Галя Ичеренска в откровен разговор пред репортера ни Тошко Стоянов

Галя Ичеренска е родена в Бургас. С творчеството си вълнува много хора, но най-вече истинските ценители на музиката. За своите години на  творчество  е пяла на много международни сцени, а песните й са създадени от невероятни текстове и фини мелодии, превърнали се в шедьоври. Тя е автентичен човек, влагащ  целия  си професионализъм, перфекционизъм и любов към това, което прави.

Днес певицата е в откровение пред репортера ни Тошко Стоянов.

-Как се роди новата Ви песен „Дъждовни спомени“?

Песента ми беше предложена през зимата. Още щом я чух ми хареса – с красива мелодия и  текст е. Веднага  усетих,  че ще е един  прекрасен проект. Имах специални изисквания за аранжимента. Исках да е нещо много интересно, много музикантски поднесено и ефектно; и имах честта да се запозная ,макар и от разстояние, със Стоиц Гъдев и Светлин Стайков – музиканти с  високо професионално ниво. Когато чух готовия аранжимент бях много изненадана, защото той покриваше всички мои изисквания,виждания, естетика и вкус към музика. Мисля, че се получи доста интересно. Песента е сложна по отношение на тънкостите, спецификата, с която се пее такъв стил. Много съм щастлива, че успях да я направя, защото това е любимият ми стил музиката. Иван Беловски е автор на музиката и текста- тя е олицетворение на абзац от живота на всеки един от нас.

Били сте част от ВГ „Тоника“. Разкажете ни малко повече за тези златни години.

  В последната година на  завършването ми, работих в един непрофесионален състав към профсъюзния дом на културата. Това беше през 80-те години,бях ученичка и завършвах. Господин Диомов дойде там, а съставът беше воден  от Яким Якимов-  един от бившите тенори на „Тоника“. Заговориха се,  той е  чул отвън гласа ми, много го е харесал и е сметнал, че съм подходяща за високите партии му групата. По това време Сия е напускала и беше отправено  предложение, което  приех разбира се доста уплашена, защото все пак от ученичка да прескочиш и да влезеш такава голяма група е голямо предизвикателство. Аз съм изключително амбициозна. Току-що завършила,имах много идеи и  мечти като всеки млад човек. Но това беше най-доброто предложение за мен. Работата беше много интересна,защото това са четири различни гласа. Понякога правехме още четири гласа и ставаше много красиво и богато. Доста пътувахме и  работихме, но в един момент всеки един от нас има нужда да поработи сам. Пътищата ни се разделиха, но останахме  приятели.

Аз започнах самостоятелна кариера, продължих работата си в чужбина. И през 2009г в България изпях песента „Когато мъжете плачат“. Песента получи наградата на българските журналисти и тогава хората   чуха по-сериозни неща, свързани с Галя  Ичеренска. 

Какви емоции може да изпита един творец на сцената?

–  Всеки  концерт на голяма сцена  има своите различни изживявания. Пяла съм на много  международни сцени  – в Русия, Виетнам, Норвегия, Швеция и други. Хората са различни,но  добрата  публика я има навсякъде, стига с нещо да ги завладееш и  да те заобичат. Това е достатъчно.

Съвместната Ви работа с Пейо Пантелеев е родила  много хитове. Кои са Вашите сантиментални песни по негови стихове?

Всички песни,които ми е написал,са с прекрасни текстове и свързани с някакви емоции от моя живот и живота на някой друг. Всяка песен има история, но „В някой друг живот“ и „Звезден прах и луна“ са две много любими песни; също много красива песен е „Без сбогом“ с  много красив и тежък текст.

Кога човек трябва да се бори и кога да се примири?

Трудно се примирявам със собствените си грешки, но сме хора,всички грешим. Боря се за справедливост; много обичам  справедливите неща, особено в музикалния бизнес. Няма как да си честен в живота и  да не искаш да си честен в изкуството. Нечестността в изкуството много си личи. Точно затова не обичам интригите и  скандалите.

Компромис в музиката не може да има, по-скоро компромисите са в живота. 

Понякога се налага да правим, но в  никакъв случай не ги правя само  за да се харесам на някого. Дори да загубя нещо, обичам да казвам в очите, това което мисля.

Има ли незаменими хора?

Казват, че няма, но според мен тези хора, които вече не са  при нас, винаги оставят празнота, защото ние сме създадени по подобие на Господ, но с много специфичен код, който не се повтаря никъде (в това е неговата уникалност). Да, ще си заминеш от този живот, ще дойде някой друг ,даже по-добър от теб, но твоето място, твоето пламъче …няма да го има.

–  Коя е песента на живота Ви?

Още  не е изпята. Така ми се струва, защото ако кажа, че това е песента на живота ми, трябва да спра, а аз съм търсещ и развиващ се човек. Много голяма максима за мен е,че  „Човек се учи докато е жив“ и винаги нещо научава  повече. Ако кажеш, че това е най-доброто което си направил, значи си до там. В момента „Дъждовни спомени“ е една от много сериозните песни за мен, защото покрива моите виждания за музика, но това не значи, че няма да направя по-добри от нея и се надявам със същите автори да работим заедно 

Какво бихте пожелали на Вашите колеги, почитатели и читатели?

На колегите пожелавам да бъдат честни към това, което правят в изкуството, а на почитателите и читателите да са живи и здрави, да имат винаги вдъхновение за това, което правят и да бъдат честни пред себе си и пред другите!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s