Интервю на ВАСИЛЕНА ДЖАМБАЗОВА

сн. личен архив на Ансамбъл „Средец“

–Много Ви благодаря, че се съгласихте да разговаряме! От колко време се занимавате с български народни танци и как започна всичко? 

За мен също е изключително удоволствие! Би ми се искало отговорът на този въпрос да бъде – „от дете!“, но уви, истината е, че за пръв път влязох в залата, когато бях едва на 17 години. Не след дълго танцувалната зала се превърна в моя втори дом. Започнах да танцувам в любителска школа за български народни танци заедно с майка ми, тъй като исках да преборя емоционалната загуба на кучето, с което израснах. И така на 7 януари 2008 година за пръв път прекрачих прага на танцувалната зала, където се запознах и с моя съпруг – Николай Илиев, с когото и до днес споделяме любовта към фолклора.

–В момента Вие сте ръководител на Танцов ансамбъл „Средец“ –  сериозен носител на множество престижни награди, който скоро ще отбележи своята 83-годишнина. Бихте ли ни споделили, ако нямате нищо против, разбира се,  каква е творческата ви равносметка от началото до сега? 

-Във време на пандемия, всички ние си правим равносметка за живота ни досега… На мен не ми отне много време в тази кризисна ситуация, за да осъзная, че работата с най–стария самодеен танцов ансамбъл в България е моето призвание, любов, живот и стремеж! Пътят от танцьор в състава към ръководител беше изпълнен с доста премеждия. През 2014 година в залата имаше между 6 и 8 мъже и около 12 жени в постоянния състав и нямаше детски състав, днес постоянният състав наброява 24 мъже и 35 жени и над 60 деца на различни възрасти, разделени в три възрастови групи между 4 и 16 години. Успяхме да възобновим много произведения, които бяха излезли от репертоара на състава, а също така успяхме да изградим и нови. Създадохме изцяло нов репертоар на Детско–юношеския състав, който към момента вече също се гордее с постижения и спечелени първи награди в национални конкурси. Едно от най-големите предизвикателства по този дълъг, но интересен път беше да постигнем основния ми стремеж, а именно ние всички да бъдем едно цяло – под общо име и под обща кауза, независимо от различията и характерите. И изключително се радвам, че постигнахме това още през 2016 година, когато ЗАЕДНО успяхме да извоюваме престижната Сребърна брадва в един от най-големите международни фолклорни фестивали в Европа в гр. Закопане, Полша.

–През годините танцьорите от Танцов ансамбъл „Средец“ са се доказали като професионалисти, които пазят в себе си пламъка на любовта към народните танци. Как разпалихте този пламък? Има ли нещо, освен танците, разбира се, на което учите своите танцьори и което искате те да помнят? 

-Всъщност нашите танцьори са самодейци, но с душа на професионалисти. Истината е, че всеки един от тях през деня има друга професия и когато работният ден свърши, успяват да избягат в друга реалност – тази на българския фолклор, пресъздаден през призмата на народните танци. Пламъкът се пали взаимно. Той се дължи на обща емоция – на това, което ни обединява без значение колко сме различни помежду си като възраст, начин на живот, професия и възможности. Ние всички заставаме зад общата идея – любовта към народните танци и фитилчето, което пали тази емоция, се нарича с общото име „Средец“. „Средец“ за нас е не само име – то е история, идея, цел, любов, единност. То е това, което прави всички ни един! Това, на което се стремя да науча своите танцьори и най–вече децата, на които преподавам, е, че винаги заедно можем повече! Хората като цяло – не само нашият ансамбъл. Искам да ги науча, че фолклорът не е състезание. Независимо, че се явяваме на конкурси – фолклорът ни обединява! Искам да създам в тях любов към корена, към това, което ни свързва с нашата родина, към това, което вярвам, че всеки българин носи в душата си – българското, и някой ден, ако животът ги отнесе далеч извън пределите на България, те да си спомнят за чувството, което им носи българският фолклор, и да го разнасят по света – никога да не забравят от къде са тръгнали!

–Освен ръководител, Вие сте и хореограф. Госпожо Търнева, от къде черпите вдъхновение? За какво мислите докато създавате хореографията и какво е необходимо, за да се превърне танцът в магия? 

-За твореца вдъхновението се крие буквално зад всеки ъгъл! То е навсякъде – в историята ни, в ежедневието ни, в природата – но най-вече е в очите на хората! Онзи пламък, който се разпалва винаги, когато започнем нов проект – трудностите, през които преминаваме, за да го усъвършенстваме и крайният резултат на удовлетворението в очите на изпълнителите – искрата! Така се ражда амбицията и всичко това, ръка за ръка, създава крайния резултат – танцьорите, обожаващи да изпълняват нови неща, и публиката, която е ненаситна за нови и интересни реализирани вдъхновения! И точно в този момент, когато изпълнителите влагат цялата си душа на сцената и емоцията им завладява сърцата на публиката, танцът се превръща в магия!

–Както вече споменахме, Танцов ансамбъл „Средец“ скоро ще отбележи 83 години от създаването си. По този повод организирате литературен конкурс на тема „Танцът на времето“. Бихте ли ни дали малко повече информация? Кога е крайният срок за предаване на литературните творби? Има ли възрастово ограничение и какъв е допустимият обем на произведенията?

-Бих казала, че конкурсът е по-скоро конкурс-празник, чрез който да подтикнем хората към креативност, да ги вдъхновим, като ги обединим около основната дейност на „Средец“, а именно – танца. Няма ограничения във възрастта за участие – може да участва всеки, който има желание и който има какво да каже по темата „Танцът на времето“. Всеки участник може да изпрати по един разказ, който не трябва да надвишава 83 думи. Крайният срок за изпращане на текстовете е до 30.04.2020г., а на 01.05.2020г. ще качим всички изпратени творби във фейсбук страницата ни, където широката публика ще определи победителя, който ще стане този, събрал най-много харесвания, а него ще обявим на 07.05.2020г. В конкурса няма жури, защото целта ни не е да търсим литературни компетентности у участниците, а да ги накараме да ни покажат каква е тяхната гледна точка по темата и как биха преплели танца през призмата на необятното време. Ще се радваме хората да се включат, и то не толкова заради наградата (50 лева + 2 билета за наш концерт), а заради възможността да се откъснем от всичко негативно, което ни заобикаля през последните месеци. Желаем Ви вдъхновение! Напишете по един разказ както заради нас, така и заради себе си, оставете послание, което ние ще се погрижим да стигне до хората. С нетърпение очакваме творенията Ви на sredets.konkurs@gmail.com.

–С какво се отличава Танцов състав „Средец“? Какъв е вашият почерк?

-Бих казала, че нашият почерк е като едно калиграфско произведение на изкуството – винаги ще го познаеш, тъй като носи свой собствен стил и пленява с особен характер и емоция. Даже понякога емоциите са толкова силни, че публиката няма как да не ги усети. Те се предават от поколение на поколение и именно това прави „Средец“ различен.

–Тъй като в момента извънредното положение наложи много промени, бих искала да Ви попитам дали и как провеждате репетиции? Възползвате ли се от възможностите на съвременните технологии и какво планирате, когато карантината приключи?  

-За съжаление, извънредното положение оказа изключително силно негативно влияние най–вече върху културния сектор на страната ни, от който сме част и ние. Но въпреки че в дни на криза културата според някои се превръща в излишен лукс, ние вярваме, че културата всъщност е храната за душата, затова и се стремим да поддържаме огъня на изкуството жив по всякакви завладяващи дигитални начини въпреки обстоятелствата. С Детско–юношеския ансамбъл провеждаме репетиции в стария график чрез онлайн платформа, с основния състав провеждаме такива периодично, но си създаваме и редица танцувални предизвикателства като видео вечери, които да държат душите и емоциите ни заедно, макар и изживени в минало време. Разбира се, крепи ни най-вече вярата в бъдещето! Бяхме планирали годишен концерт, за да представим част от новите си творби в началото на юни, но предвид извънредното положение обмисляме нови дати за това – около 1 ноември, който освен Ден на народните будители е и Ден на самодееца.  Но засега… Основната ни мечта е, когато карантината приключи,  отново да се съберем в нашата зала и да се прегърнем!

–А какво е България за Вас? 

-България за мен е дом, крепост, родина, майка и вълшебство! В нашата родина се крие съчетанието на невероятен дух, бунтарска нотка и балканско веселие! А в тази малка държава природата е същински рай! Родината ни е магическа – дори фолклорът й разказва за това – и силно вярвам, че всеки един българин, дори живеещ накрай света, носи тази магическа нотка в сърцето си! А ние в лицето на Танцов ансамбъл „Средец“ имаме късмета и удоволствието да разнасяме България из целия свят, а после щастливо да се прибираме вкъщи, където ни очакват топлината на домашното огнище и красотата на родните кътчета!

–Време е за музика! Нека завършим с любимата Ви българска народна песен. Бихте ли я споделили с нас? 

-Да, разбира се! Първо обаче бих искала да споделя любимата си българска песен, превърнала се в нещо като химн на ансамбъл ни – „Хоро“ на Ваня Костова. В текста на тази песен се крие невероятна магия, която свързва членовете на ансамбъл като невидима нишка, където и да се намираме, със силата на емоцията. А любимата ми народна песен е :

„Слънчице мило мамино“:

Слънчице мило мамино

Слънчице мило мамино, я изгрей Слънце я изгрей

Рано ми рано в неделя, та да огрееш слънчице,

Бащини равни дворове, и трита бора високи.

Болен ми Пеьо лежеше, Пеьо ми млада гидия,

майка му вода даваше и си на Пеьо думаше –

Я стано Пеьо да видиш, твоите верни другари.

Твоите верни другари, хорото водят и питат

Къде е Пеьо да дойде, хорото да ни поведе?

До лична мома хубава, хубава мома гиздава.