Владилена Катевска- Катинова: „На абитуриентите пожелавам да не забравят, че „животът на пеперудата“ е в техните ръце“

Интервю на Христиана Стойчева

Срещаме ви с един от класните ръководители на Випуск 2021 от  Националната Априловска гимназия, който само преди броени дни изпрати поредните горди априловци . Владилена Катевска – Катинова е много скъпа на нас като медия, защото тя и нейните ученици са дългогодишни  партньори на „Алтернатив прес“ и са участвали в не една инициатива на медията.

„На добър час“ пожелаваме на едни от най-талантливите ни колеги в медията ни, абитуриентите Йоана Йорданова, Петър Цвятков, Василена Алексиева, Божидар Недков и Теодора Евтимова!

Основният вдъхновител и ментор на 12″а“ – г-жа Владилена Катевска- Катинова

Как се чувствате в тази богата на емоции седмица?

-Това е момент, който трудно се разказва с думи, само се преживява. Учителите сме благословени  с такива мигове, в които след поредния петгодишен цикъл имаме възможността да се убедим, че усилията ни не са били напразни, че са имали смисъл всеки труден миг, всяко трудно решение, всеки труден час, защото благодарността и искрените емоции на порасналите ученици са най-добрата награда. За мен това са най-ценните мигове, най-тъжни и най-радостни, радостни, защото виждам пораснали млади хора, усвоили най-важните уроци, които не се непременно свързани с учебния предмет български и литература, а по-скоро с емоционалната интелигентност, с уменията да разбират, чуват, осъзнават. И тъжни, защото се разделям с поредния випуск точно в мига, в който учениците са най-пораснали и най-открити, в момента, в който са се превърнали в партньори, с които ти се искаш все повече да общуваш, все повече да опознаваш и все повече да им се доверяваш. Мисля, че никоя друга професия не ощастливена с подобни преживявания и мигове на удовлетворение.

С какво ще запомните Випуск 2021?

-Това е поредният випуск, но за мен всеки випуск е „първи“, винаги има нещо, което се случва за пръв път, винаги има неочаквани и неподозирани  ситуации, които превръщат обучението в приключение, в една необикновена среща на характери, амбиции и стремежи. Винаги настоящият випуск и настоящият ми клас са ми любими, защото живея с тях, предизвиквам се с тях, преоткривам се с тях. Настоящите ми ученици бяха и са любопитни, на моменти не толкова ученолюбиви, но открити, честни, прями, спонтанни, сътвориха много смислени проекти, оставиха своята следа в историята на гимназията и израснаха като млади, сериозни и отговорни хора, открити за предизвикателствата, които ми предстоят,  и готови да се срещнат със света.

На какво ги научихте и какво Вие научихте от тях?

-Вярвам, че моите ученици са подготвени да живеят в един по-различен свят без страх, научени са, че винаги има начин, че винаги може и повече и че „слънцето винаги ще изгрее и утре“, т.е, че винаги има надежда.

Мисля, че това, което най-вече се опитах да им предам като убеждение  е да имат мяра в делата и в думите, да преценяват кога, къде, как, колко и защо, да намират винаги път към най-доброто в себе си и да отстояват това, което знаят и могат.  Знаят и, че да правиш грешки не е страшно, важното е да ги поправиш навреме, да осъзнаеш сам стореното и да го промениш, ако можеш.

Те ме научиха да им вярвам, да им прощавам, да ги обичам. Научих  и че силата ми е  в това да ги разбирам, да ги насърчавам,  а думите ми не се отлитали напразно. Научих и какво е истинска, неподправена благодарност.

Разкажете ни за забавни моменти от последните 5 години.

-Едно пътуване в края на 8 клас до Седемте рилски езера, когато имаше много емоции и конфузни ситуации, но всичко завърши добре с една прекрасна снимка пред езерото „Бъбрека“. Друг забавен момент е, когато се снимахме за кампанията на Алтернатив прес – „Прегърни дърво“ – много се смяхме и забавлявахме.  А най- смешната история е срещата с един кон, бяхме на излет в началото на 11 клас и аз реших да се разходим по поляни край града, катерихме се по скали, изкачвахме насипи и в един момент се оказа, че на една поляна пасе завързан кон. Моите хора така се стъписаха, незнайно защо, че трябваше да застана пред животното, а те пред мен, в индийска нишка, тихомълком се измъкваха един по един, почти на пръсти, за да не ги подгони конят (което нямаше как да се случи, но…)

Какъв съвет бихте дали на тазгодишните абитуриенти?

-Да запазят дъха на живот, който носят, да не се отказват от избрания път, да вярват, че той ще ги отведе там, където са готови да стигнат, да не се страхуват и да помнят, че „няма нищо ново под слънцето“, но и че „животът на пеперудата“ е в техните ръце.  Те ще разберат.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s