Писателят Милен Хальов: „В съвременните тийнейджъри има суета, несигурност, страхове, облечени в дигитален облик“

Интервю на Тошко Стоянов

Какво Ви мотивира да напишете романа „В мен“?

„В мен” е история, която започнах да пиша още  на 19 години — края на тийнейджърството, много объркани години. Много удоволствия, много въпроси, малко отговори… Писането ми помогна да си формулирам въпросите и, поне да започна, да търся отговори.

Това е тийнейджърски роман, представящ  откровена, сурова история за съзряването, обичта, липсата, болките в семейството и нуждата от интимност. Какво е Вашето мнение за тийнейджърите в настоящето?

Същите са като тийнейджърите отпреди 15-20 години. Не са по-добри, нито по-лоши, не са по-умни или глупави… Основната разлика е, че сега социалните мрежи имат огромно значение. И животът сякаш тече там. Иначе пак си я има суетата, несигурността, страховете, просто са облечени в дигитален облик.

Според Вас в наши дни среща ли се такова приятелство, каквото се е зародило между Марто и Даяна?

Тяхната връзка трудно може да се определи като приятелство. Те започват с динамиката голям брат и по-малка сестра, и постепенно отношенията им прерастват в нещо друго. Нещо много значимо, което не зависи от това дали са заедно, дали са близо един до друг, дали са с други и прочие.

Та, такива взаимоотношения може да има и в наши дни, зависи какво са преживели двамата участници.

Във Вашата творба  се споменава и за действията на майката на Даяна (няма да издавам какви са, за да събудим интерес към читателите). Смятате ли, че  родителите са най-чистият пример за подражание на децата и дали всъщност възпитанието е най-важно за личностното развитие?

Не знам дали са „най-чистият”, но със сигурност са значим пример. За добро или лошо примерът на родителите те определя. Може да станеш като тях; може да направиш всичко възможно, за да не станеш като тях; може да израснеш адекватен и да оцениш разумно, кое в родителите ти е полезно като поведение и кое не; но при всички случаи родителите са определящи.

Книгата Ви носи заглавието „В мен“. Ако трябва да говорим цялостно, според Вас кога един човек започва да таи нещо в себе си, да го пази „в него“?

От най-ранна възраст. Откакто осъзнаеш, че си човек.

Какво е мнението Ви по този въпрос: може ли едно приятелство да прерасне в любов, но с течение на времето може ли една любов  да се превърне в едно приятелство?

И двете са възможни. Второто е по-рядко, струва ми се. Любовта, освен, че е много абстрактно понятие, е мимолетна. Драсваш, гориш и догаряш. Като видите какво остава след това — дали обич или само приятелство — тогава преценявате. 

Като финален въпрос бих Ви попитал- в кой от Вашите герои се припознавате като тийнейджър?

И в Марто, и в Даяна. Логично е да съм повече Марто, защото съм бил в кожата на 19 – годишен младеж, обаче Даяна също ми е много близка. И за нея ми беше по-лесно да пиша. 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s