И тази година ще почетем боговете на любовта и виното заедно, с радост, с наздравици, с плюшени сърца,с целувки и божествени поетични слова. Прекрасните български поети, които носят дар да творят поезия, ви подаряват своите стихове, за да стане празникът истински, сакрален и вдъхновен.

Благодарим на всички творци, които лично ще се представят на тази страница и ще ви зарадват със словата си!

ДИМИТЪР ДРАГАНОВ

Казвам се Димитър Драганов Драганов и съм роден на 20 май 1999 г. в град Ямбол. Родом съм от град Стралджа, в който в най-ранните си детски години вдъхнах живот на своята поезия – пъстроцветната магия, която ме прави щастлив и ми помага да повярвам, че целият свят е едно красиво и безбрежно измерение. Започнах да пиша стихотворения от 10-годишен и с течение на времето поезията стана моят най-добър и верен приятел, с когото и до ден днешен се намираме в прекрасни, хармонични отношения. Носител съм на награди от различни поетични конкурси. Автор съм на дебютната стихосбирка със заглавие „Моят глас“, излязла от печат през месец юни на 2021 г. Втората ми книга със заглавие „Портрет на живота“, излязла от печат през месец януари на 2022 г., включва 75 стихотворения на любовна и социална тематика. Третата ми стихосбирка „Път над страха“ се появи през месец април на 2023 г, а четвъртата ми книга с психологическа насоченост „Когато нямаше никого“ бе отпечатана през месец януари на 2024 г. Носител съм на национални и международни награди от различни конкурси.

ИЗПОВЕД НА ЕДИН ОТЧАЯН ПРИАМ

Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.

Колко нощи те мислих? Не знам.
Аз затворих сърцето в коруба.
Аз те търсих – отчаян Приам,
завладян от любов по Хекуба.

Аз ударих Луната с тъга
и Луната заплака: „Боли ме!“.
Ти си просто лъжовна жена.
Днес тъгата до пепел гори ме.

Забрави, че душата е храм.
Днес душата е друга и груба.
Аз съм просто отчаян Приам,
попилян от любов по Хекуба…

ЕДИН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Тази вечер не искам да спим.
Тази вечер са пролет телата.
Нека цяла Вселена взривим.
Нека просто запалим луната!
Тази вечер животът е сън
и в съня до безкрай те желая.
Тази вечер блуждая навън
и къде се намирам, не зная.
Ти въздишаш. Въздишаш добре.
Аз те пиша в стиха и треперя.
Аз съм смело и скромно момче.
Ти си моята светла химера.
Тази вечер не искам да спим.
Тази вечер тресе се земята.
Аз съм твоят Свети Валентин.
Виж, в ръцете ми свети стрелата!

ТАНЦ СЪС СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Ако ти си Свети Валентин
и земята е огнена лава,
нека ние сега полетим
към Париж и Берлин.
Към Отава.

Тази вечер светът е дъга,
а телата са огън запален.
Тази вечер съм твоя жена.

Ти си толкова мил и реален.
На върха на копнежа горя.
На ръба се топя и изгарям.

Тази вечер си моя Луна
и страстта до безкрай
се повтаря.

Тази вечер не искам да спя.
Тази вечер е тиха соната.
Любовта е красива стрела,
полетяла сега към сърцата.

ЦАРИЦА ПРЕД РОТА ОТ ПЕШКИ
Любовта е пияна жена,
олюляна в тъмата на входа.
Любовта не познава страха.
Не признава и никаква мода.
Любовта е сестра на греха…
Любовта е гробар на морала.
Тя прегръща десетки тела
и е голият цар на квартала.
Любовта е горещо кафе.
Тя е тихо и мило момиче.
Любовта е смирено момче
и усмивка на залез челѝчен.
Любовта утешава света
и смирява душите човешки…
Любовта е красива жена
и царица пред рота от пешки!

НИКОЛИНА БАРБУТЕВА

Николина Асенова Барбутева е родена в град Пловдив на 31.08.1988 г. Завършва средното си образование в град Пещера през 2007 г.
През 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ ‘‘Паисий Хилендарски “, а през 2019 г. магистърска степен по география и икономика във ВТУ „Св.Св. Кирил и
Методий “. От 2012 г. е учител по история и география в гр. Пловдив, а от 2014 г. е базов учител по история към ПУ „Паисий Хилендарски “. До момента авторката има издадени няколко стихосбирки – ‘‘Пътят към любовта, страданието и надеждата ‘‘‚ ‘‘Силата на жената ‘‘, ‘‘Звезда на любовта ‘‘, „Близост “ и
„В тишината“. Освен с поезия, Николина се занимава и с белетристика. През 2019 г. бе издаден сборника й с есета „Феерия от думи“. В електронен вариант се разпространява романът й ‘‘Афера ‘‘. Отличавана е в множество конкурси за есе, включително и на международно ниво. Разпространявала е творчеството си в Чикаго и Торонто. Има публикации в множество печатни издания. Публикувала е произведения в два сборника с отличени творби от Международния литературен конкурс „Защо пиша това писмо“ на издателство „Многоточие“ и в Национален алманах „Космически искри“ на Съюз „Духовно възраждане“ – България. Доброволец е в библиотеката към НЧ „Развитие – 1873 г.“ – гр. Пещера.

С любов вечно изпепеляваща

Жената е красиво украшение за мъжа.
Тялото й трябва да е съвършенство.
Един ден то ще се окаже една лъжа,
един миг на забравено блаженство.

А жената е много повече от предмет.
Тя е потайност и изкуство в едно.
Да я спечелиш е повече от късмет.
Без нея съществуването е тъй бедно.

Но пази вътрешната й красота и чар.
Само те не ще повехнат от времето.
Те са и за нея, и за тебе вечен цяр,
за да преглъщаш всеки ден бремето.

А с годините тя ще става като вино.
Ще е пивка, ароматна и утоляваща.
Животът ви ще е бил като на кино.
С любов вечно изпепеляваща.

Ти ме спаси

Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях ,
но до мен никой не се опита да стигне.

И тогава Твоята святост ме озари ,
видях Величието , което от Теб струи.
Спря до мен и надежда ми подари ,
жадната ми душа тихо напои.

Любовта ти не отпада никога от нас!
Отдал си на всеки Своята милост.
Ти ме спаси в онзи страшен за мен час ,
дари ме с радост и отне моята унилост.

ДИМИТЪР ПОПОВ

Аз съм Димитър Попов, на 25 години, роден в град Пловдив. Изучавал съм кореистика в СУ „Св. Климент Охридски“, но в трети курс се отписах. Получих много ценни знания от страхотни преподаватели. Имах огромната чест да познавам лично, както и да присъствам на завладяващите лекции на рано отминалия си уважаван, обичащ, ерудиран учен проф. Федотов.

Винаги съм търсил нестандартното, в този смисъл нещо екзотично. Все пак, тази среда не беше моята. Предпочитах вместо да уча корейски език, да се отделям в ъгъла на стаята и да творя – поезия и музика с голямо постоянство и нестихващо вълнение. Знам, че имам какво да кажа на света, макар и някога трудно разбиран. Докато учих в София съм представял свои творби на две литературни четения.

В момента следвам музика с пиано в ПУ „Паисий Хилендарски“ и съм в трети курс. Получих свидетелство за научен форум със статия – проучване, писана в екип с участието на прекрасни преподаватели и колеги. Друго свидетелство получих и за свои композиции, представени в същия научен форум към нашия университет. Имах честта да свиря своя композиция, вдъхновена от картина на Калин Терзийски на представянето на новия му роман „Слава“ в София през октомври. Беше вълшебно – това, че самият Калин ме покани да изпълня своя пиеса, невероятно събитие, което ме нахрани с чудни спомени, запознах се и с други хора на изкуството. Мои поетични творби са отпечатани в два тематични сборника с поезия и проза на различни автори. Издателството е ИниИно, книгите са озглавени съответно: Авторски тефтери „Коледна Магия“ (2023 г.) и Авторски тефтери „Любовна магия“ (2024 г.) В края на 2023 г. дадох първото си интервю, което може да прочетете в сайта на тази прекрасна медия! Публикувано е и на страницата ми във фейсбук.

ГЛЪТКАТА МЕ ПОГЛЕДНА

Може би изглежда,

че искам твърде много…

Може би съм никой

в твоите мечти…

Но светлата надежда

за върховно единство

– любовта не подвежда

съвършена си,

твърде много ли вярвам…

точно толкова сипвам

в чашата си пропукана

За да отпиваме заедно

– ликьор без подсладител

естествено сладък

чашата ми изми

сега нова е

по стените се стича

червен отпечатък

останал завинаги

ще го пазя

съвършенство

в белег от

устните

които блестят

по чашата ми

глътка последна

наздраве! На обич!

глътката ме погледна

– извита, красива,

с коси, със пети –

така изкусителни

целунах глътката

знам, че си ти…

Д. Попов

ЕДНО НЕ УСЕЩАМ

Защо ме дълбаеш

със тъпия скалпел

душевен ли си хирург?

Огнестрелните рани

от език стрелял огън

в тях ме дълбаеш!

Едно не усещам

любовта ми да режеш-…

Д. Попов

СЮРРЕАЛИСТИЧНА ИЗПОВЕД – ФОНТАН ЗА ДУШАТА

Стича се прах от луната

събирах го по тунела

направен с щрихите

от цвета на полата

обличана в битките

ти с прищевките

на съдбата

обичам я въпреки

скъсаните ѝ спомени

от ранени целувки

обичам я заради

скритите белези

шити с подобие

на усмивка

красива звезда

на която

насилници забраниха

кокетно да мига

прахът от луната

събрах и на

полата заспах

сънят ми поръсва

с праха от луната

последния дъх

на цветния мирис

–

балсамиран е аромата

но с праха от луната

балсам за душата

поръсих в съня ти

края и началата

за да се будим

заедно на луната

в съживени цветя

такъв ли бил рая?

Допиши го

и ще узная…

Д. Попов

ПЛЮШЕНО СЪРЦЕ

Изваях подгъвките

по влакна, с които

изплетох сърце,

носѝ го в стъпките си

от кадифе

ще се радваш

на плюшена обич

с красиви подгъвки

без да знаеш

кой я изплете

живо сърце…

дам ли си него

ще се изцапаш

с тази мечта

да го гледаш

как се разтапя

в твойте ръце

да го чакаш

в твойте ръце

тихо да спре

Д. Попов

НЕНУЖЕН

Знам, че съм ненужен

в твоята вихрушка

и че съм изгубен

в пицикато на цигулка

От всички обертонове

излизам само с теб –

кънките целуват лед

и се чува флажолет

Ще ми простиш ли

за струнния дует

душата ми се вихри

само из портрет

От наши дири –

Свято начало

новост свири

Концертът е за теб,

Прости ми!

Д. Попов

КАЛИНА ЛИПОЛИТОВА

Казвам се Калина Липолитова. Родом съм от град Бургас. Три години бях част от литературен клуб „Млад поет“ към ОДК- Бургас. След завършването на средното си образование,  продължих с любовта си към литературата и завърших Български език и руски език в Шуменския университет. Носител съм на няколко литературни награди- Черно море -моя съдба и бъдеще, Хосе Марти и съвременният свят, Куба-далечна и близка.(2003-2005г.) От две години, след дългогодишно прекъсване, поднових писането на поезия. Миналата година излезе стихосбирката ми „Благословена“, спечелих трето място в конкурса “ Рада Казалийска“, а в началото на тази година- второ място в конкурса „Самоков -градът на първите. Да отстояваш вярата си на роден език.“ Публикувам свои стихове в онлайн групи за поезия.

***

Имам нужда от тази закъсняла любов,

истински смела и безумно красива.

Дето срива всичко от отминал живот

и те кара отново да чувстваш се жива.

Да бъдеш потребена, едничка, желана,

да си имаш своето топло огнище,

с две мили ръце в нощта приласкана,

в пожар да превърне онова пепелище.

Добре дошла, моя закъсняла любов,

нека превърнем живота ни във песен.

Докрая ми пътя ще извървя с благослов,

ако с теб сме в ръка във златната есен.

Добре дошла, любов

Добре дошла красива и  прекрасна,

дълго чаках те да спреш до мен,

непонятна,шеметна и бясна

да стоплиш моя мрачен, тъжен ден.

Край мене минаха  безброй любови

и крадяха от душата ми без жал.

Но вярвах,че сред хиляди простори

някой,някъде за мене е копнял.

Мечтал и той за любовта голяма,

за детски смях и топлина в дома.

Аз вярвах,че към мене запъхтяна,

ще се устреми отново любовта.

Посрещам те на прага на сърцето,

добре дошъл във моя свят красив.

Ще ти подаря земята и небето.

Орисвам те със мен да си щастлив.

ВЕРОНИКА ИВАНОВА

Вероника Иванова е родена в Пловдив, през 1982 година. Публикува поезия, есета и къси разкази в различни издания: сп.” Литературен глас”, списание „ Море” 2023, алманасите на издателство „ Буквите”2020-2023, „ Литературен вестник”, вестник „ Стършел” и др. Награди:Първа награда за разказ в конкурс посветен на Вапцаров, Благоевград.

Награда за поезия в конкурс на Български гещалт институт, 2023. Специална награда поезия конкурс „ Като дете” 2023. Поощрителна награда от поетичен конкурс „Свищовски лозници”. Награди от международната общност POEMarin-червено и синьо перо. Втора награда на конкурс „Черешовите води на българската танка” (2023). Първа награда за проза и трета за поезия, международен конкурс „ Небесни меридиани 2023”. Първа награда за есе „ С Ботевски пламък в сърцето”, читалище „Фар 1930”(2023). Първа награда в конкурс за есе на Русенски университет(2023). Първа награда за поезия,международен конкурс „ Небесни меридиани 2022”, награда от международния конкурс на името на Анна Ахматова 2022, трето място в категория проза за есето „ Една тъмнокоса непозната”. Награда от фондация Емпирей за разказ на християнска тематика (2022), за есе от Съюза на българските писатели в конкурса „ Ний всички сме деца на майката земя”(2022), втора награда за разказ в конкурс организиран от Община Котел „ Животът е сцена” (2022), отличена в конкурс за текст към снимка в шестото издание на „ Снимките говорят”( 2022 и 2023), отличие от конкурс за детска поезия „ Истинските неща”на издателство „ Многоточие”, в конкурс за сонет-песен на името на Лъчезар Станчев 2022г, в конкурс за разказ „ Дивото 2022”.

Сезоните на виното

Сладко плодово вино,
в танц те върти и целува свенливо
млади устни с дъх на малини.

Бялото вино, невинно и леко
изискано свети в елегантна ръка:
студена сълза по кристалната чаша се стича.

Виното тъмно, пелиново,
с огнена длан гърдите отваря
пие те диво, неистово, и без сърце,те оставя накрая.

Има и вино тежко: разделно,
като песен хайдушка
като майчина клетва, до глътка последна.
.
Накрая на пресния гроб на любовта ни 
забравили всички обиди и рани,
налей ги за последно тия чаши:

до дъно пий, като тогава,
когато всички срещи бяха наши
и още беше лудо виното, искрящо в нощите малинови.

А после счупената чаша, в сърцето ми забий,
и си тръгни преди да си разбрал,
че само с любовта си истински живял.

СЕЛИН АРИФ

Привет! Казвам се Селин Ариф и съм настоящ студент по Българска филология в НБУ. Писането е неделима част от мен. И по-конкретно поезията. От дете пиша и бивам награждавана в конкурси като Млад писател(2017), когато спечелих първо място и Петя Дубарова(2018), в който заех второ място за поезия. Това обаче съвсем не е мотивацията ми за творене. Повечето медали ги нося в сърцето си, а именно, удовлетворението да видиш създаденото от теб на хартия. Невидимата нишка, която свързва пищещия и четящия човек. Емоцията и смисъла, които езикът създава първо у нас, а после предава и на другите. Моята душевна мисия е да отправям послание, в което вярвам. Посредством езика, това е едновременно възможно, креативно и вълнуващо. Поезията е отбелязката, която щях да чертая върху касата на вратата, за да видя колко съм пораснала. Вярвам в таланта на младото пишещо поколение на България и се надявам заедно да пробудим интереса на обществото за поезията, която сякаш се възприема повече като бутиков жанр у нас. Време е да покажем, че тя е много повече от това.

НИКОЯ

Ако днес спра да съществувам

и напусна въздуха като цигарен дим,

ако си тръгна без да се сбогувам

ще бъде ли поне един човек раним?

Ако ръцете ми престанат да треперят

защото няма с поглед кой да ги смути,

дали най-после утеха ще намерят

сред тайнствените неродени тишини?

Ако никога не съм била мечтана

и животът ми е бил едно отстъствие,

ако пространствено и времево ме няма,

ще ти липсва ли допирът на пръстите?

Ако изветрея в чашата ти като вино,

от чиито усти не отпи дори веднъж,

ще съжалиш ли, че не отидохме на кино,

че не ме прегърна с нежността на мъж?

Ако гласът ми повече не те зове

и заглъхне – фонема по фонема…

Ще ме потърсиш ли по себе си с ръце,

ще поискаш ли от реброто ти да стана Ева?

Мълчиш. Не те ранява липсата ми, зная,

и сега съм нищо, а то в душата не тежи.

И все пак, една надежда в мен догаря,

че когато се обърна от очите ти ще завали.

ВАНЯ ЖОТЕВА

Родена на морето, на прекрасния Черноморски бряг. От дете обича да чете и рисува. Книгите за нея са извор на живот и богатство. Всяка прочетена книга е прозорец към душата. В тях открива тайнствен свят, пренасят я в друго измерение, където е само книгата и тя. Започва да пише стихове отдавна, впечатлена от различни случки в живота й. Мечтае да танцува. Случайната среща онлайн с корейската група BTS я променя. Връща я отново към своите мечти. Вдъхновена от тяхната музика и от вокалиста на групата, посвещава поетичните книги “Моето вдъхновение // My Inspiration” (2023) и “Страст и нежност // Passion and Tenderness” (2023) на него (Jeon Jungkook от BTS), като подарък.

ИСКАМ

Как искам да съм вятъра в косите ти,

как искам да съм слънцето в очите ти,

как искам аз да съм до теб,

в този слънчев и прекрасен ден.

Искам аз тръпчинка на лицето ти да бъда,

и сълзичката в очите ти да бъда.

Твоята усмивка аз да видя,

твоите ръце да ме прегърнат.

Как искам под звездите аз да бъда,

на безкрайната небесна синева,

как искам да танцуваме вълшебно

с тебе цяла нощ танго!

Моя нежност,моя страст,

мое вдъхновение прекрасно,

откъде ли ти дойде?

от друг ли свят пристигна ти?

Кажи ми, моля те,не знам,

ти думичка ми прошепни!

Аз искам с теб да бъда

в мойта приказка безкрай!

ВЕСЕЛА АЛЕГРИЯ

Весела Алегрия е творчески псевдоним на Весела Колева.

Родена под знака на Везни през 1989 г. в гр. Стара Загора, за нея Любовта винаги е била основен извор на вдъхновение и водеща тема в произведенията ѝ. Нейните романтични истории грабват сърцето на читателя още от първите страници: завладяват, вдъхновяват и усмихват със закачливия си стил.

Автор е на сборника с разкази: „Да откриеш Любовта на най-неочакваното място“ и книгата със стихове: “Мечтай! Вярвай! Обичай!” (Издателство: Фондация „Буквите“). Нейни разкази са публикувани в Алманаси „Нова българска литература Проза“, „Романтика“, Коледен Алманах, „Хумор и сатира“, „Детски истории“, както и в списанието за литература и култура „Мечта за книга“, вестници „Teen’s paper“ и „Мъглижки нюанси“; радиопиеса по неин Коледен разказ (Училищно радио „Патриарха“). Трета награда в V Национален конкурс за авторска приказка 2022 „Вихър, Ковачът и белият палат“, награда на публиката в „Напуканите устни на желанието“,  „Сара и други любови“  и „Истории с куче“, на журито в хумористичния конкурс „Вятърничави истории“ и Диалог на Фондация „Буквите“. Нейни стихове можете да прочетете на сайта на Издателство “Либра Скорп” и в списанието „Литературен дизайн“. Книгите ѝ „Да откриеш Любовта на най-неочакваното място“ и “Мечтай! Вярвай! Обичай!” са част и от Национална кампания „Зелено четене“ 2023.

В момента работи върху нова книга с романтични истории.

Покана за танц

Тази нощ те чакам под звездите,

облечена в рокля от сатен.

Хайде, ела в света на мечтите.

Поеми ръката ми и танцувай с мен.

Аз ще те следвам, а ти ще ме водиш.

Танцувай танца на живота с мен.

Ще бъда до теб, където и да ходиш.

И ще се носим в ритъма му сладък нощ и ден.

Страстно танго или нежен блус за двама,

гореща салса или пасо добле с буен темперамент.

Водени от нашата любов голяма,

ти и аз ще танцуваме във всеки един момент.

Готов ли си да приемеш моята покана?

Кажи: „Да!“ и ме поведи в танца на любовта.

На тази сцена, от лунна светлина обляна,

да танцуваме сякаш единствени сме ние на света.

“Мечтай! Вярвай! Обичай!”

САШО МИХАЙЛОВ

Казвам се Сашо Михайлов Димитров, на 15 г. Живея в Пещера.. Уча в Обединено Училище „Любен Каравелов“ , специалност: „Стругарство“. Обичам да участвам в литературни конкурси , като през учебната 2023/2024 г. спечелих второ място в Националния конкурс „Моето Читалище“, а през 2022/2023 г. второ място в конкурса по повод за Пещерските будители .

Любов и вино

Любовта е спътник на виното,

виното е довереник на любовта.

Тайната на любовта е във виното.

Вкусът на виното е влюбен.

Ти си като виното на любовта в избите.

Искам да го намеря и да го изпия,

на самотно място.

Дори да си обичан, очите ми са

запечатани около теб.

Ти все още си моите очи на газела.

Любовта е като вино, пиеш го с голямо

Удоволствие.

Луташ се из миналото с горящ огън в

сърцето.

В очите на случилото се ставаш на години.

Докато чакаш розите да цъфтят, ти липсват

славеите.

ДАРИНА ДУШКОВА

Казвам се Дарина Душкова. Родена съм през миналия век в гр.София. Започнах с опитите си да пиша стихчета като по-малка. Но прописах стихове сериозно когато бях ученичка в 10ти клас на 8СОУ „В.Левски“. Пишех много – пишех стихове на всяко парченце хартия щом нещо ми хрумваше. Пишех като ученичка, като студентка във ВИАС, пишех когато започнах работа като проектант, когато се омъжих, когато родих и отглеждах децата си. Имаше и оптимистични стихове, но голямата част от тях бяха написани когато ми беше болно и тъжно. Пишех и проза, макар и не толкова често. После полека-лека започнах да пиша все по-рядко. Сега продължавам да пиша понякога, обикновено инцидентно, най-вече проза и нещо като лични преживявания. Надявам се, че музата отново ще ме озари за по-дълго някой ден!

Първите ми публикувани стихотворения бяха във вестник „Средношколско знаме“. През 2009г. с помощта на издателство „Буквите“ издадох стихосбирка „Трепети от младини“. Мои стихове и проза са публикувани в Алманаси на издателство „Буквите“.

С П О М Е Н

Ще се втурне вятърът след тебе

с надеждата, че може да те върне.

Слънце разтревожено ще блесне

в очите ти пак обич да запали.

Ще слезе над ресниците надежда,

две бистри капки тихо ще отрони.

И стъпките ти бързо ще заглъхнат,

за да остане само един спомен.

Раздяла

Недей, причиняваш ми болка,

недей да говориш сега,

недей да ми казваш, че някога

ще дойде при мен любовта!

Прости ми сега слабостта,

баналната мъка в очите,

за тази последна сълза

отронена с горест, прости ми.

Прости ми сега слабостта

и твърдо във своя път тръгвай,

не ме утешавай, че някога

ще дойде при мен любовта!

Д Н Е С И У Т Р Е

Аз съм тук до теб – това ми стига,

аз съм тук при теб – сама дойдох,

някога сама ще си отида

щом забравиш моята любов!

Аз съм тук до теб и съм щастлива,

с теб светът е някакси по-друг,

утре може би ще си отида

щом ми станеш мъничко по-чужд.

Аз съм тук – добре ми е при тебе

и при теб съвсем сама дойдох,

някога сама ще си отида,

за да отнеса една любов!

Накрая ви поднасяме едно мило писмо до нас от САЛИХА АДЕМ

Скоро попаднах на мой тефтер с тинейджърски творения и реших да Ви пиша. 

„Не знам дали влизам в класациите за млад поет, защото не съм, на 38 години съм, но имам стихове написани за любовта през далечната 2003 г., като се върна назад във времето сега ми се струват доста странни, но както се казва, човек се променя понякога помъдрява или оглупява, според преживяното през годините. Но връщайки се назад във времето осъзнавам, че чувството за любов през тинейджърските години е толкова чиста, невинна,  повърхностна, плитка, неосъзната, а с годините става дълбока, тежка, а дори и понякога болезнена за някои от нас… Та да се върна на моите творения през годините, те са кратки, но няколко на брой, ако не ви допадат, дано поне ви развеселят ,

Детската любов е толкова чиста, в която можеш да побереш цял свят в една душа, в която пърхат пеперуди от вълшебни страни. Очите греят и може да изгорят всяко едно сърце с поглед от непонятното щастие, което е обиколено. Сърцето бие лудо от адреналина, който тече във вените, все едно вижда река от шоколад, която тече срещу него и се чуди, как да посрещне всичко, което се случва. А всичко това е породено от една малка искра, която блесва в тъмния му свят и преобразява всичко в голяма розова светлина, която се нарича ЛЮБОВ, може да стопли и разтопи, което застава срещу него.

Това е от мен, пожелавам Ви да бъдете винаги влюбени, но по детски, без граници, без изгода и вечно истински, да усетите пърхащите пеперуди, вкуса на ягодите, да сложите  розовите очила и да се сте щастливи за вечни времена! „