Спартак.Легендата

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Нашият проект “Спартак. Легендата” пропозира любопитни хипотези за хода на събитията в течение на един особено неясен период от нашата история – “упадъка” на тракийските племенни съюзи и държавици през епохата на късната античност – период, свързван от науката с началото на тяхната асимилация от страна на други народи и постепенното изчезване и претопяване на тракийския етнос.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 22

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

40

Двамата се надвесили над ръба на високия бряг и огледали положението долу. Патици имало три – две се плацикали морно покрай тръстиките, а една била стъпила на чакълестото и пощела оперението си с жълтата си човка.

– Странни твари са тия – промърморил Бититралис и сграбил камък с размери на египетска любеница1. – Едни прелитат зиме на юг, лете насам, други пък си седят тъдява през целия природен цикъл… Значи, действаме си по нашия начин. Мери такава, що ще хвъркне към сушата… Че ако улучиш и цамбурне в реката, зян ще е… Водата е лед и не ще ти разреша да скочиш да я вадиш!…

– Ами ако и троицата литнат към водите? – запитал Спартак.

– Тогаз хич и недей прахосва стрела…

Ковачът засилил огромния камък и го метнал точно между трите птици. Скалата се стоварила връз вълните сред взрив от пръски. Уплашени, пернатите гадини запърхали с криле и бърже се вдигнали в небето.

Спартак бил готов, пуснал стрелата без замисляне и даже наглед без прицелване почти отвесно нагоре, като да отдавал предупреждение на Залмоксис2. Поразил обаче най-дясната патка, сиреч тая, дето имало най-голяма вероятност да цопне в бързея. Вляво другите две набрали скорост над хълмовете.

Вдигнал ръце победоносно и се ухилил на Хромия:

– Улучих, чичо, не, ами направо я заковах към облаците! Да сторим ли облог, че е в сърцето?…

Бититралис изгледал падащата юрдечка с поклащаща се глава, после спрял очи на момчето. Погледът му изразявал съвършено отсъствие на всякакъв израз.

– Майсторски изстрел, няма какво. Ама ще иде съвсем нахалост… Замина в Усойница, та се не видя. Момче, момче… Не рекох ли ти тъкмо туй да не правиш… Днеска си станал от одъра с дирника нагоре, чини ми се… Всичко на терсене сътвори. Ония двете да беше целил.

– Ти що ги не уцели?

– Щото, ако бях приготвил лъка да целя едновременно с тебе, щеше да се разсърдиш…

– Ама, не го мисли, бе, човек! Ще оправим работата…

43

И Спартак, както си бил целият овъртян в превръзки, захвърлил лъка и колчана (вече бил махнал наметалото от раменете си, че да не му препятства стрелбата) и докато флегматичният отвънка, а разпален извътре Бититралис смогне да отвори уста, се хвърлил с все туниката и сандалите в мразовитата вода, при туй от поне пет разкрача височина… А преди да пльосне сред въртопите на Усойница, извикал:

– Чакам те на тайното място!

– Ах ти, нехранимайко! – не издържал ковачът повече да се преструва на несмутим, навел се над ръба на скалата и съпроводил с гръмки ругатни плаващия отривисто подир мъртвата патка момък. – Да те хване жълтата гостенка3 ли ти се ще? Или раните да ти се подлютят наново? Ще ти потроша гърбината, само да ми паднеш!…

А наум си повторил няколко по-други думи, дето безтуй имал намерение да хортува на момчето, и то още днес:

„Спартак, сине!… Дойде време неумолимият живот да ни разлъчи задълго, да не река и завинаги! Ти така направи, глупости… аз така направих, че оставането ти в Еге вече не е хич безопасно за теб, пък и за нас – близките ти! Чули са те слугини от прозорците да се отричаш от самите Безсмъртни, знам, по моя вина, знам, от години ти пълня главата със зловредни мисли! Ама кой те би през устата да наговориш тия работи тъкмо на господарската наследница? На тоя гол охлюв Фарсалас ченето изпочупи! Що ти трябваше? Реметалк го прокуди! Знам, пак мой е грехът, аз те учих така да удряш, че кокал да се пука! Тъй сторих, че те наврях в полезрението на парадинаста, а вземе ли си той някого на прицел, душа да му е яка! Най-лошото обаче е, че си се понравил на дъщеря му. Взел й е ума смрадливият селяндур, вика! А той е баща – скала ще прекопае, но ще гледа да те отстрани от обкръжението й. Ала съм предприел мерки да се махнеш от твърдината, хем час по-скоро! Осигурил съм убежище! Ще заминеш там, дето ти укажа, и повече няма да се връщаш в Еге, в тая разръчкана от всичките побъркани богове задна дупка!“

И огромният мъж, що едно време не мигвал пред олимпийските шампиони на Елада и ги тръшкал като жертвени псета, що бил удостоен от самия Типас с честта да го представлява с още хиляда отбрани душегубци като съюзник на дарданската армия в битката срещу самия Катон, и що не обелил зъб, когато в тая рат македонските оксиларии4 му посекли ногата, сега подшмръкнал, отрил с мазолестата си длан една едра като гроздово зърно солена капка, която се търколила из лявото му око, награбил оръжията и плаща на момъка и потътрил дървения си крак към въпросното „тайно място“.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Родина на динята е Южна Африка, където тя и до днес се среща в диво състояние (Citrullus colocynthis). В Европа този плод идва преди Христа през Древен Египет. За отглеждането му там са открити доказателства още от Средното царство (XX в. пр. Хр.).

2 Стрелбата с лък към небето, когато траките не са доволни от природните сили (например при буря), е важен ритуал, практикуван от много племена. Едни хипотези го тълкуват като символична заплаха срещу Залмоксис, а други – като противопостяване на враждебни спрямо бога демони, т. е. като подкрепа към бога.

3 Жълта гостенка – туберкулоза.

4 Оксиларии – войници от т. нар. оксилия – помощна войска, набирана в провинциите на Рим от автохтонното население, използваща националните си оръжия и командвана от местни вождове. Всяка провинция осигурява на републиката определено количество оксиларии. В битка те прикриват фланговете на легионите. Организирани са в пехотни, кавалерийски и смесени кохорти, както и в такива от стрелци с лък.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s