Актьорът Христо Терзиев:Бъдещето ми като преуспял художник се сгромоляса , защото установих,че съм далтонист

// Ние пък казваме, че така театърът е спечелил един прекрасен актьор

Интервю на Тошко Стоянов

Днес наш гост е актьорът Христо Терзиев. С него си поговорихме за началото на кариерата му, за пътят след това и интересните моменти от живота му. Повече четете в интервюто!

Кога беше първата Ви изява на сцена?

– Бях на 15. Играехме „Дон Жуан се връща от война“ на Йодьон фон Хорват. Театрално студио „Камбана“- режисьор Екатерина Казакова, първият ми голям учител. Бях млад и доста стреснат от първата среща с публиката. Имаше сцена, в която Дон Жуан (аз) е припаднал и в болничното отделение и млада сестра мери пулса му. В тази сцена по- възрастните колеги (на 16 г.) ми шепнеха иззад завесата, че трябва да излезна. И така Дон Жуан – в несвяст, ни в клин ни в ръкав, напусна болничното легло. Като излязох зад сцената обаче прецених, че съм прибързал и пред погледа на публиката и на изумената медицинска сестра, се върнах и отново легнах в поза – припаднал герой. Публиката беше леко озадачена, но явно отдаде това ми действие на смело и авангардно режисьорско решение, за което бях възнаграден с нищо незаслужени аплаузи.

Завършили сте в НАТФИЗ – в класа на Стефан Данаилов. Какъв човек беше той и с какво ще го запомните?

– Мастера беше вторият ми голям учител. Каквото и да се каже за него ще бъде малко. Той беше слънце, в което таланта, човещината и обичта се преливаха едно в друго, за да създадат светлината, необходима да огрее и да даде живот на малките земни тревички, които представляваме всички негови студенти и последователи.

Кои са скорошните театрални постановки на които можем да ви видим?

– В момента репетирам с Владлен Александров чудесна пиеса – „Роклята беглец“ от Щефан Фьогел. Партнирам си с прекрасните Милена Маркова, Цветан Николов и София Бобчева. В театър 199 играя в „Убийство без убийство“- криминална комедия, умело поставена от г-н Емил Бонев. В Народния театър отново играем “ Аз плащам“ на Ив Жамияк, „Обир“ от Джо Ортън, „Каквото Такова“- Недялко Йорданов и т.н.

Кои са Вашите любими творби?

– „Шогун“ – Джеймс Клавел, „Зорбас Гъркът“- Никос Казандзакис, „Синухе Египтянина“ – Мика Валтари.

предишното ми интервю си говорихме с Венета Рангелова за промените, сега питам и Вас – коя е най-голямата промяна, която ви се е случила?

– Според мен промяната в световния ред е ясна. За мен лично, промяната е непостоянна величина.

На въпроса „Какво е животът“ как бихте отговорили?

– „Животът е това, което се случва с нас, докато кроим планове“

Нека да завършим интервюто с един интересен факт за Вас…

– Много уважавам художниците и винаги съм се възхищавал на живописта. Беше моя самоцел, но за съжаление установих, че съм далтонист. Бъдещето ми като преуспял художник се сгромоляса (като при Хитлер). Добре, че не проявявам интерес към политиката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s