Художничката Мара Латева:“Всеки човек има дарба, но не всеки се спира, за да се заслуша в нея и да я усети“

Мара Латева е известна българска художничка и скулпторка, а талантът й се простира отвъд границите на нейната родина. С повече от двадесет самостоятелни изложби зад гърба си, както на национално, така и на международно ниво, българката стигна и до Виена, където на 31 март откри поредната си изложба под надслов „Синхрон“.

Репортерът ни Петя Апостолова присъства на откриването на изложбата и разговаря с именитата художничка.

Репортерът ни Петя Апостолова присъства на откриването на изложбата и разговаря с именитата художничка.

Изложбата е под надслов „Синхрон“. Защо точно това име избрахте?

-В моето цялостно творчество, откакто се помня, винаги е имало едно споделяне, едно усещане с флората и фауната около мен и сега, може би дойде моментът да го изявя. Това, че човекът е част от тази вселена и всичко около нас е заедно с нас и ние сме заедно с него. Затова човечеството не бива да се разглежда като отделен елемент от тази планета или с някакъв приоритет пред останалите видове, тъй като ние сме едно цяло.

Освен от природата, откъде още черпите вдъхновение?

Природата е най-всеобхватното. За мен е голямата природа, необятната, необхватната безкрайност, която ме вдъхновява. Но най-хубавото е в това, че творците работят винаги в някаква конкретика, дори и абстрактно да създават нещата, те пак дават нещо конкретно, което помага на човечеството да усеща, че има още нещо на този свят освен него. Творците, искам да кажа, не само художниците, но и писателите, музикантите, ни въвеждат със своите думи, чрез своята музика в безкрайността.

Кога за пръв път разбрахте, че искате да се занимавате с изобразително изкуство и скулптура?

Аз съм селско момиче. Израснах на село и каквото можех правех с ръце си. От малка обичах да рисувам и да правя украси в училище. Имахме фестивали. На един се бях маскирала като Червената шапчица и си бях ушила всичко сама. Едва след като завърших гимназия, поех по този път. Когато все още бях в малките класове, децата често ме обвиняваха, че не рисувам сама картините си, а аз понякога се принуждавах да лъжа, съгласявайки се с тях, за да приключа спора. Сестра ми и майка ми бяха много музикални и обичаха да пеят през лятото, а аз непрекъснато им повтарях да спрат, тъй като ми пречеха да мисля. А в мислите ми бяха всевъзможни интериори, зали с мебели и аз ги размествах мислено. Но това е вътрешно усещане, на което няма кой да те научи.

В кои други страни сте имали честта да представите изкуството си и взимате ли по нещо от тях, което да вложите в творчеството си след това?

Разбира се, дoри някои хора, които твърдят, че не са взимали, просто не осъзнават, че са го направили. Отидеш ли някъде, видиш ли нещо ново, винаги се впечатляваш и то остава задълго в съзнанието ти. Правила съм в Турция два пъти изложба, в Америка също съм била канена два пъти на форуми, в Сърбия, Румъния и Словакия. В Португалия съм рисувала, а част от картините съм оставила в българските посолства.

Какви емоции бихте искали да предадете на зрителя чрез картините си. Какво бихте искали той да почувства или да разбере?

Истината е, че изобщо не мисля за това кой какво ще си помисли, защото познавайки толкова много хора и мисленето им, ще започна да угоднича на зрителите, а това е нещо, което не искам да правя.

За някои творци изкуството е начин да общуват със света, за други – начин да общуват със себе си. Какво представлява за Вас дарбата Ви?

Кой каквото иска да говори, но истината е една – че започваш от себе си, отвътре навън. За мен е така. Започваш от себе си с някакво усещане или нагласа, със своя капацитет и опит, с това, което е заложено в теб самия. Всеки човек има дарба, но не всеки се спира, за да се заслуша в нея и да я усети. Дарба означава дар от бога, а Бог дава на всички. Природата е дала на всеки индивид по нещо, което да се усети и да се развие, но разбира се това се получава само с много труд.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които тепърва тръгват по своя път?

Независимо с какво се занимава човек, той трябва да има едно малко отворче, през което да вижда творчеството под каквато и да е форма. Защото се връщаме назад във времената и какво виждаме, какво намираме в пещерата – рисунка с въглен.

Какви са бъдещите Ви планове?

Много скоро възнамерявам да започна обучение на хора в София, които ще идват на по чаша вино, за да рисуват. Инициативата се нарича „Glass of art“. Харесва ми идеята за това да накараш някой да излезе от ритъма на забързаното ежедневие и да направи нещо за себе си. Искам да работя за обществото в такъв план, че хората да забравят за проблемите и грижите си. Вероятно ще направя изложба през лятото в Свети Влас, в която ще представя най-новите си картини.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s