Виртуозният музикант и композитор Васил Бележков: Знанието е богатство и винаги ще бъде „на мода“

Поздравления! Достигнахте до въпрос за 20 000 лева в „Стани богат“. Как се чувствате? Гордеете ли със себе си?

-Как да ви кажа… Вече минаха 4 месеца от снимките на предаването с мен, (то бе през втората половина на октомври 2021 г., както могат да се досетят приятелите на г-жа Анастасия Имелова, която се съгласи да бъде сред моите телефонни жокери и която за съжаление почина буквално дни след записа), но още не се чувствам, сякаш съм направил нещо кой знае какво. Прочетох коментари на зрители, които казват хубави думи за моите знания, интелект и т.н. и аз оценявам възможността да покажа какво знам или не знам на точно тези 12 въпроса пред наистина голяма зрителска аудитория, (конкретно в този сезон преди мен може би само двама или трима са отваряли и 13-ти въпрос, може и да бъркам), но участието ми в „Стани богат“ дори не е в топ 10 на най-трудните неща, които съм правил пред публика. Както споделих многократно, в композирането на музика използвам много повече интелект и познания, но за огромно мое съжаление е по-вероятно да бъда поканен като състезател в такъв тип телевизионно предаване – игра с въпроси, отколкото в предаване за култура, в което да си говорим за моята оркестрова, камерна и солова музика. Много повече бих имал право да се гордея, че съм автор на първия български инструментален концерт, в който един солист свири и на класическа, и на електрическа китара (това е дипломната ми работа по композиция от 2009 г.

https://www.youtube.com/watch?v=rHQyyOgQ2hY&list=PLE125C112AB8BD557)

и на първото българско симфонично произведение със солиращ саксофонен квартет „Боса Копа“ (https://www.youtube.com/watch?v=kOFBZ0Ws8Ek), но какво от това, след като никоя от големите телевизии не отразява този тип събития и след като нито веднъж (съответно след дипломирането ми и след участието ми на финала на симфоничния конкурс през 2012 г.) не ми бе предложено от диригенти и оркестри тези композиции да бъдат изпълнени отново пред публика? Участията ми в конкурсите за композиране на музика (предимно в „Международен конкурс за композиране на симфонично произведение в 7/8“, за който написах 7 произведения и с 5 от тях се класирах на финал) до голяма степен ме научиха през годините да мога да вземам решения за кратки срокове. Например сюитата „Родни пътеки“ за кавал и симфоничен оркестър (https://www.youtube.com/watchv=APqJDYZHaCI&list=PL6UJ7eDBcXcANGBteDQjTEVDDD8mOi3qc)

я написах за 7-8 дни през 2018 г. и дотогава ми бе нещо като личен рекорд за бързо писане. За нуждите на конкурса помолих брат ми да запише живи кавалджийски партии върху компютърно симулиран оркестър и се справихме със сроковете именно защото още преди да почна самото писане, обсъдих с него стъпка по стъпка как ще си разпределим работата – примерно докато аз довършвам финалната оркестрация, той записваше кавал, а докато аз композирах нова част на сюитата – той редактираше партитурата на предишната част. След това си казах, че едва ли ще мога да подобря този свой рекорд… до една година по-късно, когато през 2019 г. написах „Три симфонични ръченици“ (https://www.youtube.com/watch?v=j9ZVgGfgXk0) само за три дни и половина заедно с оркестрацията… Оттогава се заканих на себе си да не си казвам повече, че „не мога по-бързо от това“ 😀

Какви свои качества доказахте по време на играта?

-Преди да ме одобрят за участие, в едно видео споделих с екипа на предаването, че един композитор би трябвало да се справи с едно такова състезание прилично добре, тъй като в нашата професия правим значително по-трудни неща. Общо взето доказах, че не е нужно да си нахален, за да те забележат и да ти се възхищават и за да стигнеш напред. Но целта ми не бе толкова да се ДОКАЖА как се справям в състезание с въпроси, а да ПОКАЖА, че композиторите сме живи хора и съществуваме тук и сега сред вас и нашият труд би имал смисъл само ако обществото (медиите, институциите, публиката) покаже с действията си, че го оценява. Колко от стотиците хиляди зрители, които обичайно гледат предаването, биха споделили с приятелите си видео клип от някоя моя композиция например?

Или пък биха подкрепили с присъствието си концерт от турнето на нашата група Епизод(https://www.epizod.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%b8/)?

Колко биха си казали „този Васко много добре отговаря на въпроси, но знаеш ли колко по-добре пише музика“? Едва ли ще са много, но бих се радвал да ме опровергаят с действията си.

Много от участниците дори и да имат знания се отказват. Вие също се отказахте. Как си го обяснявате?

Аз се отказах на различен номер въпрос от повечето участници, а освен това след отказването си показах нагледно как нищо не разбирам от медицина, тъй че за себе си бях абсолютно прав. В крайна сметка 10.000 е повече от 3.000, нали? Четох разни коментари как ме е било страх и т.н., но от такъв тип „диванни бойци“ бих приел акъл само ако някой докаже, че е бил готов от джоба си да покрие разликата между тези две числа, ако бях рискувал и паднал на втората сигурна сума. Имаше и коментари как ми се падали „лесни“ въпроси, но аз пък познавам хора, които са завършили Академия със специалност „пиано“ и биха отговорили Германия на мое място (вместо Италия), както и хора, които обичат песента „О, Шипка“, но никога не са чували за Пеньо Бомбето. Ако съм направил нещата да изглеждат „лесни“ отстрани – още по-добре от моя гледна точка. Това си беше моята игра, моите решения, моите отговорности. Пожелавам на тези хора, които пишат подобни коментари, да заповядат на стола на богатството и ако отворят повече въпроси от мен – искрено ще им се зарадвам и ще ги поздравя. В този сезон имаше наистина силни участници – хора, които отвориха 13-ти въпрос, както и други, които също отвориха 12-ти. Няма как всеки ден да се стига до тези въпроси. Колкото до другите участници – всеки си има по-силни и по-слаби страни. Неща, които знаеш и които не знаеш. На мен колкото ми бе лесен 10-ти въпрос от моята игра, толкова ми бяха трудни може би 2-3-4 от въпросите на ниво отпреди първа сигурна сума към другите участници през този сезон. Честно да си призная – никога през живота си не съм ползвал термини като „френска селска торта“ или „чиле прежда“. Баба ми по бащина линия, докато бе жива преди около четвърт век, сама си предеше на село с хурка и вретено и не ме е пращала до магазина за нещо, наречено „чиле“.

Участвате в различни формати за знания. Достатъчно ли е само знанието, за да се спечели?

-Не е достатъчно само това. Важното е да знаеш как да постъпиш, когато не знаеш. Въпрос на съобразителност. Аз не бих се срамувал да ползвам жокер дори за някой от първите 5 въпроса, ако ситуацията го налагаше. Но общо взето в различните формати от типа куиз с въпроси има различни правила и няма как да дам универсална рецепта. В „Минута е много“ и „Последният печели“ например ми беше доста по-трудно, макар да съм успявал да се представя достойно. В легендарното предаване с водещ Петър Вучков си ограничен от времето и нямаш никакво време за размисъл. Участвах общо 4 пъти и в 2 от тях бях близо до победата, която и в двата случая се реши в полза на друг състезател след много драматични дузпи. В единия случай победител бе легендарната г-жа Анастасия Имелова от Стара Загора, която за съжаление почина през октомври 2021 малко след рождения си ден, а в другия случай – Иван Цочев от Троян. В „Последният печели“ съответно има друг вид трудност, когато там отляво стои един Мартин Иванов, който натиска бутончето за верен отговор със светкавична скорост и там си поставен в ситуация или да закъснееш, търсейки идеалния отговор, или да рискуваш да натиснеш бутона и после да изръсиш някоя глупост, или да се надяваш поне веднъж той да не знае отговора на някой въпрос. В сравнение с тези двете предавания отговарянето на въпроси в „Стани богат“ бе значително по-лесно – имах достатъчно време да поогледам въпросите, включително и тези, на които отговорих без жокери. Аз най-много се притеснявах за „подводни камъни“ на ниво между 6-ти и 10-ти въпрос, затова поразсъждавах по-подробно дали може да е съществувал друг светец, който покровителства банкерите, дали може Бартоломео Кристофори да е ходил до Германия и т.н. Други участници са отпадали именно защото са маркирали прибързано. Или пък в сравнение с мен са било по-склонни да рискуват. Имаше знаещи хора като члена на МЕНСА, който отпадна на въпроса за Априлци или плевенчанката с йеменския татко, която трябваше да отговаря за животните в балона на братя Монголфие, за които съжалявам искрено, че не продължиха по-напред, защото със сигурност имаха потенциал. Имаше и случаи, когато съм съжалявал, че някой е похабявал два жокера за въпрос, който може да се реши само с един жокер. Игра с игра не си прилича – всяко решение на състезател може коренно да промени посоката на играта.

Как си представяте победителя в „Стани богат“?

Може би някой, който е по-склонен на рискове от мен и който като цяло има повече късмет с налучкването на верните отговори на въпросите, които не знае. Не си го представям като играч, който задължително си е запазил трите жокера за 13-ти въпрос, тъй като може да се падне нещо непознато за конкретния играч по-рано или нещо по-познато по-накрая. Навремето имаше една игра ‘Minesweaper’ към операционната система Windows и когато стигах ситуация, в които са неразкрити само две полета, за които със сигурност едното е „чисто“, а другото – „мина“, то в огромен процент от случаите аз се „самовзривявах“. Знам си още оттогава колко ми „върви“ с налучкването.

Моля довършете. Знанието е….

Знанието е богатство и винаги ще бъде „на мода“!

Автор Елиз Адем

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s