Тони Димитрова: Любовта трябва да е любов и нищо друго

Един разговор на Тошко Стоянов

„У дома“ (в моя Бургас)

„Влизам с усмивка голяма,

да, аз съм тук, в Бургас.

Моето всичко със спомени красиви,

думите редят се в музикални рими.

Как да ви опиша таз земя-

щастие, птици,творци.

Морето ме завива нежно,

а звездите гледат ме горещо!

Музиката- нещо голямо,

тя звучи навсякъде с мен.

Ноти по ноти- път извървян,

любимият ми певец е някъде там…

Усмивки мога само да виждам

в този живот Изживян!“

Ето така бих описал моя роден край.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУРГАЗЛИИ!

Спокойно можем да наречем  града ни музикалната столица на България, защото тук са се раждали, раждат и ще се раждат много талантливи хора.

В Бургас се отличава една певица, която се превърна в любимка на цяла България, знае я мало и голямо и всички пеят песните й.

Нейните начални стъпки започват през 90-те години, помним я от фестивала“ Бургас и морето“. Самата тя споделя, че е работила в заведенията, в които е запомнила много интересни истории и хора. На празник като на празник с правилните хора, точно на 6-ти декември – наш гост е  неповторимата Тони Димитрова!

-Кой е най-яркият спомен от твоето ранно детство?

– Най-яркият ми спомен от най-ранното ми детство е любимото ми село Звездец.  Днес то е малко селце, доста изоставено и всеки път като мина оттам ми става тъжно, но тогава за мен беше най-светлото място на света.

Родена съм в Бургас, но като са изписали майка ми от болницата се прибираме в Звездец- родителите ми бяха военни там.  Спомням си шосето, което тръгваше от нашия блок, отгоре от завоя към пътя за Малко Търново, и аз качена на едно колело паднах няколко пъти, батко ме учеше да карам. Това си спомням- колелото, което карах; много приятни спомени.

-А какви са спомените ти преди появява ти на голямата сцена?

– В началните си стъпки имах пътечка, но тя не беше свързана с голямата сцена, а със сцените в ресторантите- това ми беше най-голямата сцена тогава, моята консерватория- ресторантите, но тя бе и консерватория на живота. Мечтите ми не се простираха толкова далеч, простираха се дотам да стана програмна певица. Имаше навремето заведения, програми; това беше върха в нашата професия- да пееш по програми и навлизаха единици в тях. Имаше танци, атракциони и винаги имаше певец, който беше “гвоздеят” на програмата, много ги аплодираха. Това беше мечтата ми  чисто певчески, иначе всички знаят, че моята мечта на живота е да бъде актриса… 

През 95-та година се явих на конкурса на Ева и Гого. Там ме чу Стефан Диомов и оттам той ми предложи да работим заедно-  не можех да повярвам, защото Стефан Диомов, „Тоника“, „Фамилия Тоника“- те всяваха респект.  Не си вярвах, но ето след година и нещо ще се роди първата ми песен и така неусетно почти се случи тази кариера.

Помниш ли първия си концерт?

– Първият ми концерт, който  мислех, че е много случаен, бе в Силистра, 1998г. Когато издадох първия си албум,  през декември 97-ма година, вече се чуваха моите песни, но не знаеха коя съм. И през 1998г  пролетта ми звъни телефона и ме поканиха на концерт в Силистра. Мислех си, че тези хора са се объркали, обаче като отидох там, не бях подготвена за това което ще видя- залата, която до ден днешен ми е най-любимата зала в цяла България с 530 места; вътре имаше сигурно 700-800 души и отвън във фоайето се виеше опашка. Беше голяма изненада, всички те бяха дошли за мен. Това бе много интересен успех- изпях албума си  цели три пъти, публиката го искаше! Това още се помни в  града. Оттогава Силистра е моят най- любим град след Бургас, моята любов и до ден-днешен когато отида  винаги си казвам, че съм си вкъщи, макар че там загубих една от една от най-големите ми приятелки  и Силистра малко опустя за мен.

-Песента ти „Любов в сегашно време“ стана любима на всички. Каква е нейната история и как си обясняваш тази магия, която тя носи в себе си?

– Тази песен се появи миналата година, но тогава се случиха тъжните моменти в живота ми. Преди това си бях открила за себе си автора на текста-  поетът Красимир Трифонов. Свързах се с него, той ми изпрати много красиви стихове. Мечтаех един ден да изпея негова песен и когато Светослав Лобошки ми предложи тази песен- може би е съдбовна случайност, защото аз щях да му предложа  текстовете на Краси, но всъщност Светльо е имал точно негов текст. Започнах да я репетирам пролетта, тогава „се събудих“, много време изкарах в летаргия и мъка. След това се роди и песента на Хайго, която сега посветих на батко.  Смятах,че не мога да ги изпея, защото  когато човек го е потопила емоцията му пада гласа. Реших все пак да опитам и наистина се получи, записахме я. Приближените ми  колеги и те много я харесаха. Има някаква енергия в тази песен, необяснимо нещо.  Песента е прекрасна, на толкова много хора стана любима. И в други градове съм я пяла повече от веднъж.

– „Чувствата отлитат бавно, бавно, в житието ни банално“. Според теб това валидно ли е за нашето забързано ежедневие?

–  Това е от песента „От двата бряга“, по стихове на Пейо Пантелеев. Има нещо вярно в това, но аз не го слагам само в любовен аспект, а във всякакъв. Има срещи и отношения, които наистина си отлитат бавно, бавно и изведнъж всичко свършва. За радост рядко са ми се случвали такива неща, но все пак се случват и когато се случат, когато си дадеш сметка, че сте от двата бряга- трябва да си тръгнеш, двата бряга някога не се събират, освен във филмите. Много рядко се случва.

Работиш съвместно с маестро Левон Манукян- „Моите неизпратени писма“. Какви са историите на тези писма?

– Първият ни концерт беше на 1-ви ноември 2017 година в Хасково. Активен ни беше периодът 2018-2019. Юбилейните концерти, 50-ят и 100-ят, ги направихме в Бургас. Първоначално си търсих основание да чета тези писма и се консултирах се с Борето Чакъров, който е нашия режисьор- велик човек и режисьор.  Той ме посъветва да сложа предмети към тях. Послушах го  и започнах да ги пиша. В началото  ги написах по-обширно и впоследствие започнах да ги оформям- придобиха по-изчистен вид. С течение на времето ти идва да напишеш нещо допълнително и гледам да са хем тъжни, хем смешни, защото и животът е това – и тъжни, и смешни неща. Междувременно махнах седмото писмо- за приятелите. То беше доста възторжено и винаги съм се радвала колко много верни приятели имам; но за жалост, съдбата ми  взе няколко от тях. Без тях това писмо не е същото… За да напиша писмата трябва да дойде музата… но за седмото писмо до днес не ми е дошло нищо- вероятно има какво да кажа, но не знам как да го формулирам. С този концерт сме посещавали много градове; където и да отидем все залите са пълни- в Русе сме били четири или пет пъти, в Казанлък- три, в Плевен бяха три или четири, в Пловдив- шест или седем, в Бургас са три; във Варна четири може би. Има градове в които не сме били и вероятно ще ги осъществим.

Мой личен въпрос- „Няма невъзможни неща, но има невъзможна любов“. Как да си го обясним?

– Има невъзможни неща, има и невъзможни любови. Може би някои от тях са възможни в някой определен период, обаче като видиш, че нещата отиват на залез и … няма какво да ги правиш възможни , при положение, че могат да те унищожат.  Когато то е свършило, трябва да го приемеш. Любовта трябва да е любов и нищо друго! (Според мен това трябва да е заглавието на интервюто). Но когато не е любов, а съвсем други неща – тогава тя е невъзможна. Всъщност възможни неща ние си ги правим невъзможни в някакъв момент.

-Успехът като ценност- кога можем да кажем,че един човек е успял в моралния, в човешкия смисъл на думата?

– Ние сме различни хора и затова моралът за всеки един от нас е много различно понятие. За мен моралът е едно, но за някой друг човек е съвсем друго. За себе си, като не слагаме кариери и т.н. , аз съм успяла в такъв смисъл- спя спокойно, не съм направила лошо на някого, ако мога ще помогна, ако не мога – няма да ти навредя.

Отгледала съм едно голямо и  хубаво 21-годишно момиче, мисля, че добре съм се справила с възпитанието. Имам прекрасни взаимоотношения с много хора, приятелства, съседи. Считам,че човек живее за достойнството и името си. Пътувала съм, сбъднала съм си много мечти и в този смисъл се чувствам успял човек като отбелязвам, че съм си поставяла морала,достойнството и честта  на първо място!

-Бургас- твоята любов. Ако трябва да опишеш това необикновено място със стих, кой ще бъде той?

– Има една песен от втория ми албум- „Бургас и момчето“- по музика и текст на Тодор Трайчев.

Аз се хващам на бас, с тебе мое момче,

 че не знаеш за мен и морето.

Аз се хващам на бас, че вълните в Бургас

и отпускат и свиват сърцето.  – това е Бургас за мен!

Авторът Тошко Стоянов с лъчезарната Тони

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s