Абитуриентски спомени и снимки или какво популярните днес си спомнят от бала и старта на голямото приключение живот

Анкета на Илиана Пенова и Тошко Стоянов

Със старта на абитуриентските балове тази година, ние от „Алтернатив прес“ ви подготвихме няколко кратки истории на „бивши“ абитуриенти, които заедно с нас си припомниха вълнението и трепетите покрай вече отминалите им абитуриентски вечери. Вижте кои познати лица споделиха част от незабравимите си спомени и снимки за вас в следващите редове.

Ангел Заханиов-фотограф

Аз съм от тези хора, които не искаха да имат бал, ха-ха. Исках просто денят да мине и да продължа по пътя си, тъй като не харесвах положението, в което се намирах тогава. С родителите ми избрахме костюм и докато се усетим, денят беше дошъл. Няма да крия, че ми беше притеснено и всъщност си прекарах много добре. Радвам се, че го изживях, защото е веднъж в живота, въпреки, че подходих без особено желание. Имах прекрасна дама на бала, едно от петте момичета в класа ни и мисля, че бях единственото момче, което дойде с дама. Почувствах се готин, ха-ха.

Памела Мекушина -писател

Завърших средното си образование през 2018 г. Година, в която трябваше да реша по кой път да поема. Тогава всичко беше нормално. Нямаше маски, локдауни и прочие. Като всяко момиче и аз исках да бъда принцеса на собствения си бал. И бях. Завършването на 12 клас се помни цял живот, защото всички ученици искат да завършат училище, но нямат представа какво ги чака след като завършат. Всички момичета трябва да бъдат принцеси, независимо с каква рокля са облечени, какви прически имат или обувки, важното е да се чувстват специални! Балната вечер мина много бързо. Повече време отнема подготовката за самия бал. Еуфорията е голяма. На самия ден нямаш време за нищо, балът идва и си отива, а след него остават добрите спомени.

Елена Атанасова-актриса

Вълнението около моя абитуриентски бал започна, разбира се с ушиването на роклята ми. Тъмно синьо кадифе, което много харесах. Завърших театралната паралелка 4×С към 22ро училище „Г. С. Раковски. Събирането ни в двора на училището, преди вечерята в ресторанта, беше свързано с моето усещане за блясък, както при раздаването на филмови награди. Слязох тържествено от колата, после направихме куп снимки, които сега са спомените ми от тогава. Знаех, че ще кандидатствам в НАТФИЗ. Всичко предстоеше! Благодарна съм на родителите ми, учителите ми, които ме насърчаваха да вървя по този път. Желая на сегашните абитуриенти вяра, смелост, сили и любов за всичко хубаво, което им предстои!

Дани Милев, музикант –

Моят абитуриентски бал беше през 1986 г. Бяхме един прекрасен клас от гимназията в училището в Костинброд „Д-р Петър Берон“, където по – късно през 1992 г. станах заместник директор по икономическите въпроси и работих две години. В средата на 80-те си беше социализъм, но вече силно духаше вятър на промените. По това време се учеше до 10 клас нормално, а 11 клас беше само практика по специалност и буквално ходехме на работа в големия, тогава завод „Нива“ за производство на олио „Нива“ и сапуни….. „Хранително – вкусова промишленост“  беше моята специалност и по-точно производство на сапун. Другите съученици, както и аз, бяхме разпределени по цехове за производство и така……. В онези години вече имаше дискотеки и ние, като супер задружен клас, постоянно излизахме на компании, на купони, на дискотека. Балът ни беше с две вечери, първата вечер в Ресторант „Нива“ в Костинброд. В онзи момент нямаше чалга и хубавото бе, че на бала ни свиреха банди на живо – поп музика, популярна тогава. Имах два костюма – единия за първата вечер, а втория (по спортен – блейзер) за втората вечер. Втората вечер беше в Пловдив в Парк хотел “Москва” тогава. Имах си дама на бала – една моя съученичка. Беше изключително весело и свободно в душите ни млади!!! Всичко бе пред нас. С тази уговорка, че от есента ме очакваше две години казарма.

Любомир Петкашев, актьор –

Ще разкажа накратко за моята абитуриентска вечер.Тогава не казвахме бал, а вечер. Това беше в далечната 1972г. Аз съм завършил средно училище по металообработване в  Благоевград. Абитуриентската вечер беше в края на май в ресторант „Волга“, най-хубавото заведение по времето на социализма. Бях си купил костюм и оставаше да си намеря и обувки. С един приятел от нашия клас обикаляхме магазините. Намерихме много хубави,но два номера по- малки, нямаше други. Доста се колебах,и моят приятел ми каза: „Хубави са, взимай ги, те ще се разтегнат“. Взех ги, не се разтегнаха; стягаха като менгемета,ама аз търпя до един момент. Веселбата беше голяма, пиене,хапване, и танци. Аз,за да неутрализирам болката,наблегнах на пиенето.Освен това в един момент си изхлузих обувките под масата, да ми починат краката.Голямо облекчение почувствах и с пълна сила продължихме да се черпим.В един момент засвириха някакво буйно хоро,аз развеселен скочих и поведох хорото. Много обичам да танцувам. По едно време забелязах,че всички ме гледат в краката и се смеят. Погледнах надолу и разбрах защо- бях на дансинга по чорапи. Обувките си стояха под масата. Бързо си седнах на мястото и продължих вечерта без танци. След това винаги си купувам обувки един номер по- големи. С тази весела случка ще запомня моята абитуриентска вечер!

Иво Танев, шоумен –

Моят абитуриентски бал беше през  1984 година! Събрахме се в двора на училището без  да правим  излишни циркове са автомобили по улиците. Там  се качихме на автобуси и с тях  ни закараха до НДК! Бяхме първият випуск, чийто бал  беше в новопостроения НДК!! Училищата от  целия софийски район „Васил  Левски“, които бяха около 30-40! Целия Национален дворец  беше на наше разположение. В различните зали гостуваха най-известните тога групи: „Сигнал“ в едната зала, „Щурците“ в друга зала, „Диана експрес“ в трета зала, „Тоника“…. както и други певци! Дискотеки имаше на много места и баровете в комплекса. Всичко беше подготвено и организирано безупречно. Щастлив  съм, че бях  част  от това нещо. Нямаше ги днешните „панаири“ с автомобилите и накачените по тях абитуриенти, нямаше го това непрекъснато крещене и безсмислено броено от  едно до…… което показва абсолютна безидейност  от тези, които го правят; нямаше я тази показност и оливане с алкохол  и произтичащите от  това простотии.  Може на други места да се е случвало, но на нашия бал  го нямаше. Беше много хубаво това, че бяхме заедно на едно място от толкова училища и не се познавахме, беше интересно и много вълнуващо. Млади, красиви и с повечето току що се запознавахме. Между много от тях пламна голяма любов. Прекарахме незабравимо лято по морето и къде ли не! А някои, които се запознаха на бала, задълбочиха връзките си и дори са семейства до ден днешен! Имам  такъв съученик.  Беше изключително преживяване и се чувствахме като на истински бал – (нещо, което сега само се нарича така). Но времената са други- вече сме в ново време, в нов свят, хората са различни. На мен  много ми харесват  тези инициативи на някои класове и училища- вместо да се хвърлят  луди пари за дрехи и скъпи куверти, избират  кауза и даряват  средства за нея;  после се събират  пак  някъде и се радват, но далече по-скромно на това, че са направили добро! Но това се прави, ако в класа или училището повечето са разумни, и интелигентни  млади хора. Не заравяйте никога учителите си, защото те са вашия прозорец към  света. Уважавайте ги и им бъдете благодарни, където и да ги срещнете в живота си. На добър час и късмет в оставалата  част от вашия живот!

Ние от „Алтернатив прес“ пожелаваме незабравими моменти на всички завършващи през 2021.Нека вашият бал бъде въшебния финал, на неповторимото прикючение-училищен живот.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s