Писателят Георги Връбчев: „По вълшебната пътека в омагьосаната гора на четенето, неусетно стигнах до чудния свят на писането“

Днес наш гост и писателят Георги Връбчев.

Георги Връбчев – роден в гр. София. Завършва средното си образование в ЕГ “Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик и висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски”, юридически факултет, специалност – право. Работи като нотариус. Семеен, с две деца.

Член на Дружеството на писателите – гр. Пазарджик и Асоциация „Култура” – гр. Пазарджик. Член на настоятелството на читалище „Развитие – 1873 г.” – гр. Пещера. Почетен член на Centro Artisti Salernitani, Салерно, Италия през 2014 г. Пише както проза, така и поезия.

Разкажете ни за най-новата Ви книгата „Акорди“?

-Книгата ми се казва „Акорди”. Представлява сборник с разкази, петнадесет на брой, чиито теми бродят в действителността, такава, каквато е, и в светове, нужни на съответната история, за да се представи пред публика в „цялата си прелест”. Съвременна и динамична проза, комбинираща в себе си философски размисли и въпроси, мечти, разочарования, дълбоки чувства, вълшебни усещания и рокендрол. Рокендрол като музика и като възприемане на живота откъм най-готината му и забавна страна. И още много музика – от всякакъв вид и стил, вплетена, фокус или фон на историите, техен спътник, учител и грижовна майка. Героите в разказите са предимно млади хора и съм сигурен, че има по нещо за всеки от аудиторията на прекрасното ви начинание – „Алтернатив прес”.

Как решихте да започнете да пишете и детска мечта ли Ви беше?

Не реших. Бях повикан. Казвам го с усмивка, но наистина по вълшебната пътека в омагьосаната гора на четенето, неусетно стигнах до чудния свят на писането. Започнах със стихчета – някои по детски наивни, но първи, крехки стъпки по пътеката, за която споменах. След това поезията ми стана по-зряла и естествено се превърна в мост към мечтата ми някой ден да пиша книги. Да бъда като онези митични същества – писателите, които обичах и чиито истории и до ден днешен ми доставят истинска наслада.

Трудно ли се преминава по пътя към себе си?

-Това е най-трудният път. Някои въобще не успяват да го намерят. Без да намериш пътя към себе си, няма как да поемеш по пътя напред и продължаваш да се луташ. Самото преминаване също не е лесно. Неравен е, грапав, стръмен и означава отстояване на мнения и позиции, а много често – нелесни стъпки „срещу вятъра”. Но пък си заслужава. Вятърът минава на твоя страна, превръща се в хармонична мелодия и издува платната ти, дори и да продължаваш да напредваш срещу течението.

Труден ли е процесът на написването на една книга?

 -Самото написване – не. Трудно ми е да намеря време да го направя, тъй като представлява труд като всеки друг, независимо, че е творчески. Най-приятно е, когато началната обща, понякога абстрактна идея, започне да добива очертания и детайлите от пъзела започнат да си идват на мястото. Тогава „влизам” в историята през портала на думите и я преживявам с героите. Говоря за картина, защото наистина виждам това, което пиша. И го чувам. Мултимедия от Страната на чудесата. Отново го казвам с усмивка, но такова е времето – дигиталният свят съпътства приказната вселена на думите.

Какво е да бъдеш писател в 21 век?

-Удоволствие. Предполагам същото като през 16 век, примерно. Извън него, предизвикателствата на днешното време, са несравнимо повече. Тогава пишещите са били малко, четящите също – по съвсем обективни причини. Развитието на литературата, развитието на средата на разпространението й, пиковете и спадовете в интереса на четящите, дигиталните събратя на хартиената книга и още и още, всичко това усложнява пътя на книгата извън въображението на автора, но пък е предизвикателство и тест – колко силно желаеш да сбъднеш мечтата си.

Повлиявал ли сте се да пишете заради проблемите, които присъстват в живота ни през последните две години?

Мислих по този въпрос, но не дълго. Предпочитам да го архивирам в графата „лоши спомени”. В първия разказ от „Акорди” – „Свободна” – има отзвук от това, което ни сполетя, но не е фокус, защото не исках да бъде. На младото момиче с виолончелото и така не му е лесно, но пък е достатъчно силна, дори и въоръжена само със своята музика. Имам сантимент към този разказ, защото най-сетне реализирах идеята си да напиша нещо изцяло от женска гледна точка и то от първо лице. Дали ми беше лесно – не съвсем, но ми беше много хубаво, когато го завърших.

Кои са любимите Ви книги и писатели?

Любимата ми книга е „Богат беден”. Любимите ми писатели са Александър Дюма – баща, Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Айн Ранд и още много други.

Получавате ли подкрепа от близките си хора и споделят ли критиките си с Вас?

-Имам пълната подкрепа на семейството си, близки и приятели. Без нея нямаше да стигна до тук. Споделят мнения и дори се научих да се вслушвам в тях.

Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва искат да навлязат в света на литературата?

-Само напред! Вярвайте в себе си и не спирайте да мечтаете!

автор Илина Таскова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s