Любел Дякоf:“Ембрион на тъгата” символизира болката, на която съм била обречена преди да се родя

Днес Ви представяме една великолепна, млада поетеса, която заразява света с лъчезарна си усмивка. В душата си е събрала много тъга от детството, от наблюдението върху домашното насилие, от съпротивлението срещу него и всичко това е отразила в думи, които са разтърсващи. Наскоро поетесата представи своята нова стихосбирка „Ембрион на тъгата“.

Поздравления! Коя е Любел Дякоf?

Благодаря за поздравленията. Аз съм Любел Дякоf – млада поетеса, чиято поезия е болезнен самоанализ, в който читателите споделят, че се припознават. Искреността, емпатията и смелостта са едни от основните ми ценности, които пренасям в творчеството си.

От колко години сте се посветили на литературното творчество и какво Ви мотивира да посегнете към белия лист?

На 10 години започнах да пиша в опит да избягам от тежкото си детство. А преди 6 години споделих поезията си за първи път в социалните мрежи.

Разкажете малко повече за Вашата нова книга“Ембрион на тъгата“. Това е много интересно и нетипично заглавие, какво символизира?

Заглавието “Ембрион на тъгата” символизира болката, на която съм била обречена още преди да се родя. Болката от невъзможността ми да избера в кое семейство да се родя, неволно влизайки в капана на домашното насилие.

Към кого е адресирана книгата и какви емоции преобладават в нея?

Основно е насочена към жените пострадали от домашно насилие и техните деца. С тази книга исках да покажа психологическите отражения, които носи то. Емоциите са силни и всепоглъщащи, защото съм до болка откровена и това се усеща във всяко едно стихотворение.

Каузата, за която сте решили да дарявате процент от цената на новата Ви книга е прекрасна. Как и защо избрахте именно “Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие”?

Благодаря. Личният ми мотив да дарявам 1.67 лв. от всяка стихосбирка на “Фонд в подкрепа на жените, пострадали от домашно насилие” е свързан с проблема, че голяма част от тези жени, не могат да се разделят с мъжете си, по финансови причини. Както майка ми не успя в продължение на 18 години. За съжаление, държавата отпуска, колкото и аз – 1.72 лв. на ден за жена, настанена в кризисен център.

Съвсем скоро вие организирахте и парти по повод книгата? Как премина то?

Много съм щастлива. Никога няма да забравя момента, в който гледах на сцената как актьорите Боряна Манолова и Красимир Василев четат поезията ми, моята душа, докато на фон свири саксофонистката Цвета Карагеоргиева и почти всички хора, които обичам са там, затаили дъх. Това е чувството на удовлетворение. Събитието мина по-хубаво от очакваното. Моментите, в които идваха при мен развълнувани хора, които имаха готовност да бъдат по-смели, да изразяват емоциите си, те са безценни. В това се крие целият смисъл.

Какви бъдещи творчески проекти да очакваме?

Не си правя много планове, тъй като пиша, когато имам вдъхновение и издавам книги, когато имам концепция и видя, че мога да вдъхновя читателите си по някакъв начин. Надявам се това да се случи.

Автор Илиана Пенова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s