Всяка година именници на 18 януари са хората, носещи имената Аня, Атанас, Атанаска, Ася, Нанси, Наска, Наско, Hасo, Настя, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Таня, Тинка, Тина, Танко, Танка.

Свети Атанасий Велики известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.

Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Светеца се чества на 18 януари, Зимния св. Атанас – „Атанасовден“, това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – деня на неговата смърт.Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец. Според възгледите му, както и преписаното му „Атанасиево Верую“, Светият Дух изхожда от Отца и Сина. В „За въплъщението на Словото срещу арианите“, гл.9, говори следното: „Давид пее в псалма [35:10] „защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина“, казвайки с това, че ‘защото [Той] с Теб е извор на Живота, защото заедно с Отца Синът наистина е източника на Светия Дух'“. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Бог е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.

В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. „Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“ – казват българите. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: „Иди си, зимо, идвай пролет“.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. Ако има много сняг, голям берекет се очаква.