Венета Рангелова:Малките неща са най-големите и красиви случвания в живота на човек

Венета Рангелова е родена на 10 март 1960 г. в Пловдив. Завършва Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Георги Кордов през 1981 г. Дебютира като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ в Пловдив с диригент Стефан Пехливанов. Започва професионалната си кариера през 1979 г., като част от вокалната група „Стил“, с която работи до 1984 г. и участва на фестивалите „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“. Заедно с Атанас Атанасов, Александър Александров и Виолета Гюлмезова изнася първите си концерти и участва на фестивалите „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“, както и в многобройни турнета в Западна Европа и Африка, включително в шоуто на Леа Иванова. Първата си самостоятелна песен записва през 1984 г. – „Обещай ми светло минало“ (м. Мария Ганева). От тази година започва самостоятелната ѝ кариера, като работи с професионален менажер Панайот Марков – Чочо. Благодарение на него и на композиторката Мария Ганева певицата бързо добива популярност със своите диско–хитове и баладични песни. През 1986 г. представя песента „Прощавай, мамо“ (м. Стефан Димитров) на финалния кръг на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“, „Хей, Робинзон“ (м. Стефан Димитров) през 1988 г., а „Хей, момче, не питай“ (м. Борис Чакъров) печели І награда на радиоконкурса „Пролет“ през 1992 г. През следващите години записва отделни проекти и участва в сборни концерти из страната. Концертирала е в Чехия, Полша, Германия, Швеция, Новрегия, Румъния, Мозамбик, Танзания, Етиопия, Монголия. В началото на 2009 г. Венета Рангелова събира най-големите си хитове в албума „The best“ от поредицата „Златна класика“ и започва записи на песни за нов албум с работно заглавие „Утре“.

Източник:Уикипедия

Интервю на Тошко Стоянов

За нея пишат песни композитори като: Зорница Попова, Мария Ганева, Стефан Димитров, Иван Пеев, Митко Щерев, Александър Йосифов, Вили Казасян и много други.

Завършила сте естрадния отдел при големия Георги Кордов. Освен музикалните неща,кои думи или най-ценни съвети запомнихте от него?

– Невероятни бяха часовете по пеене в БДК, изпълнени с необикновено внимание от страна на учителя Георги Кордов. Създаваше се атмосфера на приятелство и обич! А основните съвети бяха свързани с това да бъдеш отговорен и сериозен до степен на себеотдаване; да вярваш в това, което правиш. Тогава нещата се реализират с успех. Прекрасно е да имаш талант – дар от Бог, но трудолюбието е това, което те води до покоряване на върхове и до непрестанно усъвършенстване. Спомените от часовете по пеене са свързани с преливаща хармония и много светлина! Благодаря! А оценката, изразена от учителя с вдъхновени думи, ми беше достатъчна, за да разбера, че се справям и ми даваше сили да продължавам по пътя на сбъдване на моята мечта.

Коя беше първата Ви изява на сцена- разкажете ни?

– Първата ми изява на сцена беше като самодейна певица към Профсъюзния дом на Културата в родния ми град Пловдив, с ръководител Стефан Пехливанов. Едновременно с това бях солистка и на оркестъра към икономическия техникум, в който учех по това време. С оркестъра на Профсъюзния дом направих първите големи турнета по всички летни театри на България, участвах в първия и втория фестивал на политическата песен в Благоевград, който се провеждаше тогава, а също така реализирах и първо турне в чужбина- в Германия.

Вие сте естрадна певица. Какво е различното в тази музика,по какво се отличава един естраден изпълнител от другите певци?

– Всеки жанр музика има своите особености. По различен начин е звукоизвличането в народната музика, операта и популярната музика. Различна е и атмосферата, която се създава, но в това разнообразие се крие красотата на сценичните изкуства.

-Коя беше песента, която ви донесе най-много слава и която ви промени не само като певица, но и като човек? .

– Първата песен, която записах беше “Поема” по музика на Юри Ступел и стихове на Калин Донков. Тя беше като въведение за мен в солистичната ми кариера, тъй като преди това работех с вокална група „Стил“, в продължение на 4 години. Втората песен, която записах веднага след това самостоятелно, беше “Обещай ми светло минало”. С нея дойде признанието, че съм на правилния път и че напускането ми на група „Стил“ се увенча с успех. Получих професионални поздрави от много колеги; а записаната след това българска версия на песента от филма Флаш данс, “Почакай, лято”, стана любима на публиката. За нея видни музиканти изказаха мнение, че е вариант по-добър от оригинала. Благодаря за успешния старт, благодаря и на шанса да работя с най-добрите български музиканти и поети. Всичко се случваше с необяснима лекота, което означаваше, че съм на правилния път.  Дали ме промени всичко това- Не, останах вярна на себе си… Никога не постигах нещата с амбиция с цената на всичко, не ми е присъща.  Обогатих себе си от неспирните срещи с хората, които идваха на участия и концерти… И да- „летях“, но останах земна… Самочувствието е за хора, които не знаят цената си. Щом я знаеш, то става излишно. Прекрасно е да даряваш обич и да получаваш… Прекрасен и красив начин е на обмен на енергия… И друг път съм казвала, че любовта, която получих от хората ми стига за цял живот, та дори и след това… Благодаря на съдбата и на шанса, който имах, да се кача на голямата сцена, защото освен талант, трябва да имаш и своя звезден час…

Вярно ли е,че щастието е в малките неща?

– Това е моя любима тема… Малките неща са най-големите и красиви случвания в живота на човек. Когато следваш сърцето си, то те води в правилна посока. Няма нищо по- красиво от това да намериш величието в малките неща, но затова е необходимо да живееш в закона на Любовта, за да получаваш наслада от съществуването и да вдишваш всички дивни красоти… Да преливаш от щастие! Разбира се, това зависи от индивидуалното съзнание на всеки човек. Обичам да казвам: „Малките неща са тези, които правят живота ми голям!“

Да поговорим за промените. Според Вас  даден човек може ли да промени друг човек или човек се променя сам, когато той самият преживее нещо?

– Мисля че и двата варианта са възможни и могат да доведат до промяна. Ако харесваш един човек и искаш да приличаш на него в нещо, би могъл да взаимстваш от него, той да ти бъде пример. Ако някой прави добрини и го последваш като действия, би могъл самият ти да станеш добротворец. Неминуемо преживяванията променят човек, кой ли не предпочита щастливите, но има такива,  които макар и болезнени, също водят до извисяване, положителна промяна и порастване.

Кои са нещата които могат да ви възхитят но и да ви разочароват?

– Възхищава ме красотата във всичките й форми- Доброто, което само по себе си е също красиво, а  и истинските неща… Човечността… Малките, но големи неща на живота… Стремежът  днес да бъдеш малко по-добър от вчера… Имам предвид стремежа към човешко съвършенство. Пътят към Съвършенство е безкраен и има толкова много добри неща да добавяме към себе си ежедневно, пречиствайки се по този начин. Не харесвам несправедливостта, материализма и живот в неистини. Съзнанието на човек е определящо за всичко това, което говоря. Възхищава ме идеята да изградим свят от Любов и Красота!

– И последният въпрос: една от Вашите песни е „Обещай ми светло минало“. Кои бяха Вашите хубави моменти от миналото?

– Песента „Обещай ми светло минало“ е символ за началото на самостоятелната ми работа като певица. С нея са свързани първите големи успехи и признание. Благодаря на неповторимата композиторка Мария Ганева и на поета Петър Анастасов. Тя спечели още с появата си класацията на “Песента на Всяка неделя” и стана една от десетте най-добри песни на класация “Елит” на Тома Спространов за 1984 г. С нея първоначално ме разпознаваха хората. Неизброими са участията ми в радио и телевизионни класации, “Мелодия на годината”, “Бургас и морето”, “Златния Орфей”, “Познанска Пролет“ и други.  Многобройни са срещите ми с българската публика. Не успявах да поема всички покани и се налагаше да отказвам участия. Просто беше живот на колела в едно светло и вдъхновено време. Какво да разкажа… Спомените са безбройни… Нека се посмеем малко… На едно турне в Африка, всички участници в концерта бяхме седнали в ресторант на брега на океана, обедно време. Сервираха на всички екзотични предястия, само пред мен и една моя колежка масите бяха празни… И двете сме миньони… Притеснено до преводача на групата се приближи една от сервитьорките и попита: „ А за малките, за децата мляко ли да сервираме?“ Тези думи бяха адресирани към нас двете, с моята колежка… Цялата група избухна в неудържим смях, настана веселие… Разбира се, след изясняване на ситуацията около нашата възраст,  която реално беше съответно 22 и 24 години и пред нас бяха сервирани вкусни и екзотични африкански ястия… Ала най-големият ми спомен, който съкровено пазя в себе си, е сиянието на времето, ценностите и това да държиш в ръцете си блестяща, своята сбъдната мечта.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s