-Представете се с няколко думи на нашата аудитория.

-Казвам се Димчо Дойков. Завършил съм специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ по време, когато започваше така наечената демокрация. Преподавам любимия си учебен предмет в бургаското училище „Петко Росен“.
– Какво е отношението на хората към този празник? Според Вас само днес, на 24 май ли се сещат за подвизите на нашите предци?

–24 май е един от най-светлите празници на българите, свързан с тяхната духовност, просвета и култура, без които не бихме съществували досега като народ. Той започва да се отбелязва през XIX век, когато българите се пробуждат духовно и политически. Надявам се, че хората излизат на улиците и площадите на 24 май, не по задължение, а да покажат радостта си от това, че българите са съхранили, развили и разпространили една от европейските писмености. Българският творчески дух е създал уникални културни ценности чрез тази писменост и дано съхраним способността си да им се наслаждаваме и в бъдеще.
– Какво е специфичното да преподавате история?
– По математика знаем, че правият ъгъл е винаги 90 градуса, по физика – че ябълката пада от дървото на земята. Интересното на „Историята“ е, че за разлика от други учебни предмети, много често се пише от победителите. И затова се опитваме да анализираме нещата от възможно най-много гледни точки и ако е възможно да погледнем с очите на участниците в събитията.
–Според Вас достатъчно ли е това, което се изучава в училище, за да може човек да изгради ясни знания и ценности?
–Знанията вече можем да ги достигнем с едно кликване на мишката, но въпросът с ценностите е твърде сложен. Оптимист съм, че българското училище може да участва при оформяне на стойностна ценностна система на младите хора. Но ценностите не се формират само в училище!
-Какво е за Вас България?
–Близките, приятелите, природата, историята.
–Как се справят учениците с Вашия предмет, интересно ли им е?
–Старая се да им е интересно. Това има смисъл! При някои ученици успявам, при други не. Много се радвам, когато имам успех в това начинание. Много ученици ме изненадват приятно с интересите си и информацията, която им е направила впечатление.
–Смятате ли, че интересът към учебния предмет история, а и не само, зависи от учителя?
– В много голяма степен зависи от учителя, но вече има много източници на информация и е много хубаво, когато взаимно се допълват.
– Много абитуриенти празнуват балове сега. А какъв беше вашият абитуриентски бал?

–Моят бал беше преди доста години. Прекарахме си много добре с нашия задружен випуск. Много весело. Преди това правихме серенади на преподавателите. Радвахме се, че сме завършили гимназията и всеки кроеше плановете си за бъдещето.
–Какво ще пожелаете на нашите читатели, на целия български народ въобще?
–Пожелавам на Вашите читатели здраве, мир и оптимизъм! Дано дойдат по-добри дни за България!
