Днес Ви представяме една великолепна, млада поетеса, която заразява света с лъчезарна си усмивка. В душата си е събрала много тъга от детството, от наблюдението върху домашното насилие, от съпротивлението срещу него и всичко това е отразила в думи, които са разтърсващи. Наскоро поетесата представи своята нова стихосбирка „Ембрион на тъгата“.

– Поздравления! Коя е Любел Дякоf?

– Благодаря за поздравленията. Аз съм Любел Дякоf – млада поетеса, чиято поезия е болезнен самоанализ, в който читателите споделят, че се припознават. Искреността, емпатията и смелостта са едни от основните ми ценности, които пренасям в творчеството си.

–От колко години сте се посветили на литературното творчество и какво Ви мотивира да посегнете към белия лист?

–На 10 години започнах да пиша в опит да избягам от тежкото си детство. А преди 6 години споделих поезията си за първи път в социалните мрежи.

–Разкажете малко повече за Вашата нова книга“Ембрион на тъгата“. Това е много интересно и нетипично заглавие, какво символизира?

–Заглавието “Ембрион на тъгата” символизира болката, на която съм била обречена още преди да се родя. Болката от невъзможността ми да избера в кое семейство да се родя, неволно влизайки в капана на домашното насилие.

–Към кого е адресирана книгата и какви емоции преобладават в нея?

–Основно е насочена към жените пострадали от домашно насилие и техните деца. С тази книга исках да покажа психологическите отражения, които носи то. Емоциите са силни и всепоглъщащи, защото съм до болка откровена и това се усеща във всяко едно стихотворение.

–Каузата, за която сте решили да дарявате процент от цената на новата Ви книга е прекрасна. Как и защо избрахте именно “Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие”?

– Благодаря. Личният ми мотив да дарявам 1.67 лв. от всяка стихосбирка на “Фонд в подкрепа на жените, пострадали от домашно насилие” е свързан с проблема, че голяма част от тези жени, не могат да се разделят с мъжете си, по финансови причини. Както майка ми не успя в продължение на 18 години. За съжаление, държавата отпуска, колкото и аз – 1.72 лв. на ден за жена, настанена в кризисен център.

–Съвсем скоро вие организирахте и парти по повод книгата? Как премина то?

–Много съм щастлива. Никога няма да забравя момента, в който гледах на сцената как актьорите Боряна Манолова и Красимир Василев четат поезията ми, моята душа, докато на фон свири саксофонистката Цвета Карагеоргиева и почти всички хора, които обичам са там, затаили дъх. Това е чувството на удовлетворение. Събитието мина по-хубаво от очакваното. Моментите, в които идваха при мен развълнувани хора, които имаха готовност да бъдат по-смели, да изразяват емоциите си, те са безценни. В това се крие целият смисъл.

–Какви бъдещи творчески проекти да очакваме?

–Не си правя много планове, тъй като пиша, когато имам вдъхновение и издавам книги, когато имам концепция и видя, че мога да вдъхновя читателите си по някакъв начин. Надявам се това да се случи.