Дражо Бошнаков:Обичам да изразявам себе си така, както се чувствам – да бъда естествен, малко наивен, но вярвайки в доброто до последно

alternativpress_the_free – последвайте ни в Instagram!!!

Интервю на Тошко Стоянов

Какви бяха твоите ученически години?

Завърших гимназията по туризъм в Бургас, учих мениджмънт в хотелиерството,това беше специалността ми до 12-ти клас. Годините тогава бяха изключително приятни, защото създадохме наистина много приятелства. Самата атмосфера, в която учихме, беше позитивна и приятна. При завършването и изпращането ни като абитуриенти си дадохме сметка, че за всички нас свършва една епоха, в която наистина си прекарахме прекрасно, учейки, догонвайки се един- друг и че трябва да влезем в сериозността на живота,да покажем какво се случи оттук насетне. В 12-ти клас имаше за първи път една европейска програма и аз бях избран от учителския съвет да бъда директор на гимназията за един ден, което беше голяма отговорност и признание за мен самия. Приятелствата- много от тях останаха и след това- всеки тръгва по своя път; много от пътищата ни се разминават, но въпреки това и до ден днешен, с когото от съучениците си да се видя, остава едно уютно чувство, с умиление поздравяваш човека и си спомняш ,макар и за кратко, някои страхотни неща.

Участвал си в “Music Idol” преди години. Какви са спомените от този период?

Аз участвах в „Music idol 2“ и 3. И в двата случая стигнах до крачка от големите концерти. Втория път ще го запомня с това, че тогава за първи път форматът беше комбиниран между България и Северна Македония и с уникалните приятелствата, които тогава успяхме да създадем. Относно формата, естествено като всеки млад изпълнител, който мечтае за голямата сцена, беше едно предизвикателство, в което скочих с много голямо желание. Това което обаче най-много ми остана като спомен беше уникалната обстановка от музиканти и певци, които се подготвяха с песните. Тогава бяхме в ДНА, военния дом в София; навсякъде имаше пиана, китари, всички свирихме и пеехме през цялото време и просто усещането беше сякаш си в някакъв филм, който не искаш да приключи.

Интересното тогава беше когато стана ясно, че трябваше да бъдат избрани 8 момчета и 8 момичета за големите концерти. Всичко това се снимаше в 02:30 сутринта. Бях убеден,че продължавам, знаейки какво и как съм изпял, но тогава пред камерите съобщиха, че са решили Тома да продължи напред, защото смятат, че той може да се развие и да бъде различният образ на когото искат да заложат. Но когато загаснаха камерите, покойният Вили Казасян ми каза: „Дражо,това че не избрахме теб, не означава, че той е по-добър. Продължавай да се занимаваш с музика и не се отказвай“. Това беше признание от такава личност, което никога няма да забравя!

Пял си песни на една сцена с Красимира Кралева, оперния певец Яни Николов. По какво се отличава една дуетна песен от останалите, какви чувства има в нея?

Когато всеки отрано разбере, че музиката е в сърцето му и че иска да се занимава с това, естествено на първо място си мечтае за солова кариера, да пее сам пред огромна пълна с публика зала и да получава всички овации за себе си (поне в детските години това е мечтата на много хора като мен). Да пееш сам е голяма отговорност и удовлетворението след това е много голямо, защото ако успее да свършиш работата си както трябва, знаеш че ти сам си го направил това. Дуетите винаги са били много интересни проекти за мен,защото на първо място имаш работа с втори колега, с когото трябва да си напаснете, да звучите като едно цяло и е изключително приятно преживяване, защото какво по-хубаво от двама пеещи на сцената.. защото всеки с гласа си, темперамента си, с чувството,което може да предаде на сцената може само да обогати това, което представя. За мен тези дуети, които цитира, бяха изключително удоволствие и се радвам, че се получиха прекрасно. Преди всичко в дуетите стои приятелството ни и хората, с които заедно сме изработили нещо хубаво, което да подарим на публиката.

Кое е твоето най-отличително качество?

Скоро имах подобен разговор и говорихме за това, че човек не бива сам да казва дали е добър или лош, а по-скоро делата му да говорят, както и хората. Няма как да бъдеш харесан от всеки, но и не бива да се опитваш, защото тогава ще загубиш себе си. Нещо което ме отличава от другите,което аз си харесвам много е, че имам индивидуалност и си я следвам. Обичам да изразявам себе си така, както се чувствам – да бъда естествен, малко наивен, но вярвайки в доброто до последно!

Любимите твои музикални изпълнители са..?

Има много певци и музиканти на които се възхищавам по-различни неща. Обичам да слушам Kwabs, който за съжаление в момента не развива своята кариера, но много рано успя да направи уникални песни. John Legend е друг такъв изпълнител, който влага изключително много чувство в това което прави и има силно изразена индивидуалност, което много ми харесва.

Смяташ ли,че трудът винаги се възнаграждава?

Разбира се и тази награда няма как да се измери дали е това,което си очаквал или пък дали е това което си мислиш, че заслужаваш. Но когато се трудиш за нещо усърдно и отдадено, понякога дори и да се лишиш от себе си, със сигурност накрая резултатът е наличен! Много пъти,когато си си мислил, че нещо ще бъде хубаво и то не се получи,навярно първото усещане е разочарование;после разбираш, че може би било за по-добро и ако продължиш да работиш и да даваш от себе си, то със сигурност крайният резултат ще бъде наистина положителен!

В предишно интервю попитах твоята колежка Стефка Емилова какви са характерните черти на един истински мъж. Сега питам теб, какви са характерните черти на една истинска жена?

Аз имам един израз: „Тя просто диша като жена“. За мен това всъщност означава, че жената трябва да е жена, в свят в който много често се обръщат ролите и те искат да държат нещата под свой контрол и забравят, че е редно да се оставят в ръцете на мъжа до себе си. Не той да е господар разбира се, но по-скоро мъжката енергия трябва да е двигателят,а женската- онзи балансьор, който може само да те допълни и да ти даде смисъл на живота. Естествено физическите данни- красотата, която никак не е вечна. Жената трябва преди всичко да бъде нежна и пазител на онези качества, уюта и спокойствието в дома.

Имам един лично мой въпрос: каква е разликата между невъзможната и несподелената любов?

В днешно време нещо време за жалост има двойки, които всъщност са от години заедно, а са несподелени помежду си. Естествено,че във всяка връзка единият дава повече от другия, откакто съществува човечеството е така. Несподелеността може да има много изражения и едно от които най-ярко мога да отразя е да си с жената,която обичаш, но да чувстваш, че тя не отговаря по същия начин, със същата любов. Аз лично не мога да се съглася с това: предпочитам да остана сам в такива моменти и да сложа край на такава връзка. Невъзможна любов…. не се спирам пред невъзможни неща; не вярвам, че нещо е невъзможно. Ако обичаш някого винаги ще намериш начин. Докато едното съм го преживявал, то невъзможна любов не ми се е случвала, защото когато съм обичал съм правил всичко възможно тя да се случи. Това е любовта- да се отдадеш докрай!

Авторът с Дражо

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s