Поетът Веселин Веселинов в откровение за дебютната си стихосбирка „Кънтя като мълчание“ и за предизвикателствата

Разкажи ми малко за себе си. С какво се занимаваш?

Аз съм толкова много неща, а в същото време – толкова малко. Все ми се струва, че не правя достатъчно за развитието на потенциала си. Последно написах поетична книга, предстои ми защита на дисертационен труд, ежедневно се старая да помагам на децата в училището, в което работя… Но може още, винаги може още хуманитарни полѐта!

Какви са предизвикателствата в това да бъдеш писател?

Колко хора следва да се нарекат „писатели” в България, за да имат моралното право да отговорят на този въпрос? Сещам се 5-6 имена и ми е неловко да си се представя редом до тях, най-малкото заради огромния респект, който изпитвам към творчеството им, към всичко онова, което носят в себе си и към което ни повеждат. Разкажи ми за дебютната си книга.

Каква беше мотивацията, която те накара да пишеш?

Заглавието е „Кънтя като мълчание” и генерира конструирането на разнопосочни хипотези какво ли е всъщност съдържанието. Акцентирал съм по особен, мой си начин върху остросоциални въпроси, без да бягам от оста, около която се въртят мислите ни – дългата и противоречива тема за любовта. Надявам се написаното от мен да се приеме и като елегантно отдадена почит към онези, от които съм се учил в литературата: някои – наши съвременници, други – легенди на мерената реч, но пък трети – незаслужено забравени. Последните са може би най-мощната мотивация, недостижими като вдъхновение.

-Трудно ли е написването на една книга и специално подбора на творбите, които искаш да са в съдържанието ѝ?

Повече от трудно, защото се изискват широки, разностранни познания, но и автобиографично интониране при създаването на стиховете, да са белязани с честност. Специфичният авторски почерк и лексика също са значим фактор във всеки текст – никак не ми се четат, още по-малко редят рими като „есен – песен”, „море – небе”, „момче – сърце”, „момиче – обича”… Необходими са и хора, които да повярват в теб, да застанат зад идеите ти, но и да ги преразгледат.

Кое в процеса на създаването те затрудни най-много?

Книгата бе подкрепена от Национален фонд „Култура” по програма „Дебюти”, а всяко едно кандидатстване за финансиране изисква време, посвещаване и усилия. Не беше лесно и да защитавам ексцентричността си!

Коя е твоята любима книга?

Чета предимно българска литература – класическа, но и съвсем нова, модерна. Любимите ми романи са „Иван Кондарев” на Емилиян Станев, „Соления залив” на Яна Язова, „Разглобено лято” на Людмил Тодоров, „Лудост” на Калин Терзийски, „Свети вълк” на Елена Алексиева, „Добавено лято” на Евгени Черепов, „Четвъртък” на Здравка Евтимова и „Лятото на неудачниците” на Галин Никифоров. А на поезия не се насищам – Цочо Бояджиев, Елин Рахнев, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Роза Боянова, Борис Христов, Георги Борисов, Николай Лилиев, Александър Вутимски, Христо Ясенов…

Каква е била мечтаната ти работа като дете?

Доста си попявах тогава! Но и сега с Татяна Йотова, която написа предисловие към стихосбирката, сме подготвили три песни по мои стихове, тя свири на китара, измисли и голяма част от мелодиите. Ще ги представим на премиерата на „Кънтя като мълчание” в София, а през месец май и в Бургас.

С какво би мотивирал деца, които мечтаят да пишат?

Това е една моя по-далечна цел, за чието осъществяване са ми необходими още знания, опит и награди. Но знам, че един ден ще имам подобен кръжок – вълнуващ, приютяващ и смел!

автор Илина Таскова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s