Слави Томов за новата си книга, за състоянието на българската журналистика и за празнините в българското образование

Въпросите зададоха Доника Кошничарова и Тошко Стоянов

Слави Томов е роден в Бургас.  Писател и журналист. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание.

Автор на книгите: “Междинните състояния на Грегор К.” (роман, 2005), “Пътешествие до края на нощта” (разкази, 2006), “Другият живот на Бианка К.” (роман, 2007), “Amour. Истории в синьо” (разкази, импресии, 2017), “Докери. Врати към лятото” (фрагменти, 2021).

„Докери. Врати към лятото“- това е Вашата нова книга. Разкажете ни за нея.

– Тази книга се появи трудно.  Казвам трудно, защото съдържа пасажи, фрагменти, които са работени в един дълъг период (4-5 години). Малко преди тази книга, издадох една подобна,с фрагменти, казва се- „Amour. Истории в синьо“. Тя съдържа същите неща като сюжет и фабула. „Докери. Врати към лятото“ се доближава до нея. Тя представлява кратки фрагменти, независими един от друг. Всеки семантично е натоварен със значение и общо взето не кореспондира с другите. Защото Докери, защо врати към лятото? Исках тази книга да мирише на море, да мирише на Бургас, да има много екзотика в нея. В тази книга присъства 20-30% думи, форми и словосъчетания от чужди езици като испански, португалски,английски, именно за да постигнат това екзотично звучене, което хората наистина имат за морето и морските хора, където ние живеем,а не толкова, че истината е такава;  затова реших да избера това заглавие. Книгата съвсем условно разделена на две части- първата е докери, втората е удавници. Експериментирам „нов“ синтаксис, който поне за мен не е добре работен в българската литература. Позовавам се на изключително много западни автори, правя препратки с тях. Тази книга ще „спъне“ обикновения читател. Не искам да подценявам никого, но вътре присъстват автори и препратки и като Херман Брох, Морис Бланшо, Малкълм Лоури и т.н. Тази книга е един опит  да разчупя класическия тип писане и се опитах да го доближа до високи западноевропейски образци!

Вие сте и журналист. Какво представлява истинската журналистика според един истински журналист?

– Журналистиката няма нищо общо с писателството. Работата на журналиста е много по-различна. Тя предполага ежедневно да има много контакти с хора, особено ако той няма нужда ресор като култура,политика, спорт. Преди всяка среща журналистът трябва да се подготви много внимателно за всяка тема, защото навсякъде има дълбочини, които той трябва да познава, за да се проведе един нормален диалог- един логичен разговор. Аз съм свикнал да работя на бързи обороти, вече цели 20 години контактувам с изключително много хора и това може би донякъде ми се е превърнало в рутина. Мисля, че журналистиката е доста променена в сравнение с преди 10 години,преди да навлязат от социалните мрежи… Сега нещата вече се отразяват много по-бързо със снимки, кратки текстове, лаконична е … докато навремето аз съм отразявал събития, с теб идва фотограф, после когато си предадеш текста- има коректор и т.н. А сега един журналистът върши всичко наведнъж(5 в 1).

Как изглежда идеалния свят във вашата представа?

– Не знам как бих го описал. В момента чета „Държавата“ на Платон. Там той описва идеалната държава. Не знам какво представлява тази идеална държава, как той си я е представял. Идеалният свят за мен е в малките неща, в едва забележимите неща: добрите взаимоотношения между хората, в детайли като да кажеш добър ден на някого, да го окуражиш, да му помогнеш по някакъв начин;  не е нужно да се правят някакви мегаломански неща… в малките неща е идеалния свят за мен.

Имате ли някакъв девиз, който следвате в живота?

– По принцип избягвам да говоря с клишета, фрази и максими, защото човек понякога използва тези готови мисли. Може би ще прозвучи  като клише, но за мен са важни трудът и постоянство; защото благодарение на тези две неща, всичко рано или късно се постига. Това е моят девиз-  да бъдеш честен и откровен с хората, няма значение дали са ти приятели или не; да бъдеш  открит с тях… това са моите девизи- съвсем обикновени, човешки, хуманни!

Кои са ви любимите  жанрове книги и какво  обичате да правите през свободното си време?

– Аз имам една традиция от три години всеки месец пред бургаска публика представям високо елитарни заглавия, но не комерсиален тип художествени книги с философска и социологическа, но и с литературна насоченост. Представял съм тук в Бургас и ще продължавам световни философи като:“Мишел Фуко“, „Валтер Бемяним“ писатели като: „Робърт Ваузер“, „Томас Бернхард“ и т.н. Важното, което е за тези любими  или не мои автори е, че все повече на тези срещи, които правя всеки месец идват все повече млади хората, така че ще оборя тук максимата за младите те четат много от тях четат, но  може би не четат подходящата стойностна литература и затова е нужно да бъдат запознавани и обгрижвани с подобен тип автори.

Какво според Вас не ни учат в училище?

-Моята първа специалност е филология, но изключително малко съм преподавал на ученици. Това е една дълга тема, в която не искам да навлизам, за да не обидя много хора. Може би в училище трябва да се даде повече свобода на самия ученик да бъде оставен да тълкува самото произведение, самия текст без да му се налагат някакви ограничителни мерки от типа „Какво е искал да каже автора?“, но все пак отсреща, за да отговори ученика трябва да има натрупан опит от прочетени произведения. Разбирам,че вие сте едно друго поколение на интернет, социални мрежи, но много често в интернет информацията за качествени и високи книги е съмнителна и погрешна, така че нищо не може да сравни досега с реалната книга.

Кои са недостатъците на съвременното поколение?

-Всяко поколение си има недостатъци. Не знам дали социалните мрежи са  недостатък до колко те са плюс и до колко те са минус може би недостатъка, е че хората общуват стерилно без досег то и пандемията наложи подобни мерки докато ако върна нещата преди 20 години общуването беше по– различно някак си в добрия смисъл по- бавно, но във всичко това имаше някакво очарование някакво живо виждане очи в очи с човека отсреща.

-Какво мислите за цитатът „Август е неделята на лятото“?

-Доста често съм го срещал този цитат в публичното пространство, в социалните мрежи. Красива метафора е това. Да, лятото в моята книга всичко е лято има пасажи, които причиняват слънчев удар мои читатели буквално ми пишат коментари под текстовете как напира топлото, жегата на юли това искам да кажа. Моята книга мирише на лято освен на море. Тя трябва да бъде прочетена.

Доника Кошничарова и Тошко Стоянов със Слави Томов

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s