НЕЛИ РАНГЕЛОВА: „Да се пее на плейбек е обида към публиката“

Интервю на Тошко Стоянов

„Тангото на живота“ и „Сирената,която…“, две нови песни- оползотворено лято. Как мина лятото при теб?

– При мен лятото мина в пътуване, с много усмивки и добро настроение. Първо бях участник на фестивала „Бургас и морето“, от който съм с прекрасни впечатления относно организацията и това как се провеждаха нещата. За първи път се популяризираха песните чрез интернет и Бг радио; моите адмирации, че и тук навлязоха новостите. По отношение на “Тангото на живота“ можем да говорим дълго, защото проектът се заформи още месец януари- тогава композиторът Иван Кръстев от Варна ми изпрати едно демо и ми каза ,че винаги си е мечтал да запише песен с Нели Рангелова. Чух песента, чух текста и реших, че ще се получи нещо много интересно; но тъй като аз съм човек, който винаги обичам много да обмисля нещата и да ги прави уникални, затова се свързах с Веско Ешкенази. Любопитно е, че за нова година когато си писахме поздравления в социалните мрежи, му пожелах: „Хайде, през новата година да имаме един общ съвместен проект“ и той каза: “Окей, стига да намерим подходящ друг материал“. Изпратих му песента да я чуе- на него много му хареса и оттам се започна… Аранжиментът е Краси Илиев от студио „Cool Sound” във Варна, текстът е на Джина Дундова- Панчева- тя един невероятно интересен творец- само за 10- 15 минути коригираше нещата и се получаваха така както искам. Първо направихме моя запис в София, след което Веско, когато имаше възможност, си дойде в София, направихме и неговия запис. Беше много смешно, защото работихме между Варна и София: изпращаха се тракове, записи, после се връщаха, после пак се изпращаха … Мисля, че песента се получи, успях да спретна и организация за клип на тази песен. Там също имах големи затруднения- между 1-ви и 10-ти август, тъй като ми беше дал само две възможни дати, от които на едната дата заснехме него и съвсем малка част от мен; вече аз доснимах допълнително, но всички оператори бяха на почивка… и имаше доста перипетии. Хубавите неща при мен трудничко се случват, но пък се получават много добре. Мисля, че това е един идеален продукт, който промотираме в момента и който всички вече могат да гледат моя ютюб канал https://www.youtube.com/channel/UCIEzurbzDO0AOdfDPQhss9A . Разбира се, надявам се в последствие да направим един симфоничен аранжимент на песента. По същия начин много харесах текста на „Сирената, която…“- беше уникален сам по себе си; според мен той е точно за Бургас, но за съжаление не успях този проект да го реализирам като видеоклип.

Винаги казваш,че твоето начало е с оркестър“Бургас“. Как се срещна с тях и кои песни се родиха в този период?

– Първо започнах като вокалистка на оркестър „Бургас“,  които минавайки през Монтана в ресторант „Огоста“,където  пеех, просто са ме харесали и в един момент ми се обадиха по телефона и ме поканиха да дойда на прослушване, тук в Бургас. Дойдох на това прослушване, одобриха ме и започнах към оркестър „Бургас“ като вокалистка. Тогава ние бяхме две вокалистки и един мъж вокалист, всъщност правихме две-три песни подгряващи и бяхме като компаниращи на  Зоран Милевоевич (78-ма година). Тук продължи турнето и в момента в който свършихме, изтече моя договор,но  тогава бургаските музиканти вече ме бяха чули,видели и започнах работа. Преди да започна с Бончо Гроздев (лека му пръст) във Вариетето в Слънчев бряг, временно той ме изпрати с един негов колега да свиря в ресторант „Поморие“ в Поморие – имах дилема накъде да поема, но предпочетох да остана. И когато започнахме с него Слънчев бряг, тогава там  се запознах с Данчо. И оттук нататък завърших естрадния отдел на българска държавна консерватория.  Най-интересното е,че голяма част от моя творчески път минава точно в Бургас, заедно с много бургаски музиканти- оркестър „Бургас“, оркестър „Орбита“, „Горещ пясък“. Аз пътувах заедно с „Домино“, Тодор  Колев и Георги Станчев и бяхме към бургаската концертна дирекция и оттук правихме вече турнетата по морето и т.н. Имаше моменти в които  повече съм живяла в Бургас, отколкото в София и съвсем не ме учудваше моментът, когато всички мислеха, че  съм бургазлийка. Друга любопитна подробност: пеейки в това прословуто Вариете в Слънчев бряг, аз изкарах в Бургас шофьорския си курс. Тук имам много приятели музиканти; жалко че доста голяма част ги няма, „отлетяха“ както се казва, но това в никакъв случай не намалява моите спомени. По повод на самия фестивал, който тогава се казваше „Бургас и морето и неговите трудови хора“- първата песен, която избяга с биг бенда беше „Циганско лято“ и тя беше защо наградена. Искам да обърна внимание на прекрасните песни, които изпях: първо на Росен Сеновски имам песен, с която спечелихме награда; после с Руслан Карагьозов имам една прекрасна песен “Докато съмне“; да не говорим че съм била и жури,и водеща… Бургас, не е само фестивалът, а въобще Бургас е завинаги в моето сърце!

С Георги Христов имате прекрасни дуетни песни. Как се запознахте?

– Ние се запознахме още от предварителния курс, когато ходихме на уроци за изпитите на консерваторията(естрадния отдел) и още тогава се сприятелихме. От момчетата той беше приет пръв, а  от момичета- аз бях първа и оттогава се познаваме. До ден днешен смея да твърдя, че сме добри приятели и въпреки, че не се виждаме много често заради ковид- и двамата се пазим,но това не пречи да се чуваме по телефона. Между другото, нашият випуск ,който беше на естрадния отдел, беше адски успешен, оттам излязоха Димитър Ковачев-Фънки, Богдан Томов, Диана Дафова, Ивайло Крайчовски (лека му памет), Снежина Темелкова, Веско Маринов, аз, Георги Христов, Румяна Драгнева (редактор в телевизията) и още много други музиканти, които предпочетоха пътя в чужбина…  бяхме много силен випуск 82-ра година. Когато спечелих „Златния Орфей“,тогава бях първи курс и го казвам не напразно, защото всичките ми  състуденти дойдоха заедно с нашата преподавателка- госпожа Възвъзова (лека й пръст и на нея) и те всички ме подкрепяха на самият фестивал „Златният Орфей“;  и  83-та година, когато завършихме вече, бях започнала да пътувам по фестивали и т.н.

Била си на една сцена с Лили Иванова? Каква е емоцията да пееш с примата?

– Лили я харесвам  много и  до ден-днешен винаги се обръщам на „вие“ към нея .Става въпрос за моя юбилеен концерт, когато правих 50 лични години в  НДК. „Невероятно“се казва песента- на Тодор Филков (един от авторите с когото много съм работила). Чисто и просто я поканих, попитах я дали има желание да изпеем една песен на моя юбилей. Тя каза: „Няма проблем“. Аз й казах, че имам една много любима нейна песен, но оказа се че тя не е в репертоара й, поради някакви проблеми. Самата тя ми каза, че много харесва това, че съм те пяла джаз и т.н. и  бихме ли могли да изпеем „Невероятно” и така ….  Доста неща си „откраднах“ от нея като тоноизвличане. Има какво да се научи от Лили Иванова, много съм щастлива, че тя сега пътува и знам какво удоволствие и щастие й донасят срещите с публиката.

Коя е най-„сладката“ грешка, която си имала?

– Сладка грешка е да не объркаш страстта с любовта, тоест никога не трябва да объркваш едното с другото, така казва авторът на текста- Явор Кирин. По принцип няма човек, който да не е правил грешки,  независимо дали са били сериозни, несериозни, сладки и горчиви … това е похват на поетите,  с който нямаме нищо общо. Много често са ме питали дали за определена песен не съм вкарвала нещо от личния си опит и живот; не винаги е било така- примерно песента за татко („писмо до татко“)на Мишо Белчев- просто исках Мишо да ми направи текст, но не за бащата, а за мъжа- че мъж никога не плаче пред жена, но той реши, че за бащата е хубава тема. Втората песен, която съм си я правила  със Сашо Петров, исках да бъде за майката („Една сълза“). Мисля, че това са едни от песните които ще останат във времето. При един артист, който има над 40 години на сцената, няма как да няма да не е правил грешки- и горчиви, и сладки грешки.

Кой е най-трудният концерт който си имала?

– Най-трудно ми беше на една от годишнините на Михаил Белчев на която ме беше поканил.  Трябваше да изпея „Писмо до татко“-  не я бях пяла три-четири години и се наложи, защото това е негов текст, аз съм поканена на неговия юбилей и се наложи да я изпея. Много трудно я изпях. Както ми се случи когато майка ми почина- тя почина преди 3 години. Първата  година  след смъртта й бях в Чепеларе и тогава много искаха да изпея „Една сълза“. Пях донякъде и спрях…  На концерта преди три години зала 1 на НДК ,юбилейния концерт, с Георги Христов изпяхме песента „Една сълза“ и двамата бяхме толкова разстроени, че накрая той спря да пее и аз завърших песента.  Понеже ние сме много емоционални и някак си аз лично не мога докрай да овладявам емоциите си. Тези  две песни, особено за майката, много не си позволявам да я пея, не знам защо… майка ми много я харесваше.

 Има моменти, в които се чувстваш супер, пееш като  „змей“, както обичам да казвам; има моменти, в които си пееш нормално, но най-зле съм се чувствала, когато съм била болна и се е налагало да пея, защото при мен винаги съм казвала, че аз винаги пея на живо- болна, здрава…. не пускам плейбеци, защото за мен това е обида към публиката!

Като финален въпрос те питам за любовта и приятелството. Може ли едно приятелство да се превърне в любов,но може ли и една любов впоследствие да с превърне в приятелство?

– В нашите среди всичко е възможно. Първо се влюбваш в  музиканта и после се влюбваш в човека, както срещата ми с Йордан Капитанов (лека му пръст). От друга страна, има хора които съм харесвала цял живот, но никога не съм прекрачвала границата и до ден днешен сме си останали приятели- приятели, които не по-малко ги обичам и уважавам. Винаги съм  казвала,че  имам двама жоровци- единият е Георги Бочуков (моят мъж), другия е Георги Христов (моя колега).  Когато ме питат „Какво прави Жоро,“ им казвам, че имам двама жоровци, но винаги уточнявам кой от двамата, защото аз обичам единия не по-малко от другия, но просто любовта ми към единия и другия е различна. Към съпругът ми има контактни моменти, докато при другия сме си много близки,но никога не сме имали други взаимоотношения.

 Най-редовното нещо на певицата е да влюби я в диригента или музиканта- не ми е чуждо, защото и  аз съм се влюбвала в музиканти. А и човек се променя…  хората са различни- и едно нещо съм забелязала, че с годините много от нас започнаха да се променят и не бих казала че е в толкова позитивна насока.  Относно колегите ми -между нас имаше уважение преди всичко и лоялна конкуренция, докато при младите ми колеги – сега  при тях работата е на съвсем различен начин,имат различни приоритети.  

С най-добри пожелания от медия „Алтернатив прес“!

Днес, 15 септември, рожден ден празнува най-красивата представителка на българската популярна музика- Нели Рангелова. Репортерът ни Тошко Стоянов интервюира певицата на едно от концертните й участия в Бургас,няколко дни преди личния й празник. Докато интервюто се осъществяваше, певицата не скри да отбележи своята любов към Бургас: „Много обичам Бургас,винаги съм идвала тук с голяма емоция и много приповдигнато настроение“!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s