СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Повечето българска проза, посветена на траките, представя нашите предци едностранчиво и изолирано от останалите големи народи и цивилизации от епохата на античността, тя търси и подчертава у тях само различното. Новият роман СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА прави опит да състави по-многопластова и сложна картина на тракийското общество и нрави през I в. пр. Хр. – една безпрецедентна амалгама от културни и религиозни влияния от Мала Азия, Елада, Древна Македония, Рим и даже от Далечния изток, смесени с хилядолетни местни традиции.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 26

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

52

Бититралис седял на земята и се подрапвал дълбокомислено по рошавата и твърде побеляла глава, искрено изненадан от умението, бързината и находчивостта на хлапето. Изглеждал най-вече зашеметен (нали при падането лобът му първи целунал камънака), изглеждал и доволен от плодовете на дългогодишната си методика, но и разочарован, че е бил изигран и победен. Спартак, който пък навярно всеки миг щял да се пукне от гордост, се навел и му протегнал длан да го вдигне.

– Брей, момче, как го направи?… – пулел се Хромия, изоставил напълно надменната си апатия. – Ужким внимавах… Нивга досега единичен противник не е успявал да ме събори… Навремето между Доберус и Малкия Стримон1, разказвал съм ти, се бих с дузина – синти2 ли бяха, меди ли, бисалти3 ли, хич и не схванах, и когато най-накрая ме гътнаха дружно, над половината ги бях проводил при дедите им… А сетне, когато със скордиските4 и дарданите…

– Да, да, и това съм го слушал!… Преди да ти отрежат крака, си бастисал поне три декурии5 римляни… Повтаряш се…

– Леле… май почвам да остарявам! Забравям какво съм говорил… Пък ето, и момчетата вече взеха да ме надвиват…

– Еее, ти не си имал така добър учител като мен, чичо!… – ухилил се Спартак. – Хайде, дай ръка и ставай…

– Ох, май е време да се връщаме… Залости ли оня пияндур Суратралис дверите на заник, ще трябва или да се катерим по стената, или да спим на къра…

Прибрали оръжията без излишно бавене и потеглили веднага щом ковачът спрял да залита и да се препъва. Докато стигнат Еге обаче, Пурмерул докоснал нежно боровите върхари, а кръглоликата Мена се очертала в ъгълчето на небето, стягайки се за всекинощната си обиколка между звездите.

Глава V

… И протегна ръце над пустинята Великата майка, и изрече изначалния Логос, основополагащия Смисъл, предвечното Слово, Понятието, осмислящо останалите понятия, темелното Съждение, Дъното на Същността, жизнената Първопричина, формулата и числото на Световната душа, Модела на Вселената, неизменния Закон, трафаретът, благодарение на който се оформи в кълбото Космосът. И тъй като беше Могъща, тоя всеобщ Принцип на Битието се откъсна от нея, та се превърна в самостойно и хармонично Цяло, в единен и независим Порядък, в отделно, макар и безплътно съществуване. Да, всичко тече, всичко е взаимопреходно и целесъобразно заменяемо, ала субстанцията на Логоса – не! Всичко е релативно и съпоставимо, всичко е динамично в преобразуването си, понякога дори и Боговете, но Логосът е равен, аналогичен и еквивалентен само на себе си, само Той е стабилен и непроменим! Всичко е част от друго, всяко нещо е откъслек от по-голямо нещо, само Логосът е всеобемен и неделим!…

Из Тайна книга на Пророка, записана от Рюмесюкис

53

Пристигнали в крепостта благополучно само минути преди залеза. Сега, с лъковете на рамо и полуоскубания улов, висящ на колана на Спартак, крачели енергично (е, доколкото позволявала протезата на Хромия) покрай стената през двора, предвкусвайки пърлена патешка мръвка. Било почти тъмно. Разставеният по бойниците гарнизон вече палел факлите. Зад гърбовете на двамата стражите затворили с трясък високата сигур четири разкрача двукрила порта. (Обикновено я хлопвали още по светло, ама днес, слава на Боговете, нещо се били разсеяли.) Ковачът и повереникът му се спогледали доволни и продължили успоредно на ниските мизерни къщурки на работниците и робите, пред чиито безврати входове, отделени от външния свят само с по някое кърпено платнище или грубо съшита от кози кожи завеса, били запалени немощни лоени лампи. Спартак, разбира се, се зазяпал в господарската къща отдясно с мисъл за Родопис, но получил от Хромия шамар зад врата, гузно свел глава и продължил напред. Подминали фасадата на резиденцията с окъпани в блясък от златните поликандилони6 прозорци и тъкмо съзрели собственото си тесновато живелище и допряната до него ковачница, когато ги стреснал плясък на камшик и един познат до втръсване, неприятен, пресипнал от смукане на некачествени питиета глас изръмжал:

– Ей, вие двоицата!… Я замрете на място!… Чий го дирите по това време и къде сте тръгнали?…

Заковали се… Обърнали се… Изпъшкали… Това бил Суратралис Кльощавия – гърчав като метателно копие, сал жили и злост, с объсана брадица и почти без коса, с бич в едната ръка и фенер в другата. Изопнал се бил до реметалковата вила в нова туника, дебел елек, еленски ботуши и с червена лента на мишницата, що символизирала инвеститурата7 „началник на пазвантите“.

Бититралис долепил устни до ухото на Спартак и прошепнал:

– Чест е за мен, момче, да ти представя приемника на Търбуха, новия главен надзирател – ей тая хлъзгава змия, тоя пробит медовинов мях. Бъди нащрек!… Дано не ни готви някой долен номер…

– Само да посмее!… Плешивата тиква в задника ще му наместя – тихо рекъл момъкът, който не бил забравил как свински се отнесъл Суратралис с възхитителната Родопис в деня на схватката с Фарсалас.

„Бре, калпазанинът взе, че си повярва!“ – помислил си Хромия и просъскал с такава сила, че тъпанчето на Спартак писнало:

– Ооо, не! Да не възнамеряваш и на тоя да скочиш?… Аз повече пари за знахари и виктимарии нямам!…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Авторът нарича така р. Струмешница, голям западен приток на Стримон, за който предполага, че по времето на описваните тук събития се е намирал в териториите на Медическото царство.

2 Синти – тракийско племе, населявало средното течение на р. Стримон от двете страни на Рупелското дефиле, както и земите по течението на р. Струмешница. Авторът допуска, че по времето на описваните тук събития голяма част от хипотетичната им държавица Синтика е завладяна от медите, населението й е асимилирано от тях, а останалите синти са изтласкани на запад – към Пеония.

3 Бисалти (бизалти) – тракийско племе, населявало долното течение на р. Стримон, която е тяхна граница на изток. На запад във владенията им се включват части от Богданската планина, а северната им граница достига до планината Беласица, където влизат в контакт с медите и дероните. Авторът допуска, че по времето на описваните тук събития териториите на бисалтите вече са в границите на Римската република.

4 Скордиски – келтско племе, населявало южните части на Среднодунавската низина. В началото на III в. пр. Хр. скордиските създават държава, към която по-късно са присъединени големи части от Поморавието. През 15 г. пр. Хр. са окончателно покорени от Рим.

5 Декурия – отделение от 10 души в римската армия и по-специално в конницата. На декурии в Рим се разделят и сенаторите, както и служители в различни други сфери, като броят от десетима членове не се спазва точно във всяка от тях.

6 Поликандилон – многосвещник.

7 Инвеститура – „обличане във власт“, юридически акт на възлагане на политически правомощия, придобиване на символите на длъжност, свързана със законно упражняване на право да се управлява земя или население, назначаване или въвеждане в духовен сан.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s