Отбелязваме 171 години от рождението на Вазов

Анелия Крумова

О, знам, и в гроба – пак ще да живея,
ще млъкна, но в душите пак ще пея.
Живота любях, но го не окрадох:
Билгарио, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети – върнах ти ги в песни.

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа й. Образът на родината покорява читателя със своята мащабност и величие, защото е изваян под нестихващия прилив на обичта към отечеството, която в авторовото съзнание е патриотичен дълг. Творецът остава “верен син на своя народ и своето време”. Народопсихолог, вещо проникнал в душевността на българина и осмислил я художествено, в нейната пъстрота, творецът Иван Вазов ни завещава спомена за най-доброто в нравствеността на българина. Иван Вазов е творецът, чиито творби ни карат да изпитваме национална гордост, да имаме самочувствието на съвременни граждани на планетата Земя. Немислимо е да имаме самочувствието на българи, без да сме прочели вълнуващите творби на Патриарха на българската литература. Критици сравняват Иван Вазов със Стара планина. Могъщата снага на Балкана се извисява като пазител и съхранител на спомени за величави събития в националната ни история, а Вазов, поетът и писателят, е певецът на българското, на онези национални добродетели, които всеки един от нас носи в своята изконна същност. Укоряван е от някои за това, че се взира в „мъртвото минало”. Нима един поет няма право да черпи вдъхновение из всичките области, из всичките времена? Не е ли по-важното да пише с вдъхновение и да обладава талант? И именно творческият талант на Вазов го превръща в най-актуалният, най-тенденциозният поет, в критерий и мярка за значимо творчество. Ако най-значимият творец за Русия е Пушкин , за Англия – Шекспир , за Франция – Виктор Юго, за Испания – Сервантес, то за България това е Иван Вазов. Няма събитие в националната ни история, няма проява на българщина, която не е забелязана от Иван Вазов. Народният писател се прекланя пред всички прояви на обичта към българското и българщината. Творбите му са израз на родолюбиво чувство, на изразителен патриотизъм и обич към родното. Обичта към България е безгранична. Няма българско дете, което да не знае или да не е слушало творбата на Вазов “Аз съм българче”. Голямата тема в творчеството на Патриарха е България. Самият той споделя : “Аз пях за България , защото я обичах .” И това не са празни думи. Това са думи на патриот, чиято душа скърби със скърбите на народа и се радва с душата на народа. Опнати са струните на сърцето и те зазвучават при всеки допир до него. А това са родолюбиви струни, които изтръгват думи от майстор художник. Трудно е да си представим живота си на българи без словата на Вазов. Те ни учат на патриотизъм, те ни показват какво означава да съхраниш човешкото си достойнство.
В голямата си част творбите на Иван Вазов са урок по човещина. Удивително е майсторството на писателя, с което ни разкрива нравствените добродетели на народа ни. Впечатляващи са стоицизма и нравствената красота на хъшовете, милосърдието и човещината на баба Илийца, героизмът на опълченците. Иван Вазов ни учи как да се прекланяме пред изконните опори на българския национален дух – родната земя, родната история, родното слово. Вазов ни учи, че родният език е духовна твърдина, помогнала на народа ни да устои на превратностите на времето. Вазов ни учи как да пазим езика си от “чужди и наши” посегателства, от отцеругатели и родоотстъпници.
България е нашата безсмъртна родина, а Иван Вазов е певецът на стойностното и красивото в нея. Ако обичаме България, то в голяма степен дължим това на Иван Вазов. Ние и Вазов – едно хармонично единство, което доказва, че България я има и ще я има. Няма да е пресилено, ако кажем, че Вазов това сме ние, защото великият творец ни е завещал най-прекрасното, което е носил в душата си, което му е помогнало със словото си да служи на България.
През целия си жизнен и творчески път Иван Вазов доказва своето твърдение: „Аз пях за България, защото я обичах”. Стиховете, чието написване е вдъхновено от силната обич на родолюбеца, разкриват, че Отечеството е висша ценност и за революционера, отдал живота си в името на националното освобождение, и за обикновените хора, в чието битие името на Родината заема особено място. Тя е еднакво скъпа и на твореца, посветил съдбата си на Отечеството – защото то е единственото нещо, което не може да бъде заменено с друго, защото Родината е най-свидната даденост на човека, която присъства неизменно, макар и понякога неосъзнато в живота на всеки.

автор: Анелия Крумова

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s