Никола Бозаджиев:“Глобализмът има нужда от филми, истории и изкуство, които да бъдат силно сетивни, смели, чувствени, за да ни напомнят, че оставаме хора“

Интервю на Габриела Станкова

Днес се връщаме назад в историята, пътуваме във времето, за да се срещнем с Рада (Десислава Вулева) и Шибил (Панайот Мустакерски) и да изживеем тяхната невъзможна любов, разказана чрез филма на Никола Бозаджиев и целия екип, подкрепящ младите талантливи български творци. На 10 юни предстои премиерата на „Шибил“ – адаптация на едноименния разказ на Йордан Йовков, филм с кауза, който доказва, че младите български творци не познават граници, не се спират пред трудностите в киноиндустрията и покоряват целия свят, създавайки възможност всеки един човек от цял свят да се потопи в духа на Йордан-Йовковото творчество и неговите вечни разкази. Филмът „Шибил“ е пилотен проект на фондация „Първа клапа“, която стимулира чрез принципа „учене, чрез правене“ все повече млади сърца да дебютират в създаването на стойностни и запомнящи се във времето и от зрителите филми.

Филмът, който след два дни ще завладее българските домове чрез откритата си премиера, предоставя и безплатен онлайн достъп на 100 000 от своите зрители на сайта си. Включете се и Вие, потопете се в историята и се докоснете до съдбата на Рада и Шибил, който е издирван разбойник и именно любовта го преобразява в друг човек. Рекордно награждаван филм в над 40 държави, който пленява всеки с атрактивната си, но и автентична българска история за невъзможната любов между Рада и Шибил.

Днес Ви срещаме с младия режисьор и сценарист Никола Бозаджиев, за когото „Шибил“ се превръща не само в успешен дебютен проект, а и в един ценен и вечен за цялото му бъдеще урок. Какво ще Ви сподели той за своето творчество, за времето, прекарано на снимачната площадка, за любопитството му да опознае Йордан Йовков чрез творбите му, за магията на историята и за смисъла на живота, видян през призмата на Йовковия разказ, ще разберете в следващите редове. Приятно четене!

Как се докоснахте до творчеството на Йордан Йовков, докато правихте филма?

        – Изключително интересен въпрос. Благодаря Ви! Смятам докосването, контакта между мен и Йовковото творчество за неизменна, почти ежедневна част от изграждането на нашия прочит и самия филм. Нямам късмета да съм роден по-рано, за да имам личен контакт с автора, нито пък имах възможността да се срещна с някои от наследниците му днес, като се опитвах постоянно да бъда свързан и верен на Йовковия дух и мироглед.

Като част от подхода носех цикъла на „Старопланински легенди“ постоянно със себе си и се връщах към „Шибил“, но и душевността и характера на всички останали творби в цикъла от Йовков. Четях и препрочитах всяка нощ. Формулирах въпроси, който бих искал да задам на Йовков, ако имах тази възможност, и след това търсех отговорите скрити в текстовете му.

Винаги намирах отговора. Сами по себе си текстовете на Йовков позволяват на всеки да се докосне, да разбере и открие своята истина. Да открие сам себе си. В резултат с подобна идея създадохме и нашата адаптация върху Йовковия „Шибил“. Филм, в който да се себеоткриеш.


Какво е посланието на филма в 21-ви век и доколко е актуален разказът сега?

-Разказът сам по себе си е непреходен. Вечен! Любовната история, съдбата на Шибил и Рада и техния избор са универсални и рано или късно частично или напълно всеки един от нас е белязан от стихийната мощ на любовта, която в някой случаи прераства и в истинска обич. Готовност за отдаване на един човек. Момент, в който често човек трябва да направи нравствен избор, и да застане срещу всички и всичко в името на любимия човек.

Можем ли да твърдим например, че Ромео и Жулиета не са актуални днес, че не съществува любов като тяхната? Шибил и Рада са българските Ромео и Жулиета, само че по-решителни и силни. Те умират един за друг, а не един пред друг.

Филмът сам по себе си е обръщение към съвременния човек за важността от възраждане на ценностите ни и сетивата ни днес към това да бъдем по-състрадателни,
по-подкрепящи и по-човечни. В свят на прекомерна омраза и завист лекът е в човеколюбието. В това човекът да обича човека, да го подкрепя. Другите и после себе си.



Как филмът се отличава от вече преди години създадения филм за Шибил и Рада?

-Филмът няма за цел да бъде „римейк“ на „Шибил“ от 1968 година. Нашият прочит е напълно различен и независим. Нашият прочит е верен на темите, посланията и мирогледа, който Йовков проповядва в своето творчество, като сме избрали именно те да бъдат акцент и цел на нашата адаптация, считайки важността и стойността им спрямо духовните предизвикателства, пред който се изправя новия, модерен съвременен глобален свят.

В нашия „Шибил“ темите и съдбата на героите са водещото средство. Те застават по важност и пред словото, думите. Смятам стария „Шибил“ се е стремял да запечата историята, разказа. И го е направил успешно. Точно затова и нашата посока на адаптацията е съвсем различна. Нашето любопитство доведе до нещо съвсем ново, а именно да  се опитаме да запечатаме духа и емоционалната мощ на самия автор чрез неговите герои.

Коя е най-голямата трудност, с която се сблъскахте по време на снимките на филма?

        – Може би, сезоните от една страна. Вероятно емоционалната издръжливост като отговорност и отдаденост от друга. Ако трябва да бъда абсолютно откровен, не мисля,
че наистина мога да назова трудност. Трудностите създаваха вкуса на преживяването.
Апетита. Именно те са причината да се посветим и обединим. Да дадем всичко от себе си.

Но и сме изключителни късметлии, тъй като трудностите, бяха преодолими. Благодарение на екипа ни всичко беше преодолимо и вероятно няма достатъчна силна дума, с която да опиша благодарността си към всички замесени!

Защо избрахте точно този разказ на Йордан Йовков?

-„Шибил“ е една от творбите на Йовков, които сякаш са създадени, за да бъдат филмирани един ден. Структурата. Конфликта. Героите и тяхната трансформация, растеж и решения. Семиотиката и символите. Всичко е в перфектен баланс. Сам по себе си „Шибил“ като част от Йовковата естетика е разказ в картини и чак след това в думи.

Това, което обаче ме свърза с разказа, е темата. Невъзможната любов. И силата на вричането, на отдаването. Любовта като плавен физически преход към истинския огън на обичта. Огънят, който може да те изгори и превърне в пепел, но пепелта е просто друга форма на огъня. Не е край, а вечност.

Не познавах силата на първата истинска любов и може би това ме привлече в „Шибил“, а и смятам това е нещо, което би могло да привлече всеки независимо дали вече е преживял
своята първа и пламенна любов, или това предстои тепърва в живота му.

Глобализмът има нужда от филми, истории и изкуство, които да бъдат силно сетивни, смели, чувствени, за да припомня, че преди всичко оставаме хора. И като такива отговорност на преходните ни животи е нашата душа, която можем да споделяме помежду си.

„Шибил“ вярвам е верен избор в обръщението към обществото спрямо тази крайно важна за щастливото ни съществуване тема днес.

Да очакваме ли още филми, свързани с великите български разкази?

         -Определено. И не само. Вярвам, че българската литература, класика трябва да бъде
отново достъпна и близка до обществото ни.  Трябва да служи за мост между поколенията, да възпитава гордост, сила и принадлежност. Трябва да бъде отново пътеводна звезда в животите ни. В класиката е целият ни опит и еволюция на духа ни. Духът от страниците на нашите класици, предци има изключителна сила и вярвам е добра идея той да бъде съхранен и представен пред новите поколения чрез силата на визията и емоцията. Езикът на визията управлява света днес и в това няма нищо лошо, стига авторите да останат верни на мисията си – да пораждат емоция, да възпитават, да спасяват и да лекуват обществото чрез своите адаптации и поглед от миналото, вперен в настоящето, възкресявайки класиката.

Ако животът, съдбата и публиката ми позволят да продължа пътя си в киното, за мен ще бъде чест и радост да продължа отговорно процеса на възкресяването на великите мисли на българската класика.

Цялата ни медия изказва искрени благодарности на Никола Бозаджиев за отделено време, за споделените хубави думи и за възможността да се докоснем до Йордан Йовков и неговия дух.

А Вие, скъпи читатели, готови ли сте да почувствате силата на истинската любов и да ѝ се отдадете напълно? Има ли достатъчно любов във Вашето ежедневие, изпитвате ли достатъчно състрадание към другите?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s