ТОШКО СТОЯНОВ

Днес ще ви въведем в чудния свят на самодейния театър. Това е вълшебно място, в което се събират обикновени хора и се превръщат в необикновени актьори. Тяхната мисия е да ни ощастливяват със своето присъствие и талант. Разбира се, творческата история води началото си от най-творческия град – Бургас! 

Днес имаме честта да ви запознаем с част от актьорите на Театралната школа „Талантино“, в която има много членове- от ранна детска възраст, до зрялост.

Разговаряме с някои от талантите в група „Бабите“ след постановката на „Сако от велур“.

КАК СТАНАХТЕ ЧАСТ ОТ ТЕАТРАЛНАТА ШКОЛА И КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ТАЛАНТ?

НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Казвам се Наталия Николова. Преди 7 години гледах пиесата „Женско царство“ в едно читалище в квартал „Банево“ и много се впечатлих от играта на актьорите. Жената в главната роля бе моя колежка. Споделих ѝ колко много съм си вдъхновила от постановката и актьорите, че дори и аз самата поисках да отида и да стана част от тях. Трябваха ми доста години, докато се престраша. Междувременно, големият ми син също стана част от театрална школа „Талантино“. Усетих, че е подходящото време- говорих с Карагьозов и Боряна и ето така станах член на тази трупа. Влюбих се в театралната школа с пиесата „Женско царство“ и точно там беше моята дебютна роля в образа на Свети Петър.
Най-големият талант на „Талантино“ за мен е нашият режисьор, защото още, когато моят голям син стана част от тях, той така му избра ролята, че на първия фестивал в Благоевград, спечели първа награда, въпреки че на него това му беше дебютната роля. Заслугата е на режисьора, който знае на кого каква роля да даде и да се справи по най-добрия начин, като разгърне неговия потенциал. Станимир Карагьозов е най-голямата звезда, най-големият талант от нашата трупа

СТЕФАН МАРИНОВ

Аз съм Стефан Маринов и съм част от трупата на „Талантино“ вече седем години. Как попаднах тук? От много малък обичам театъра. Обиколил съм доста актьорски школи. Когато обаче заживях в Бургас, дойдох на една репетиция на „Талантино“. Тогава работиха по постановката „Женско царство“. Преди това, в една друга школа, наблюдавах работния процес на същата пиеса. Тайничко се надявах да ме приемат и да получа роля. За съжаление нямаше как да стане, понеже вече си бяха разпределили ролите. Трябваше да чакам за друга пиеса. Когато дойдох и видях, че отново играят същото представление, репетираха активно и си мислех, дали и на мен би ми се отдала възможност да участвам в тази пиеса. Така се случиха нещата- говорих с господин Карагьозов. Той ме покани и предразположи. Няма да забравя думите му- „Ела, пробвай. Ако смяташ, че тук е твоето място, ще бъда щастлив да си част от нас“. Отидох на една репетиция. Вече официално започнахме да правим етюди, аз се впечатлих и започнах с още по-голямо желание да работя. Месец по-късно имах първа роля- граф Грегор Юсекевич в постановката „Глупаци“, след която последваха много друг. Интересното е, че към дневен ред аз играя в „Женско царство“ в ролята на Божил, която си бях пожелал тайно. Няма нищо случайно! Щастлив съм! Благодаря на Господ, че съм част от „Талантино“!
Най-големият талант на „Талантино“ е, че заразява с любовта към театъра и го прави по един изключително фин и много нежен начин. Дори хора, които посещават репетицията и наблюдават процеса ни на работа, в който сме потопени („живеем“ и „дишаме“ в него), те започват да се интересуват, искат да се докоснат до магията на театъра, посещават наши представления, някои стават част от трупата и смело мога да кажа, че „Талантино“ е едно семейство, братство- дишаме като един организъм- това е най-големият талант- успява да приобщава любовта си и да заразява с любовта си към театъра, към изкуството и към много други красиви неща, свързани с него.

ЯСЕН ПРОДАНОВ

Бях на една изложба в галерия „Неси“. Жената, която работи там, ме представи на Станимир Карагьозов, който също присъстваше на изложбата. Тя знаеше, че преди това съм играл в студентския театър в град Свищов, искаше да ме запознае с него. Той предложи да стана част от „Талантино“. Аз му отказах първия път, защото ги бях гледал, бяха много добри. Мислех си, че не съм на това ниво, и след една-две години „ухажване“, се съгласих и вече съм част от тях 5-а година.
Най-големият талант и най-голямата сила на „Талантино“ са хората, с които не просто играеш на сцената, а тези, с които се запознаваш, защото тук сме по желание. Най-талантливите хора в трупата са Боряна Стамболиева и Петър Хубеков- единият на сцената, а другият- зад сцената. Той ни прави всичките декори, костюми и др. Двамата за мен са уникални!

ВАСИЛ ЦОЧЕВ

Казвам се Васил Цочев. От 3 години и половина съм част от трупата. Една моя колежка ме покани на представление, което аз много харесах. След това разбрах, че има кастинг, обаче се притеснявах и не отидох. По-късно посетих второ представление, което силно ме впечатли. Тогава се отпуснах и се престраших. Директно разговарях със Стефан Василев. Той ми даде номера на режисьора, свързах се с него и на следващата неделя вече бях в трупата.
За мен, най-големият талант е режисьорът ни, защото всички образи, които се изграждат, са поставени от него и след това в колаборация всеки допълва от себе си и изгражда този образ. Неговият подход помага, да преоткрием своите възможности, което е изключително ценно. Лично на мен, всичко това ми дава възможност да израсна в школата.

БОРИС ЧЕРНОКОЖЕВ

Аз съм Борис Чернокожев. Станах част от „Талантино“ преди около две години. С ръководителя, Станимир Карагьозов, се познаваме още от хор „Родна песен“, бяхме колеги там. След като напуснах хора, в един момент (аз съм завършил актьорско майсторство в София), потребността ми да се занимавам с театър се засили много и се обърнах към Миро,, да ме включи в трупата. Той се съгласи. Бях много радушно приет. Огромно удовлетворение изпитвам, че съм тук!
В „Талантино“ са важни сплотеността на трупата, умението за съпричастност между членовете и високият професионализъм, с който се опитваме да работим!

ПЕТЪР ХУБЕКОВ

В „Талантино“ бях поканен от режисьора Станимир Карагьозов, който ме беше гледал преди това два пъти на един младежки театрален фестивал „Бургаски изгреви“, където той беше жури, и ме покани да взема участие в спектакъла „Женско царство“, поради заболяването на актьор. Това се случи още през 2016 г., премиерата беше през 2017 г. Тогава влязох в ролята на дядо Еньо. Всичко се случи малко скорострелно, в рамките на няколко репетиции. Така станах част от трупата. Може би година и половина след това, господин Карагьозов ми предложи работа като асистент в школата и оттогава сме заедно.
В „Талантино“ всички, които са попаднали, по някакъв начин могат да разгърнат своя потенциал, колкото и да е той, защото всеки един човек е талантлив в различни области. Тук имаме възможността да покажем таланта си, да го развием и да го култивираме. Талантът на „Талантино“ е точно това ядро, което се случва, благодарение на ръководителя и създателя ни. Той е човекът, който обединява, той е човекът, който държи юздите, той е човекът, който прави нещата да изглеждат така, както са, защото никак не е лесно повече от 100 души, на възраст от 6 до 66 години, да ги обединиш в едно, да ги направиш не просто семейство, а наистина като един човек и да правиш изкуство с тях- това е ТАЛАНТИНО!

ТАНЯ ПАМУКЧИЕВА

Станах част от „Талантино“ случайно. Една приятелка ми даде контакт с режисьора и дойдох на една репетиция. Преди това имах разговор с господин Карагьозов и бях силно впечатлена от неговото отношение към процеса. Още на първата репетиция бях запленена от актьорската игра и желанието ми да се докосна до театъра се увеличи още повече.
Най-големият талант на „Талантино“ е да изгражда един процес на доверие! Всъщност най-важното, което ние правим през цялото време на репетициите, е наистина да изградим доверие помежду си, да можем да се отпуснем и да се почувстваме в една безопасна среда, където всеки може да изрази себе си по различен начин- начин, който обичайно не изразява в обществото и в някаква друга среда. Смятам, че това е най-хубавото, най-ценното нещо, което обединява целия екип, прави възможен процеса в постигането на това, което после излиза като резултат на сцената. Самите репетиционни процеси са направени така, че те завладяват и през теб минава цяла една палитра от емоции на героя и по този начин ти се отпускаш и влизаш в едни детайли и подробности на самата роля, които после изпълват теб самия като образ!

БОРЯНА СТАМБОЛИЕВА

Съвсем случайно, както много други хубави неща се случват случайно в живота ни. Такава е и моята история- създаде се групата в квартал „Банево“. Обади ми се една колежка… и оттогава вече 15 години съм част от трупата. Дори и да са толкова много години, времето някак си все още не ми е достатъчно, заради прекрасните спомени с колегите, публиката, приятелите. Всеки един от нас има роли, които изиграва по прекрасен начин- благородно завиждат на младите актриси, които могат да изиграят Жулиета. Моето представление е „Забравена от небето“.
Най-големият талант на „Талантино“, според мен е това, че успява от всеки един човек да извади таланта, с който да блесне на сцената. Хората идват отвън, ние играем на сцената и става чудо, чудо, което се споделя и от двете страни!

СТАНИМИР КАРАГЬОЗОВ– създател и режисьор на театрална школа „Талантино“

–ЗА НАС Е ЛЮБОПИТНО, КАК Е СЪЗДАДЕНА ТЕАТРАЛНАТА ШКОЛА, ЩЕ НИ РАЗКАЖЕТЕ ЛИ ИСТОРИЯТА НА „ТАЛАНТИНО“?

–Когато стана ясно, че заради заболяване не мога да упражнявам професията на 100%, както и поради лична драма, трябваше да се прибера в града. Тогава една колежка, секретарка в Банево, ми предложи веднъж в седмицата да се занимавам с театър, за да не прекъсвам изцяло връзката си с това велико изкуство, защото знае колко много го обичам. И така започнахме, съвсем на шега, с деца, които бяха ученици (от първи до седми клас). Те се бяха записали. Не ги бях виждал, защото не се проведе кастинг. Няколко години по-късно, на същото място, създадохме и група за възрастни. След това съпругата на един мой съученик говори с шефа на ДНА в Бургас да направя и тук група, (аз дори не знаех). И така и до днес… В Банево 20 години продължава тази приказка, а в Бургас повече от 10.

–ПУБЛИКАТА ВИНАГИ ВИЖДА ГОТОВИЯ ПРОДУКТ, НО КАКВО СТАВА ЗАД ЗАВЕСИТЕ, КАК СЕ РАБОТИ С АКТЬОРИТЕ И КАКВО ОСТАВА СКРИТО ЗА ПОЧИТАТЕЛИТЕ ВИ?

–Всеки компонент е съставен чрез много труд. Публиката вижда един краен продукт, който обаче минава през музика, сценография, работа… Например за едно музикално изпълнение, което използваме, трябва да се изслушат хиляди песни. В крайна сметка се представя нещо за около 30 секунди. По същия начин е с костюмите- да се подберат, да се намери човек, който да ги ушие, да му обясниш своята творческа представа и той да я разбере. Всеки детайл си е предизвикателство, особено когато човек иска всичко да е изпипано и посланието на самата постановка да е разбираемо. Понякога може да си блъскаш главата и да срещнеш трудности при идеята за афиша, защото той трябва да бъде в полза на представлението, да дава информация , да полюбопитстваш на база на него, да посетиш и гледаш самото представление. Малките групи сами си правят афишите за представленията. Това дойде по време на пандемията, когато ни затвориха. На едно детенце му било много мъчно за школата и сам направило афиш на представлението, което играят с трупата. Татко му ми изпрати файла в социалните мрежи. На мен много ми хареса. Казах, че това ще е афишът на представлението. И оттогава всяка от младежките детските групи дава предложения за афиш и се прави изработката. Ако нещо ти се вижда лесно в една постановка, в друга може да ти е много трудно, и обратно.
Но това е най-приятната работа на света, защото проблемите са от друго естество. Когато работиш с културни и възпитани хора, общуването е на по-друго ниво и това до голяма степен те съхранява като човек, като енергия. Харесва ми, когато има предизвикателства, когато ми е трудно. Лесното означава една утъпкана пътека, вървиш по едно и също. Всичко това е специално- още щом отвориш първата страница, ти се представя един нов свят и нови възможности и въпросът как ще подредиш тези възможности си е абсолютно предизвикателство. Всичко това е една продукция. Ние през няколко месеца „раждаме“ на всякаква възраст.

–КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ТАЛАНТ НА ТАЛАНТИНО?

–Най-големият талант на „Талантино“ са хората и екипът, защото атмосферата, която се опитваме да създаваме, е толкова приятна, че дори и нищо да не правим, а просто да се съберем, пак бихме били щастливи. Това те зарежда както днес, така и цялата седмица! Важно е да може да пребориш себе си. Има хора, които са от 10 години, а някои и повече в школата. За да остане един човек толкова дълго време, означава, че има хармония между хората. Дори не бих казал, че това е талант, а по-скоро запазена марка.