В Мадагаскар цари масов глад. Хората там не са допринесли с нищо за климатичните промени, но плащат най-високата цена.

И едно листо не можеш да видиш

В Бетанти в Южен Мадагаскар, където сушата среща морето, не е останала почти никаква зеленина. „Вече ни е страх да живеем тук, много хора напускат това място. Опасяват се, че дюните ще се разрастват. Вече не можем да правим нищо тук“, казва местният жител Анри Клод.

Малко пò на север се намира селището Циомбе. И то попада в един беден регион, в който много хора гладуват. Там все още има дървета, но те постоянно оредяват. Хората ги секат за дървесина, която използват за огън или за производството на дървени въглища, които продават. Те знаят, че унищожават природните ресурси, но са напълно безпомощни. „Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием. Принудени сме да сечем дървета заради кере“, казва един от местните жители. „Кере“ на местния диалект означава глад. Хората в този регион са свикнали с трудностите, но не помнят някога да е било толкова зле.

„Всичко е за бебето, останалите няма да ядем“

Маси Целестинеа наближава петдесетте. Жената събира кактусови цветове – и споделя, че просто не може да чака горчивите плодове да узреят. „Това ядем. Това е всичко, което имаме в селото. От пет години не е падал дъжд. Хората останаха без добитък, бяха принудени да го продадат. Погледнете каква реколта имаме само – и едно листо не можеш да видиш. Тук ясно личат последиците от засушаването. Има само ветрове, които носят пясък във въздуха.“Много хора в Южен Мадагаскар се хранят само веднъж на три дни. Хуманитарни организации работят на място, за да помагат. Но дори служителите на Световната програма по прехраната към ООН не могат да бъдат навсякъде.