Стефан Илчев на 40:“Обичам да експериментирам, дори и да знам,че понякога граничи с невъзможното“

На 12 април имаше рожден ден, пожелаваме ти здраве и щастие! Вярваш ли в суеверието, че не трябва да се празнува 40 – годишнината?

Не съм толкова силно пристрастен към суеверията, но навярно има нещо, което ми човърка главата и затова не го празнувах. Най-накрая намерих време за себе си. Това ми беше първото пътуване от две години насам, откакто се случиха нещата по целия свят. Италия ми е любима дестинация. Избрах Рим, там си посрещнах рождения ден.

Цял ден бях във Ватикана. Отделих време да видя тази Сикстинска капела. Още не мога да се обясня как са рисували са и са го правили това нещо, а ние векове по-късно да продължаваме да се възхищаваме. Истинското изкуство остава завинаги!

Какво дете беше?

Съдейки по комплиментите, които непрекъснато получавахме със сестра ми- “ Толкова мили деца, кротки“- само хубави неща; надявам се да са били искрени. Мисля че са, понеже до ден днешен продължават да са същите и се радвам, че съм добре възпитан. Имал съм си и своите палави моменти естествено, но съм бил спокойно дете. Радвам, че съм бил такъв.

-Какви са спомените от първите ти авторски песни?

Веднага, след като спечелихме голямата награда на публиката на фестивала „Бургас и морето“ през 2006 г. с Жоро Дюлгеров- “ Това море и този бряг“ ….. нещо вътрешно ме подтикна към това, че трябва да правя своя авторска музика в поп музиката, защото досега само опера бях пял. Милен Македонски,който е композитор на това парче, ми предложи да направим нещо заедно и той е първият човек, който повярва в мен и таланта ми. С Нора Караиванова, пък спечелихме трета награда на „Бургас и морето“ на следващата година. Имал съм щастието от самото начало да работя все с талантливи хора.

Как възприемаш задачата да пееш в родния Бургас- отговорност или удоволствие?

И двете. Сегашните ми участия минаха много добре- в София, Пловдив, Варна, в Бургас малко се притеснявах. Не знам защо,може би защото тук пях пред толкова голяма публика в летния театър (изключвам оперните зали); на поп сцена за първи път съм пял в Бургас. Вълнението те връща към тези моменти, все още има тръпка да пея в родния ми град. Важно е да има обмен на емоции, за да може двете страни – (изпълнител и публика), да са удовлетворени.

-Стои ли „Далеч от страха“ Стефан Илчев?

Винаги, FOREVER. Ако бях близо или подвластен на страховете, може би нищо от нещата, които ми се случиха до момента, нямаше да се осъществят. Обичам да експериментирам, дори и да знам ,че понякога граничи с невъзможното. Толкова много невъзможни неща ми са се случили в живота ,че няма как да се страхувам и да съм подвластен за страха. Навярно това е за по-слабите. Бих ги посъветвал да са далеч от страха – не знаят и не подозират какви прекрасни неща ги чакат отвъд тях.

Харесваш човека заради качествата, които притежава или харесваш качествата заради самия човек?

-Винаги съм смятал,че нещата не само в човека,а и като цяло, трябва да се гледат комплексно. Ясно е, че няма перфектни хора, както и няма перфектно измислени качества, защото за някои може да е нещо перфектно, а за други не. Някои наблягат на различни неща и затова сме различни хора. В крайна сметка важното е да се чувстваш добре с човека и неговите качества, а твоите лични такива, е хубаво да са добри и да се оценяват от човека отсреща- било то в интимен план, в приятелството или в нещо друго…това е взаимен процес и отговорът никога не може да бъде едностранен.

Участието в „Като две капки вода“ бе незабравимо! Спечели с имитация на голямата Лили Иванова, но всъщност, коя от задачите на бутона на късмета те затрудни най-много?

Георги Христов! След това Емил Димитров. Това са хора към които никога и по никакъв повод не бях посягал към творчеството им. Има места на които човек не трябва да „пипа“ . Колкото и да звучи странно, не се чувствам готов все още да пея техни песни. Много трудно посягам към Васил Найденов. Не се чувствам комфортно на този етап, но на по-късен период може да пея песни от репертоара им. Това са много качествени и стойностни песни.

Авторът Тошко Стоянов с певеца

Твоят коментар на цитата „Човекът-това е бъдещето на човека“?

Човекът би бил бъдещето на човека, ако наистина е човек и е на тази земя, за да прави човешки дела, а не да се мисли за Бог и да борави със света и себеподобните си по начина, по който да го прави по- различен. Не,ние сме достатъчно различни по вид ,цвят,вкус (има достатъчно разнообразие). Нека да бъдем човеци, за да имаме бъдеще, това бих казал.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s