СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Четиво с продължение от 28. декември.2019г., с илюстрации от новия комикс-албум на Манолов&Манолов, създаден съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година, и от първия български графичен роман – “Спартак” (списание “Дъга”, ДИ “Септември” 80-те години на ХХ в.)

Авторът Теди Манолов

3

По тия причини Спартак се запознал с Родопис – щерката на управителя Реметалк, едва когато изпълнил шестнайсетата си година. Денят, в който се състояло това, сиреч денят, в който момчето за първи път се счепкало със съдбата си, бил душен, един от първите на ранната есен. Слънцето, вече отдавна превалило, пришпорвало златната си колесница към острите върхове на Перинтос, сенките се разтегляли като вехти хламиди1. Настъпвала знойна привечер. В двора на укреплението голи до кръста роби с пъшкане разтоварвали от голяма волска кола чували с фураж за добитъка и амфори2 с първокласно зърно и маслини за господарите, а надзирателите, с бичове в ръце, час по час изскачали от сенките на крепостната стена и двете западни наблюдателни кули, дето се криели от жегата, да опалят гърбината на някой по-муден труженик.

Уморен и полепнал в прах, в къса кърпена туника и сандали, Спартак – снажен и учудващо мускулест за крехката си възраст юноша, се тътрел огънат под тежестта на наръч цепеници за огрев. Дните в планината в началото на листопада били горещи, но нощите вече ставали мразовити, та огнищата, камините и мангалите в покоите на Реметалк и гостите му се палели редовно. Момчето трябвало да достави дървата до входа за прислугата на господарското живелище, значи следвало да мине зад него, ала понеже това бил денят на двубоя му със собствената му орисия (макар той да нямал никаква представа), заобиколил отпред, дето прислугата хич нямала работа – пред парадния портал на зданието, досущ елински тетрастил3, фланкиран4 от четири ожлебени колони5 с капители6 от истински белоснежен, полупрозирен пароски7 мрамор и увенчан с изящно фронтонче8 – елегантна и несъвсем подходяща притурка на инак ръбатата, яка постройка.





Панел от комикс албума „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г. , художник- – Теодор Манолов
.
Някои от илюстрациите в „Спартак. Легендата“ са вдъхновени композиционно от оригиналния графичен роман “Спартак”, излизал през 80-те години на миналия век в култовото списание “Дъга”

Изпод русия му перчем се просмуквала ръждива пот и му капела в очите, заради което в началото съвсем не съзрял красивото момиче, облечено в дълъг доземи хитон от най-фина тъкан и отрупано с цяла купчина златни накити, що стояло на портика9 и развълнувано донемайкъде наблюдавало стената с бойниците и кулите, могилата, отвъд която се намирала менажерията на парадинаста, че и небето отгоре, а след това вперило изненадан поглед в него.

Това била Родопис – дъщерята на владетеля на цялата област и стопанин на къщата Реметалк – една от най-богатите и желани наследници в царството.

Спартак обаче изобщо не гледал в Родопис, зяпал в бялата мраморна пейка, разположена на настланата с гладък светъл камък площадка малко встрани от портика. Дощяло му се да поседне там, под хладната сянка на кипарисите, толкова бил отруден и унил тоя следобед, но разбира се, никога нямало да посмее да го стори – това било мястото за отдих на господарската фамилия и един прост слуга като него нямал право даже да се навърта в близост до него, камо ли да го скверни с плебейския10 си задник.

Работата била там, че Спартак наистина се считал за почти долен пенест11. При възпитанието му, по причини, които засега ще останат неизвестни за читателя, неговият осиновител Бититралис бил завоалирал дебело знатния му произход. Дали защото видял отношението на Реметалк към хлапето и преценил, че едно аристократично самочувствие може само да му напакости, или по други съображения – може би ще разкрием някога, а може би не.

„Баща ти Золтес – казвал му – беше голям ловец. А майка ти не познавам. Имала е тя някакво въздалечно родство с майката на господаря, говори се, ама никой не помни вече какво… Затова сега си тук на отглеждане – по милостта на парадинаста.“ И толкоз. Ето защо Спартак израснал със съзнание по-скоро на обикновен селяк. Е, обикновен, обикновен, но все пак свободен, все пак издънка, отцепен клон от родословното дърво на големците, ама не и човек от чергата им, еднокракият Бититралис държал да се подчертава това. Може и да се била утаила някоя капчица синя кръв във вените му, само дето не чинела и пет пари пред обстоятеството, че бил съвършено безимотен. Е, безимотен, безимотен, но все пак не роб. Е, роб не, ама напълно зависим от господаря. Е, зависим, зависим, но все пак не хептен безправен.

4

Незнайно защо развълнувана и даже привлечена от Спартак, когото срещала за първи път, Родопис слязла две стъпала по-надолу по стълбището пред сградата, очаквайки той да я забележи. Но сгърбен под наръча дърва, изтощеният момък продължавал да витае из света на собствените си неволи и вече отминавал с олюляваща се походка и пейката, и портика на господарската вила. Някъде отзад, в конюшните процвилвали и пропръхтявали дългоногите жребци на парадинаста, които слугите зобели и разресвали. (Реметалк бил пристигнал в резиденцията си право от столичния град преди по-малко от час. С него била дошла и прекрасната му дъщеря.)

– Хей… – извикала рязко тя на Спартак, като се вече убедила, че не ще я удостои с внимание, след което се позапънала. – Ъъъъъ… ти кой си?…

Момчето погледнало изотдолу към тетрастила и що да види – чиста проба земна инкарнация12 на самата Афродита13 Урания14 или на шафранодрешната15 Сура16 в прескъпи одеяния, по-тънка от тетива, с властна осанка, бронзова кожа и сериозно кукленско личице, татуирано с фини шарки по челото и скулите и оградено от гарвановочерни къдрици – едри, лъскави и тежки като перука на мемфиска17 принцеса.

А как миришела! Парфюмът, що се носел наоколо й, буквално опиянил момъка…

Спартак бил изненадан… Какво ти, Спартак бил нацяло сразен от тази стъпила на стълбището като на пиедестал уханна хубост, така че отворил послушно уста, ала отначало не смогнал да извади оттам и гък. Останал си зяпнал като изкормен стримонски шаран.

„Поспрете – ще рече обаче читателят. – Това е прекалено! Де се е чуло и видяло щерката на втория по могъщество и имане в царството да заговаря някой потен голтак?“ И с право!… Ама и несъвсем…

Истина, Спартак бил хубав юноша с широки плещи и яки мишци. Въздългата му коса била светла като зрял лимец, което представлявало голяма рядкост у смуглите и тъмнокоси меди, а очите му, още по-чудно изключение, имали цвета на лазурит18. Но и самият сияен Балис19 да се бил предрешил в селската туника на ратая и да се прегъвал под тежкия сноп цепеници, господарската наследница пак не би го даже помирисала, камо ли да го заговори, и то пък хей така – на двора, пред слуги и пазванти.

Ала нещо я накарало да го стори, че и отгоре – тя, аристократката, да продума първа на един див селяндур планинец! Това нещо било едно от виденията й…

Родопис вече се прочувала по цяла Форунна, но не само зарад египетската си хубост или богатството на татко си, а заради своята необикновеност. Някои я намирали за луда, а останалите – за дете с божи дар от великата Бендида. Тя била пророчица още на невръстни години, а сега – вече кажи-речи жена, проявявала направо нечувани способности. Получавала странни откровения и й се присънвали трескави сънища, в които разбирала разни работи, дето имало да станат или дето вече били се случили наскоро или отколе. Казвали, че разговаря с духове на умрели и че вижда характерите, та чак и помислите на людете като сияния, бликове и черни пазви в окръжаващия ги етер20. Гадаела какво ще бъде времето и познавала дали ще има берекет, градушка, междуособици с одрисите (които все се сдушвали с римляните) и дентелетите21 или пък пожари в планините.

В интерес на правдата нейната дарба, макар и всепризнат факт, била още несъвсем развита, по-точно непостоянна. Кога се проявявала, кога не. Не смогвала и да я контролира. Ала срещайки за пръв път младия Спартак, тя определено „съзряла“ у него нещо, което й сторило превелико впечатление.

Но нека сега погледнем произтичащата вече сцена през нейните очи…

Помните, тя стояла на портика и съзерцавала стената, пейзажа отдире и приближаващия залез. Изведнъж слънцето изчезнало, а на негово място се разпростряло едно страховито небе, хич не от тоя свят, отрупано с бързо движещи се и кълбящи се в противоестествени форми тъмни облаци – задавала се митична буря. Облаците, графитени, почти черни, гъсти на вид, тежки като разтопено олово, както би ги обрисувал метафоричният канон, се гънели и диплели едни връз други със затрудняваща окото скорост, поглъщали се едни други, сливали се едни с други и се откъсвали едни от други, та на човек приигравало на сърцето и се струвало, че наблюдава хиляда пъти ускорен растеж на някакви гигантски мрачни, свръхинтелигентни мозъци. Момичето изобщо не помнело да е съзирало нявга в живота си подобен природен феномен, подобно хаотично кълбене, подобно ненормално и безразборно стълкновение на подивели газообразни маси.





Панел от комикс албума „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художник – Теодор Манолов.

Естествено, останалите люде в двора на крепостта не виждали нищо подобно, тая гледка се случвала само в ума на Родопис. Но за нея гледката била съвсем реална, като всичко, що й се явявало свише. Свела тя по тая причина бадемовидните си очи надолу, че да си починат малко от изнурителното зрелище и погледът й се ударил в Спартак.

О, чудо!… Извътре в него сякаш изгряла ярка светлина, а във въздуха около стройното му тяло заплувало кървавочервено сияние, което се разпръсвало и избледнявало на два лакътя разстояние от своя носител. Уж най-обикновено момче, Спартак отведнъж се сторил на Родопис величествен и страховит като самия Арес! Опърпаната дреха на тоя симпатичен никаквец се превърнала в зацапана с черна кръв броня, ръчно направените му сандали станали на тежки бойни котурни22, от златистата му коса избуял бронзов шлем, който затулил младежкия му образ тъй, че изпод олющените предпазители за носа и челюстите като на демон или на дива котка лумнали само двете му горящи очи, а най-накрая на всичко наръчът дърва на раменете му се преобразил в омотан в пурпурна мантия човешки труп.

Ужасяващата сцена продължила да се рисува сама под страховитото небе! Олюлявайки се, Спартак вече не крачел по прашния двор, а стъпвал върху покрито със стотици убити бранници бойно поле, газел в телесни течности, кости и димящи човешки меса! В десницата размахвал окървавен меч, а с другата ръка продължавал да крепи аления саван23 на плещите си. Зад гърба му от облаците прах изникнали още хора… много хора… хиляди хора… армия! Ама не обикновена, спретната, лъсната и еднообразна като тая на медите, а всевъзможна сган, побесняла сбирщина от покрити с кървища и кал тъмни африканци, синеоки гали24, бледи дългобради северняци, загорели мускулести елини, дългокраки траки, гърбоноси римляни, етруски25, самнити26, македони и какви ли още не войнствени странници, облечени в разнородни доспехи, сграбчили познати и нивга невиждани от момичето оръжия, разярени, крещящи, псуващи и кълнящи на непознати езици под истеричното небе…

После видението, продължило всъщност миг – миг и половина, свършило! Зловещите, гърчещи се като змии в гнездото си облаци изчезнали, кървавата аура около Спартак изтляла, войската се разсипала, залязващото слънце си дошло на място… Родопис усетила, че простият ратай, когото виждала да се влачи като парцал из двора, не е май прост ратай! Не й се явявали такива гледки при други хора! Младежът се оказвал по някакъв начин значима личност и тя разбрала, че него го чака една твърде ужасяваща и възвишена участ.

Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност? Трябвало да узнае! Не се замислила повече… Още необръгнала от страховитото представление, дето й изнесла нейната дарба, тя повикала по Спартак:

– Хей… Ъъъъъ… ти кой си?…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Хламида – леко наметало, носено в Древна Гръция и Тракия. Представлява правоъгълно парче плат, прикрепено над дясното рамо чрез възел или фибула.

2 Амфора – глинен античен съд, подобен на ваза, с яйцевидна форма, тясно дълго гърло и две дръжки, широко използван в Елада, Тракия и Рим за съхранение на зехтин, вино, грозде, маслини, риба и др., но понякога и като погребална урна.

3 Тетрастил – пристройка към вход в сграда (дворец, храм, вила) без странични стени, чийто покрив завършва с триъгълен фронтон и е носен от четири колони.

4 В случая – обрамчен.

5 Жлебове (канелюри) – успоредни вертикални вдлъбнатини, допиращи се странично една до друга или разположени на известно, но неголямо разстояние, изрязани в ствола на колона или пиластър, за да се откроява съответният архитектурен елемент по-добре на фона на стената.

6 Капител – класически архитектурен елемент, глава на вертикална подпора (колона, пиластър, стълб), осигуряваща по-солидна подкрепа на хоризонтално разположен върху нея конструктивен елемент – антаблеман или арка. Има и декоративна функция.

7 Парос – гръцки остров в Егейско море от групата на Цикладите, известен още от древността с качествения мрамор, който се добива на него и от който са създадени множество прочути произведения на старогръцката скулптура.

8 Фронтон – класически архитектурен елемент с триъгълна форма, увенчаващ хоризонтална структура (антаблеман), обикновено поддържана от колонада.

9 Портик – пристройка към входа на сграда, чийто покрив обикновено стои върху колонада.

10 От плебеи (плебс) – понятие от епохата на римската Република. Най-общо казано, обозначава простолюдието, обществените слоеве, непринадлежащи към аристокрацията, напр. дребни земеделци и занаятчии, които обаче са свободни граждани и имат редица социални права за разлика от робите.

11 Пенести – бедняци (безимотни) свободни граждани при тесалийците и македонците (според Дионисий Халикарнаски, „Римски древности“). Авторът на настоящото четиво приема, че подобна прослойка е съществувала и при траките в епохата на Класическата античност.

12 Инкарнация – въплъщение, веществено проявление на мистична сила или трансцендентно същество в материално тяло, чудотворен акт, при който свещен дух приема човешки (или животински) образ.

13 Афродита – древногръцка богиня на любовта и красотата. Родена е от морската пяна край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето. Почитана е и като богиня на плодородието, изобилието, горите и мореплавателите. Отъждествява се с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор.

14 Урания – епитет на Афродита, характеризиращ нейната по-възвишена, „небесна“ хипостаза, в отличие от по-земния й аспект на Афродита Пандемос (един вид „Афродита на хората“). Двата епитета се използват най-вече в литературата за разграничаване на любовта от физическата похот.

15 От шафран – скъпа подправка с характерен горчив вкус и миризма на йодоформ и сено, получавана от изсушени цветове на шафрановия минзухар. Въпросното растение вирее при естествени условия в Югозападна Азия. Култивирано е за първи път в Древна Елада. Тук авторът явно има предвид цвета на това растение.

16 Сура (неправилно Зоура) – рядко споменавано тракийско божество, за което няма запазени сведения. Авторът явно го асоциира с елинската Еос – повелителка на зората.

17 Мемфис – столицата на Древен Египет в епохата на Старото царство на западния бряг на р. Нил (срещу който лежи днес гр. Хелуан) южно от съвременния гр. Гиза.

18 Лазурит – скъпоценен камък със син цвят в най-различни нюанси, особено ценен в древния свят.

19 Балис – тракийско божество на светлината, за което няма запазени данни. Авторът вероятно го споменава като тракийски еквивалент на Хелиос или Аполон.

20 Етер (ефир) – една от стихиите в Античността. Според древногръцките философи това е особено небесно вещество, което запълва пустотата в Космоса.

21 Дентелети (дантелети) – тракийско племе, населявало земите по средното течение на р. Струма, днешните Кюстендилско и Дупнишко поле и планините западно от тях.

22 Котурни – вид войнишки ботуши с много висока подметка или пък обуща с платформи, носени от древногръцки и римски актьори за увеличаване на ръста.

23 Саван (покров) – платно, с което се покрива или увива мъртвец.

24 Гали (келти) – племена, обитаващи Галия – римското наименование на област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна Швейцария и частите от Холандия и Германия откъм западния бряг на р. Рейн. Древните гърци наричат въпросните племена келти.

25 Етруски – (етрури, туски, тирсени, тирени, расени, расни) – древни племена, населявали през I хил. пр. Хр. северозападната част на Апенинския п-в, т. е. Етрурия, създатели на развита цивилизация, предшествала римската и оказала голямо влияние върху нея.

26 Самнити – древно италийско племе, обитавало Самниум – голяма област в Апенините, днешна Италия.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s