ЗА ДЕЦАТА НЯМА ГРАНИЦИ И РАЗЛИЧИЯ

Днес е 1 юни- МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО, празник за всеки един от нас.

„Възрастни деца, дори и малко по-големи, ще си останем пак деца“- именно детството се свърза с най-хубавите спомени на човек- такива, каквито никога няма да забрави и с умиление ще си спомни за тях.

Репортерите ни от град Шумен Виктория Върбанова и град Видин Ивана Йорданова представят истории на различни хора, свързани с тяхното детство.

КАКВО БЕШЕ ВАШЕТО ДЕТСТВО И С КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАШЕ ТО ОТ ТОВА НА ДНЕШНИТЕ ДЕЦА?

Анелия

Анелия Цанова

Моето детство премина през 80-те години на миналия век. Въпросът с какво е било по-различно моето детство от сегашното ? С всичко ще кажа, защото, когато съм била дете наистина съм имала детство. Нямаше телефони, нямаше интернет и тогава наистина имаше щастие, защото ние живеехме безгрижно. Нашето поколение не е знаело какво е да седиш вкъщи и да играеш на компютъра или да се чудиш какво да правиш. Ние винаги сме намирали занимания и игри. Моята майка не можеше да ме прибере от игра, постоянно ми се караше, че не сядам на едно място, а винаги бягам нанякъде със съседките деца, а аз сега едва карам моите тийнейджъри да излязат навън да поседят просто на слънце. Когато гледам сегашните деца ми става жал, защото те не знаят какво е детство, не знаят да играят и това е толкова лошо и жалко. Обвинявам за това родителите, защото те ги учат така. Дават им един телефон, пускат им нещо и забравят за тях. Това се е превърнало в нещо обичайно за днешните родители да ги разкарат от главата си вместо да отидат да поиграят с тях на площадката. Винаги, когато съм имала време и дори когато съм се прибирала от работата, съм взимала децата си и съм ги изкарвала навън да си поиграят, защото това е нужно на едно дете. Не вярвам, че днешните и бъдещите деца ще имат детство, което да истинско и изпълнено с незабравими спомени като нашето. Жалко е, че е така, но това е бъдещето на технологиите!

Георги

Георги Петков

Моето детство не е минало ,но съм имал своите спомени. Обичам да излизам с приятели, да се забавлявам,защото аз съм много общителен. Обичам да рисувам ,играя народни танци и ходя на почивки със своето семейство!

Юлиян

Юлиян Войков

Здравейте, казвам се Юлиян. Живея във Видин, но съм от София. Детството ми е преминало през хубави и лоши моменти. Тук няма да говоря за лошо, защото съм позитивен и весел човек, но единственото нещо, което ще кажа, е че съм благодарен на всичко лошо, което ми се е случило, защото ме е надъхало да съм силен човек! От страна на хубавите ми моменти съм имал незабравими изживявания! Дали със семейство или приятели няма значение, защото за мен и двете са едно. Живея ден за ден и съм благодарен на родителите и приятелите ми, че винаги са до мен! Относно за ,,гаджетата” както моят дядо ме бъзика, ще разкажа за момиче, което само като я споменавам настръхвам, момиче на което съм много благодарен, че е в живота ми, защото ме прави щастлив и винаги е до мен, в добро или лошо! По темата за моите занимания, моето хоби са автомобилите. От 8-годишен се занимавам с това , за мен то е удоволствие. В навлизането на пубертета започнах все по-сериозно и по-сериозно да се занимавам с двигатели с вътрешно горене и в днешния ден съм енциклопедия! Занимавам се не само с поправка, но и с покупко-продажба. Вече ми е странно ръцете ми да са чисти поради причината, че съм свикнал да са изцапани с масло. Благодарен съм и на себе си и на баща ми за този занаят! На себе си за това, че съм такова упорито „магаре“ и се информирам постоянно за всичко свързано с коли, а на баща ми, въпреки че не може да се движи като хората поради здравословни проблеми, винаги намира сили да ми обясни ,макар и по някой път с много нерви ме е научил на много тънкости и знания! Желая на всички да са здрави и щастливи и да намерят своето нещо, да се развиват във всички аспекти на занаята, обичайте се! От любовта няма по- хубаво нещо!

Ася

Ася Палева

Имах щастливо детство. голямата ми сестра Людмила се грижеше много за мен, забавляваше ме и ме възпитаваше. Обичахме да слушаме музика на дългосвирещи плочи и си танцувахме. Обичах да ми чете приказки; често ходехме на разходки в града, в Своге.

Таня

Таня Шелхорн


– Помня цялото си детство така, сякаш всичко се е случило вчера! Имам много ранни спомени, за които като разказвам,на другите не им се вярва и ги възприемат като плод на моята фантазия, но това е самата действителност. Когато чуя от възрастните, че децата не разбират, се усмихвам и си казвам, че те самите са много наивни да мислят така. Най-силни са детските спомени, които остават за цял живот! Аз помня неща от времето, когато съм била още в пелени, и ги помня много ясно, с подробности, от които майка ми се е шокирала, но знае, че няма откъде другаде да ги науча. Досега се е запазило усещането за стегнатите пелени и как чаках с нетърпение да ме развият, спомням си много добре надвесените над мен баби, които ме разглеждаха и се смееха, помня как ме гласяха за първата ми фотография, бяха закрепили една панделка с ластик около главата ми, която много ме стягаше, но аз търпях. Помня напрежението в гърбенцето ми, исках на всяка цена да стоя седнала, без да ме подпират с възглавници, а майка ми говореше, че ще се катурна встрани, но аз знаех, че ще издържа, тогава бях на 9 месеца. Помня когато проходих, на година и половина, защото преди това бях паднала и се страхувах да прекрача, но един ден смехът на леля ми много ме амбицира, защото беше накърнено детското ми достойнство. Незабравими са моите спомени с козата със своите две козленца, с които израстнахме заедно. Писала съм разкази и пиеса за куклен театър за този период от моето детство. Водех на разходка моето черно биволче и когато го отнеха от мен, сърцето ми се разкъса от мъка, която не се уталожи, докато години по-късно не изразих цялата си детска любов в един разказ. Бях на 5 години, когато моята сестричка си замина от тоя свят и тогава моето детство приключи – за една нощ аз пораснах с 10 години. После тръгнах на училище, местихме се на три места да живеем, бяха тежки години, но никога не съм се оплаквала. От дете се трудя и всяко лято ходех да работя на полето, за да мога сама да си осигуря необходимите принадлежности за училище. Най-радостните мигове за мен бяха, да мога да се скрия понякога и да съчинявам вълшебни истории! Моят приказен свят ми даваше сили и ми помагаше да преодолявам всякакви трудности. На около десет годишна възраст чух за първи път от баба имената на Господ Исус Христос и майка му Света Богородица! Пред мен се откри нов свят, жадувах за него и с растенето на ума ми, растеше и моето познание за Бога! Зная, че всичко, което ме е съпровождало в живота, още от ранно детство, не е случайно, а Божествения план за всеки един от нас!

Краси

Краси Йорданова

– Моето детство… За мен детството е свързано с най-хубавите ми и най-вълнуващи спомени. Разбира се моето детство, значително се различава от детството, което имат децата сега. Когато аз бях дете нямаше компютри, мобилни телефони, таблети и видеоигри и единствения начин да намерим приятели и да комуникираме помежду си, беше като се събираме да играем на улицата. Много обичах да карам колело и едно от любимите ми занимания беше да застана във вътрешността на огромната поляна, която се намираше до къщата на баба ми и дядо ми и да пея на воля. Там се чувствах свободна да пея без някой да ме чуе. Без да осъзнавам, това се оказа моята своеобразна първа „репетиционна зала“. Много обичах също да ходя на лунапарк, да се возя на виенското колело, да хапвам захарен памук и да играя с приятелчетата си от квартала на „Дама“, „Не се сърди човече“ и „Домино“. Но може би най-хубавите ми спомени са свързани с Детския танцов ансамбъл „Тракийче“ – гр. Сливен, където бях танцьорка в продължение на 10 години и където на практика премина цялото ми детство. Това беше период, в който в мен се формира характерът на артист и изпълнител, усещането за отговорност и навикът да работя с постоянство и усърдие. Незабравими за мен ще останат многобройните концерти в България и чужбина и тренировъчните лагери всяко лято на море и планина. Паралелно с всичко това се учех и да пея и още тогава знаех точно каква искам да стана като порасна, а именно – певица. Сега се обръщам с усмивка и умиление назад във времето и ако трябва да опиша детството си с няколко думи, то те биха били – цветно, слънчево, прекрасно и безгрижно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s