Възхваляваме празника на любовта и виното със свещеното слово на младите поети

14 ФЕВРУАРИ Е!

Не, няма да изпадаме в излишни спорове дали да зарежем лозите, да вдигнем чаша вино в прослава на светията Трифон или да влезем в храма на бога на любовта. Ние ще използваме силата на свещеното и красиво слово, което описва енергията на създаването и творчеството.

И нека дадем думата на младите български поети. Сакралните им слова ще бъдат нашият жертвен агнец, за да има вечно любов и вино.

ПЕТЯ ЛАЛБОНОВА

 Петя Лалбонова е носител на националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021, благодарение на която издава първата си самостоятелна стихосбирка „Хаосът отляво“.

„Хаосът отляво“ е и името на стихотворението, което е избрано сред стотици други, и включено в програмата на ПОЕТИТЕ Live, където е рецитирано от Весела Бабинова и Юлиан Вергов пред огромната им аудитория.

ВЪПРОСИТЕ

Какво ти дават две очи?
И две ръце какво ти дават?
Спокойствие и сигурност, мечти?
Какво ти вземат и какво оставят?

Какво ти дават две очи?
И две ръце какво ти дават?
Уют, вълнение, сълзи?
Какво ще кажат и ще премълчават?
Какво ти дават две очи?
И две ръце във миг едничък?
Не питай. Просто замълчи.
Навярно в този миг ти дават всичко.

НЕ ВЯРВАМ НА ОНЕЗИ МОМЧЕТА

Простете, но не вярвам изобщо
на онези красиви момчета
с перфектни коси и обноски,
пиещи маркови питиета.
Със тренди визия и страшен чар,
от които жените треперят…
Обикновено са супер за бар,
но… не стават за пица в неделя.

Твърдят, че за тебе ще идат
на края и отвъд света,
но не искат и ден да изкрат
на палатка без ток и вода.
И забрави за бира в гората,
подпрени на някое борче!
Тези мъже не обичат земята.
Те стоят на високо. На столче.

Навярно аз от друга мая съм замесена
и вместо ангели пазят ме птици,
но… изобщо не вярвам в момчета,
които не стават за пица.

ДИМИТЪР ДРАГАНОВ

Димитър Драганов Драганов е млад поет от град Стралджа и е студент в специалността „Психология“ във Великотърновския университет, а наскоро издаде своята втора стихосбирка със заглавие „Портрет на живота“.

Тя се реализира след спечелена по Коледа на изминалата 2021 година Голяма награда в първия Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от Издателство „Многоточие“.

ДИАЛОГ

Няма смисъл да гоним, любима,
ветрове и фалшиви усмивки.
Аз съм писал крилатите рими.
Останѝ ми сияйна щастливка.

Ти плени ме, когато отказах
да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа,
че човек се преражда от пепел.

Ще обичам до болка, любими,
и когато те няма, ще зная,
че си верен на моето име
и такъв ще останеш. До края.

Ще намеря звезда на небето
и с ръка ще сваля висините.
Ще трепери от радост сърцето
и Венера ще грее в очите.

Ти си моя Венера, любима!
Ще надвием и време военно!
Ти си сън и химера ранима.
Любовта ни издига – нетленна.


МНОГОЦВЕТНО
Не достигам до твоите длани
и сънят се разбива в скалите.
Любовта оцветява света ни
и вовеки ще бие в гърдите.

Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.

Искам да хвана дланта ти навън.
Нека за миг да ни зърне тълпата.
Щом те прегърна, светът да е сън!
Нека на нас се учудят лицата!

Искам, когато по пътя вървим,
ти да си моята горда царица –
сякаш те гледа с очите си Рим,
сякаш сияеш на предна корица.

Искам животът да блика от теб.
С теб да се возим в красива каляска.
Щом те целуна след този куплет,
искам тълпата да пее и пляска.

БОГДАНА КАЛЪЧЕВА

Тя е на 37 години, а в края на миналата година излезе дебютната й стихосбирка.

Ето какво самата казва за себе си Богдана: Две седмици след появата ми на бял свят Джон Ъпдайк пуснал на пазара „Вещиците от Истуик“. Нашите твърдят, че събитията нямат нищо общо помежду си. Поне няколко души обаче, с готовност и ръка на сърцето, се заклеват, че фактите говорят и били участвали в изгарянето ми на клада в предишен живот. Даже Лайънъл Ричи притеснено запял при раждането ми: “Hello! Is it me you’re looking for?” („Здравей! Мен ли търсиш?“). Съвпадения или не, никой не спори, че нещата са необикновени, когато съм наоколо. Подкови, четирилистни детелини, ангелски числа, кармични срещи… Знаците са навсякъде или пък просто магията е там, където съм аз. Без значение дали вървя по улиците на родното Карлово, из София, Флоренция, Атина, Лондон или по страниците на любимата си книга, виждам неща, които остават скрити за другите. Вещица, а? Определено всеки има нужда от една подобна в живота си, за да надникне в непознати светове. Ако успееш, но нямаш понятие какво виждаш пред себе си, професионалната ми квалификация позволява да те уча на нещата, които знам. А също и да ти превеждам, ако не разбираш какво чуваш. Всичко, свързано с езиците и комуникацията, е тъкмо по моята част! Ясно е, че не съм единствената, която може да те преведе от видимото към невидимото, но черно на бяло заявих желанието си да съм първата. Ако си пропуснал, ето го тайния код: ISBN: 978-619-154-454-7. Казваш го на библиотекар или книжар и получаваш „Първата“. Когато я разгърнеш, ще разбереш за какво говоря.“

ДВАНАДЕСЕТ

Дванадесет години ни делят,

дванадесет минути ни събират.

По гари и в житейски кръстопът

дванадесет послания намирам.

Дванадесет обятия прескачам,

дванадесети път към Теб вървя.

Препъвам се, изправям се и крача,

но всеки път по мъничко кървя.

Дванадесет заварва ни на чашка, 

по-жадна може би не съм била.

И този път оставам Пепеляшка.

В дванадесет е късно за дела.

Дванадесет апостоли ни бранят

и толкова ни дебнат сатани.

Дванадесет да тръгваш те подканя,

не смея да те впримча с „Остани“.

РАЗДАВАНЕ

Любов ти носих не веднъж и дваж,

но прага ти така и не прекрачих.

Пусни ме – днес донесла съм кураж

и дарове, по-сладки от погача.

Любов не нося, скрих я вдън земя,

недрата пазят ценности и тайни.

Пусни ме – чародейства ти тъкмя,

наричам и се моля всеотдайно.

Отварите не знам на вещ знахар,

но нося лек, изпитан от мнозина.

За прошката със цвят на кехлибар

говорят, че замайва като вино.

Рецептата не взех от стар хлебар,

но нося хляб, мълчан под месечина.

Засища добрината господар,

слуга и странник, и роднина.

Пусни ме – молих не веднъж и дваж.

За здраве и добро ще ти наричам.

Преглътнах гордост и събрах кураж

докрай да се раздавам необичана.

НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

Името му е Николай Петков, занимава се с поезия от октомври 2020 г. и към момента е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. Ето какво казва за себе си младият творец: “ Нямам издадени творби, но имам завършен роман на име „За четките и хората“, който се надявам да издам възможно най-скоро и немалък брой стихотворения, които витаят из социалните мрежи. Нямам точно определена любима тематика, макар че голяма част от произведенията ми се елегии върху различни социални и лични теми.



ТЪРПЕНИЕ

Наясно съм, че нямам място

сред

любовните поети,

за тази чест е нужно

да познавам любовта

поне на базата на

първо име,

със сигурност отвъд

едва подадена ръка.

Нужно е да знам

вкуса на меки устни

и топлината на

отпуснатото тяло

на човека, имащ ми

доверие безкрайно,

но не е дошъл

моментът да изпълни

се каквото е мечтано.

Така че просто ще

надничам над

оградата висока,

изправил се на

пръсти и протегнал с

мъка шия.

Ще чакам търпеливо

любовта да ме

намери,

дори и времето без

време да реши да ме

убие.

Ако искате ме

наречете ексцентрик

за тази моя клетва,

но все пак ще докажа

своето търпение

и ако любовта не ще

погали мойта буза,

то аз ще продължа

безропотно да пиша

своите елегии.

СИЛУЕТ

Изгрева загърбила

изглеждаш като

крехък силует,

един почти забравен

спомен от отминали

години.

Лицето ти загърнато

е в сенките на тежкия живот,

очите ти не вижда се

дали кафяви са или са

сини.

Стопи се като чиста

пряспа февруарски

сняг

под ласките на

идващата пролет,

макар да не усетих

дори и малко

топлина

в последния към мен

небрежно хвърлен поглед.

А аз съм още там,

където ме остави

и вардя камъка на

наш’та сетна среща.

Броя на пръсти

жабите, печащи на

слънце

и разговори на висок

глас водя аз с тях

често.

С лице към залеза

обърнат аз съм

силует безличен

– един замръзнал в миг

забравен незапомнен

спомен

за град един и влак, и

гара стара,

и млад глупак, едва

разбрал какво е да си

влюбен.

ЕЛЕНА ИСАЕВА

Тя се казва Елена Исаева и е автор на стихосбирката „Лавина от чувства“.

Ето какво казва тя сама за себе си: „По професия и образование съм геолог, копирайтър и автор на статии свързани с пътешествия, литература, лайфстайл и други.

Първите ми стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“ и Алманах „Моето синьо лято 2021“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“. Носителка съм на Националната награда за литература „Бианка Габровска 2021“ – Награда на публиката. Стихотворението, с което спечелих е поместено между страниците на Алманах „Нова Българска Литература, Поезия 2021“.

ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

Когато тялото те от любов боли,

и цялата душа си си раздал,

без нищо да останеш ти дори,

за любовта си ти заслужено живял.

Тя не е приказна история за двама,

а всеки миг е някаква борба,

но мисълта, че другия го няма,

е по-тежка, знай, от всяка суета.

Но всичко знаеш, че си струва,

когато нощем с усмивка спиш,

до тебе любовта лежи и те целува,

на него и живота си ще довериш.

Обръщаш се и виждаш целия си свят,

в рутината сива той е яркият ти цвят.

ЛЮБОВЕН ЗОВ

Далеч от тебе днес е моята душа,

но знай, сърцето винаги за теб копнее,

защото точно ти си моята съдба,

без тебе то само не иска да живее.

Обичам те, дори да съм на края на света,

само за теб лицето знае как да се усмихне,

за тебе ще разбия всяка тухлена стена

и никога обичта ми няма да притихне.

Аз викам те, дочуваш ли ти моя зов,

далеч съм, но душата твоята прегръща,

усещаш ли ти моята неистова любов,

която винаги към теб ме връща?

ХРИСТИАНА СТОЙЧЕВА

Христиана Стойчева е ученичка в 12 клас на Априловската гимназия в Габрово. Пише поезия от много малка и тепърва ще планира издаването на първата си стихосбирка. Нейни творби можете да прочетете в издания на гимназията.

ТЯЛО БЕЗ ДУША

На кръстопът греховен аз стоя.

Какво направи с мене любовта?

Да обичаш-това не е понятие,

Това е просто моето проклятие.

В емоцията аз спасение намирам

за това, което трябва да презирам.

Предавам ти се аз сега,

Обречена да бъда тяло без душа.

За нежност аз така мечтая,

Дори да знам, това ще бъде краят.

Прегръдките си нежни аз на него давам,

но теб така и не забравям.

Сили вече нямам,

Но не спирам да се боря!

Дълбоко в моето сърце, аз оставам ТВОЯ!

БЯЛАТА ВЕНЕРА

Има нещо дяволско в жената ,

възпява прокълнатия поет.

Описва я кат Муза, кат Мадона,

За щастие покана и символ на беди безчет.

Но не всяка дама е готова за кралица,

властта погубва младостта.

Никоя жена не е родена за светица,

за грях се смята даже любовта.

Грешна ли съм щом обичам

и обичам ли това, че ще сгреша?

Защо ми е да бъда Бялата Венера?

И в мрака ще намеря красота.

Цветът на злото е омайващ,

примамва ме със своя черен аромат

Грешни мисли се пробуждат от съня,

но късно е и страх ме е отново да заспя

По-добра ли съм от гръцката хетера

или пък гейша съм във вишнев цвят.

В мен се борят съвест и природа

и просто не намирам място в този свят.

СТОЯН РУЖЕВ

Той е много добър музикант и композитор. Но и е великолепен стихотворец. Скромен е и затова сам казва за себе си, че не е поет, а просто си пише. Стиховете му отлежават в обикновени ученически тетрадки, но наистина си заслужават да бъдат видени от широката аудитория. Ето защо:

ТИХА МЛАДОСТ

Намерил ли съм своя дом

в очите ти –

прозрачно утро

сякаш ненамерен

стон

в устните на всичко

чуто..

Бях ли на съня ти дъх

грейнал по следи от

шепот

пламенен за всеки

стрък

познание..

..лице

отнето..

Глас на непознат

копнеж

извор на кристална

песен

лято, оковано в

скреж,

бягащо към златна

есен

твой съм за един

безкрай

в шепите на детска

радост

ти си моят светъл рай

ти си мойта младост..

25.12.2009г.

СЛЪНЦЕТО

За слънцето на сивия

ми ден

за тебе, озарила

хоризонта

дъхът ми в твоя сън е

оцветен

когато за безкрая съм

виновен

че шепна твоето име

във несвяст

пред хиляди звезди

от друго време

за утрото останал съм

без глас

но с всеки лъч те моля..

отведи ме..

Към истината,

плакнеща гръдта

на малкото, родено

да мечтае

пред твоята тъй

светла тишина

предрекла любовта

ми да не знае

че в твоите лъчи ще

изгоря

но вярвам.. и прахта

ми ще те помни

с усмивката покрила

есента в която и крилете

ми са волни

За слънцето на сивия

ми ден

за тебе.. неразлистена

надежда

дъхът ми в твоя сън е

оцветен

когато мисълта за теб

е нежна..

04.12.2009г.

АНА МЕТОДИЕВА

Вероятно сте срещали нейни творби под псевдонима Ана Раунд-Дев. Тя е от Козлодуй. Ето какво казва и сама за себе си и творчеството си:“Пиша едва от края на 2019 година. Започнах първо с кратка проза, после малко по малко преминавах към поезията – четях, пишех и опитвах, още опитам. В момента пиша и тийн fantasy-fiction книга, която се надявам скоро да издам.
Миналата година участвах в първи Международен конкурс на ИК “Многоточие” със стихотворение, което бе наградено с Трето място във втора възрастова група и издателството издаде сборник с наградените участници.
Миналата седмица участвах и в конкурса ОП „Младежки център“ – Хасково, където ме наградиха с Трето място в категория Разказ.“

МЕЧТА

Бъди в живота ми като красива песен,
скрита надълбоко в пъстрата ми плът,
от пианото, която свири с тъжни ноти
и умее да разплаква ми душата.

Бъди в живота ми като художник скромен,
аз ще бъда твоето платно от бял воал,
ти ме нарисувай с цветните боички само
и вдъхни ми с няколко цветя живот.

Бъди ми светлината в небосвода черен,
лъч, като следа на падаща звезда,
и води ме през тъмата луда,
към поляните със чурулика птичи зов.

Нависоко извиси ме да летя,
аз тебе те мечтая още от дете,
бъди ми ти от всичко онова,
което ми е драго да обичам с цялото сърце.

Вярна на желанията си бидам,
ти само ме обичай, както аз обичам теб,
бъди ми ти от всичко онова и повече,
макар и още да не сме се срещнали в този си живот!



Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s