Бляскавата Димитрина Тенева:“На добрия артист трябва всяка роля да му приляга“

alternativpress_the_free – последвайте новото поколение репортери в инстаграм!

Нека нашето интервю да започне с разказ за най-ранните Ви спомени от ВИТИЗ (НАТФИЗ).

Тези спомени са незабравими, защото тогава реализирах голямата си мечта- да стана актриса. За мен това беше чудо- успях да вляза при огромния наплив от хора; желаещите бяха 3870 души за 30 места беше конкуренцията, но аз със спокойствието на невежата, добих смелостта да се явя. Бог беше с мен и успях да вляза втора по успех. Чувството не може да се опише, защото, когато сбъдваш мечтите си, тогава си най-щастлив!

Каква беше емоцията, когато за първи път се качихте на сцената?

Като ученичка се явявах на конкурси по художествено слово и тогава за първи път рецитирах откъс от романа „Хоро“. Един експресивен материал, в който накрая жената полудява, която трябва да играе върху труповете на децата си. Учителката ми по литература ми даде тази задача и спечелих конкурса. След това отидох на национален конкурс, отново го спечелих и оттам получих смелостта да осъществя мечтата си. Освен това много често ни водеха от училище на театър и влизахме в него като в храм; артистите за мен бяха изключителни хора, едва ли не богове, и минавах през театъра само, за да ги срещна. Това беше първата ми изява.

След това във ВИТИЗ дипломната ми работа беше „Домът на Бернарда Алба“, играх Бернарда Алба. Тогава Нейчо Попов, големият артист, ми беше асистент. Той дойде в Бургас, за да поставим същата пиеса вече в професионален театър. Така започна всичко. С течение на времето съм играла Мария Стюарт, тя беше знакова роля за мен. Имах добра съдба и бъдеще за професионално ми развитие, за което винаги благодаря на Бог.

С Юри Ангелов по време на спектакъл.

Във Вашата 50- годишна творческа кариера сте изиграли много роли. Коя от тях Ви „приляга“ най-много?

На добрия артист трябва всяка роля да му приляга. Най-впечатляващата ми роля беше в моноспектакъла “ Прекрасната от Амхърст“. Това е пиеса за живота на великата американска поетеса Емили Дикинсън, където трябваше да играя от малка възраст до дълбока старост. Този голям диапазон е мечта за един артист да се изиграе. Ако съм получавала някога дуенде, то това е дуендето. След това Мария Стюарт. Направих втори моноспектакъл „О щастливи дни“ на Бекет. Голям труд вложих- два часа играх сама на сцената… В „Свекърва“ е една от последните ми роли – Костанда. Малама от „Вампири“ е знакова моя роля. Много са ролите, които с удоволствие съм играла.

Съществуват ли случайности?

Все си мисля, че няма неслучайни неща- пътят ни, житейският или творческият, е белязан; дори и да искаш да избягаш от нещо, като че ли съдбата пак те връща към това. Аз самата съм се оставила на течението и благодаря на Бог, че досега ме е запазил и ми е помагал.

Времето лекува или се свиква с мисълта- как е правилно да се каже?

– Ще цитирам откъс от Емили Дикинсън:

„Казват – лекувало времето.

Времето не лекува.

Мъката – като ставите –

с възрастта се подува.

Времето е проверката

за болестта голяма.

То би помогнало само там,

където болест няма.“- това е моят отговор.

Вие сте талисманът на Бургас и се радвате на обичта на публиката и славата. Според Вас, славата променя ли хората по някакъв начин?

Много е индивидуално, при някои е положително ,при други отрицателно.

Забелязала съм, че големите американски звезди са доста скромни, те не искат да се натрапват на обществото. Моя приятелка – (фотомодел), ми разказа, че една вечер, докато е снимала филм, е седнала на маса и в дъното на масата е стоял Робърт де Ниро. Никой не го видял, поради причината, че той е присъствал много скромно. А има наши български т. нар. „звезди“, които веднъж се показват на екрана и стават „неотразими“….. Изключение прави великият Стефан Данаилов, който беше толкова земен, не познавам такава личност като него- скромен, въпреки огромната любов, която получаваше от хората.

Благодарността е висша ценност, но хората днес благодарни ли са?

Би трябвало да са, но ми се струва , че не са. С течение на времето, като че ли хората озверяват, стават по-недоволни и само, когато отидем на гробищата, разбираме безсмислието на тази надпревара и злоба…

Кои моменти от живота Ви са незабравими?

Много са. Разбира се раждането на детето ми, което ме дари с внучка, безкрайно много я обичам, сякаш съм се влюбила в това малко детенце.

Срещата ми с колеги, някои от тях са: Велко Кънев- беше много голям актьор, с добро сърце, благороден. Той не се държеше като звезда, а имаше това право; срещата ми с Йосиф Сърчаджиев: направихме няколко хубави знакови партньорства. Друг незабравим момент е със създателя на „Козият рог“ -Методи Андонов, който изпитваше симпатии към мен, защото неговото начало започва от Бургас. Дори ме покани да участвам в постановката „Няма нищо по-хубаво от лошото време“- една малка роличка. Асистентът ми Нейчо Попов беше невероятен. Всички тези спомени са незабравими!

Като за финал, Вашето мнение за този необикновен цитат на Станиславски : „Обичайте театъра в себе си, а не себе си в театъра“?

Да, мисля, че е много вярно. Аз като че ли нямам такава суета и амбиция в работата си, защото обичам театъра, това е моят втори дом и съм благодарна за всичко, което ми се е случило!

Авторът Тошко Стоянов с примата на бургаския театър Димитрина Тенева

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s