КРАСОТАТА НА БЪЛГАРИЯ

Репортер Виктория Върбанова, репортер на ПБММ „Алтернатив прес“ за Шумен

Ментор Тошко Стоянов

Могила е малко и красиво село до моя роден град – Каспичан. Там живеят моите баба и дядо и детството на баща ми, както и моето са свързани с красотата на това място. Намира се в Област Шумен.

Китното селце има древна история! Мухла или Мухна, на около километър северозападно от селото се намира голяма естествена могила – Тепето, която е дала името на населеното място. В подножието на склоновете й се откриват останки от живот през каменно-медната епоха, Римската империя и Втората Българска държава. Всички жители се определят като етнически българи, а повечето от тях са християни. Поминъкът на селяните е характерен за региона: земеделие и животновъдство. Условията са подходящи за развитие на овощарството и лозарството. Плодородният чернозем и богатите пасища са благоприятствали запазването на селското стопанство. В землището се намират стари селища, римски път, скални образувания, много чешми, кладенци, горски извори, стара фосфорна мина. Две рекички пресичат селото, за да се влеят в Каспичанския канал и да продължат към река Провадийска. Първата железопътна линия в България минава през землището на селото покрай Каспичанския канал и Елемето. Стратегическото място дава възможност за развитието на транспорта и превоза на селскостопанска продукция към градовете. Товарната гара първоначално разполага с допълнителен коловоз с една стрелка, използван от немските войски през войната за съхранение на горива и смазочни материали. След това основен товар е цвеклото. През 1975 г. се открива модерна гара с два коловоза и осигурителна инсталация. Влакът през 21-ви век не спира на местната станция.

Запазили са се тракийски селища . Особено любопитство за археолозите представлява тракийската крепост. От епохата на римляните можем да видим запазеният римски участък от път.

В подножието на склоновете й се откриват останки от живот през каменно-медната епоха, Римската империя и Втората българска държава. В землището се намират стари селища, римски път, скални образувания, много чешми, кладенци, горски извори, стара фосфорна мина.

В Могила има много местности. Някои от тях са Кантона, Чобан чешма, Бараката, Ченгене кола, Поповият мост, Калето. Последната местност пази останките на халколитно, антично селище, – III-IV в., тракийските късноантични селища и късноантична крепост. (IV-V в.) средновековна крепост и селище (XII-XIV в.) Има следи от скални килии от Средновековието, също така и скален манастир.

Традиция в селото е да се посрещат коледари на Бъдни вечер. Те се даруват за здраве. Също така се спазват и други български народни традиции в село Могила, местните си ги спазват и живеят с тях.

Интересно е преданието, което гласи, че от височината на Елемето се спуска тунел и стига до Имам чешма. Хълмът пази останките на внушително строителство. Огромен „зандан“ е издълбан в скалата, а дълбочината му е поне 7-8 метра. В тежките времена, когато българите в с. Могила обличат невръстните си момчета с поли, за да не ги вземат еничари, Имам бей издига своите сараи на Елемето. Историята разказва за чудна градина с кремове, засадена пред харема на бея. И до днес в района се откриват нискостеблени перуники. За нещастие на провинилите се пред бея българи затворът също се намира на хълма. Когато един ден Имам бей сам отива до чешмата през тайния тунел, той е убит и ограбен в отмъщение на неговата жестокост. Тогава чешмата получава името Имам чешма.

Има и друго интересно предание, че местните турци са потурчени българи. Интересна е историята от времето на Освободителната война, когато българи и турци заедно забягват в Шумен и престояват там 15-20 дни. Когато се връщат обратно, намират всичко непокътнато.

Могила е село с много тайни, богата история и красота, каквото е всяко кътче на България. Не го подминавайте, а елате и усетете духа!