Автобусна спирка. Извън селцето. Красива, уютна, удобна. Направена с мисъл за хората. Кафе машина, до нея може и солети, вафли, кроасани да си вземете. Има кошче и няма една хартия отвън. А за необходимия ток – слънчев панел.

Това е.

Така се работи за хората.

Всичко друго са оправдания на безделие и безхаберие.

ПС

Селото е в България – да не си помислите, че е в Швейцария.

Село Равнища! Може, може!

(Р. Цанева)