Деян Неделчев: „Не бих се ваксинирал за нищо на света, каквото е писано, ще се случи“

Интервю на Тошко Стоянов

“Стига заеми, стига везни. Искам обич, обич за обич“- незабравима песен по стихове на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев, изпълнена по невероятен начин от Деян Неделчев.

Днес той има рожден ден.

-Щастливи сме,че за втори път сте наш гост в медията! Всяка година имате нови песни. На какво се дължи тази любов към музиката и музикалното усъвършенстване?

Музиката е нещо, без което не мога да живея, на мен ми е даден талант свише и аз съм го развил с много работа. Не може само да има талант, без работа нищо не става. Освен това музиката е единствената, която не ме предавала. Тя най-големият антидепресант. Целият ми живот е, защото песните ми ще останат след мен.

-Една от новите ви песни е „Среща“ с Емилия Кирова, втори дует помежду ви. Разкажете ни как се запознахте?

– С Емилия Кирова спредставяхме на младежкия конкурс за забавна песен. През 88-ма се явих и 89-та отново участвах, взех втора награда. През 89 год., тя се заяви на конкурса с песента „Грамофонна плоча“ на композитора Христо Петков , а аз правех вокал с още две момичета. Впоследствие Тончо Русев ни написа първия дует през 1989 г. – „Нова година“, по текст на Ваньо Вълчев и аранжимент на Костадин Цеков, оттогава сме приятели с нея. Сега направихме втори дует по стихове на Дамян Дамянов и музика на нейния голям приятел Деян Павлов; песента стана прекрасна. Тя живее и работи в Белгия от много години, което е хубаво, защото в България е почти невъзможно да се издържаш с музика.

Интересното е, че Вашите песни се превеждат на много чужди езици. Какво ви мотивира да правите песни и на други езици?

Обичам да превеждам песните си, защото по този начин показвам,че притежавам езиково многообразие – цели 6 езика,включително и българския, а и е хубаво да се пеят песните на различни езици- да се чуват и от други хора по света: английски,немски, испански, италиански, френски,и на полски записах също. Ще продължавам по същия начин, защото много е хубаво да записваш песните си на различни езици и да ги чуеш как звучат по различен начин. Аз съм един вид малък полиглот и ми се отдава да ги пея…

Защо в съвремието доста хора искат да приличат на някого?

За това са виновни масмедиите- телевизията, радиата и журналистите. Не се гледа на продукта като качество, а се гледа комерса- всеки да прилича на някого; по този начин те се обезличават като хора и личности- имитират…. имитацията е най-лошото нещо- ако нямаш свой собствен стил си загинал, независимо в коя област си. Творецът трябва да покаже какво е, не трябва да имитира. Но за това е виновно и времето в което живеем- няма никаква ценностна система, навсякъде е така.

Друга от новите ви песни е „Старата мома“. Как се роди идеята за тази песен?

„Старата мома“ се роди отдавна- преди две години, но нямах средства да я направя. Миналата година правих една реклама и оттам ми дадоха пари. Текстът е отново на Валери Станев, моят сценарист и режисьор на клиповете. Защо пък не след „Дъртака“ да няма и „Старата мома“ .

-Миналата година във Варна получихте награда за „Мода, стил и бизнес“. Каква е емоцията от това събитие?

Да, бях награден за певец на годината за 2021г. от тази организация за „мода, стил и бизнес“; поредната награда- статуетка грамота, те си остават в дома ми- просто едно признание, което никак не е зле.

В песента си „До утре“ пеете: „Шепна сам с надежда сега“- има ли нещо на което се надявате в наши дни?

Надявам се да свърши тази лудост с Ковид и хората да заживеят нормално, да замина за чужбина на любимите ми Канарски острови – искам там да работя и живея.

Актуална тема са ваксините. Вие бихте ли се ваксинирал?

Не бих се ваксинирал за нищо на света. След като съм чел толкова много неща, какво слагат във ваксините и как не предпазват; и сега, и с Омикрон, след него ще е нещо друго- не вярвам и не смятам да се ваксинирам. Каквото е писано ще се случи. Болестите са затова-да ги приемаме и преодоляваме.

Интервюто ще се публикува точно на рождения Ви ден- какво си пожелавате за тази годишнина?

На рождения си ден си пожелавам здраве – физическо и духовно. Ако духът ми е здрав и тялото ще ми ще е здраво. Продължавам напред, ще записвам нови неща и на чужди езици. Надявам тази година да замина в чужбина отново, след като Ковид започне да утихва.

Тошко Стоянов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s