекички, жегата на изкачване, снегът на върха, и наводнението на връщане със сигурност ще помня за цял живот като един от най-невероятните преходи, на които съм бил през живота ми.

За следващата година си обещавам 2 неща:
1. Да отпечатам второто издание на романа ми.
2. Да започна работа върху втората книга от поредицата „По-велик от живота“.
За всичко останало, мотото ми е – „Каквото трябва да се случи, ще се случи. Дори да не се случи по начина, по който сме го планирали, всичко се случва, за да се случи по най-добрия начин.“

Весели празници и щастливо посрещане на новата 2022г.!
Хаки Кан