СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“В художествената проза от столетия съществува едно категорично разделение – между “сериозния” исторически роман и по-лекия, с по-свободна и забавна трактовка, приключенски екшън-роман с исторически елементи. Това нарочно отчуждаване на двете разновидности на всъщност един и същи жанр се е задълбочило дотам, че днес говорим за съвсем отделни жанрове, обърнати съответно към напълно различни публики. Според нас подобна диференциация е изкуствено създадена и ненужна. Нашата книга “Спартак. Легендата” се опитва да съчетае взискателността на “високата” белетристика с динамизма и атрактивността на популярното изкуство, което всъщност я прави доста неконвенционална, обрича я да се възприема без проблем само от особено интелигентни и лишени от предразсъдъци привърженици на гореспоменатите две литературни деривации. Пуристите и пуританите определено подхождат към нея с боязън и дори доза възмущение пред подобно незачитане на тематичните канони.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художници – Стоян Русев и Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 24

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

45

Спартак и Бититралис се изстъпили разкрачени един къмто друг, сграбчили поръждавелите и понащърбени ромфеи с дълги по две педи двуръчни ръкохватки. Мощта на ковача му разрешавала да върти масивното оръжие даже само с десницата, та левицата да му е свободна – я за баланс, я за неочаквани удари и захвати, я да прави с нея обидни знаци, че да отвлича вниманието на врага си, докато Спартак стискал дръжката с две ръце – личало си, че мечът му е тежък и несгоден.

Макар и сакат, в сабления бой Бититралис нямал равен, хем се бил учил на тоя бой на по-зряла възраст – чак като се прибрал от юг и постъпил в царската агема1. Навремето бърз като фъртуна, сега той бил доста по-тромав, и заради възрастта си, и заради дървената си нога, но имал хладнокръвието на надгробен истукан2 и точната преценка на елински лихвар, без да броим дългогодишния му опит, благодарение на които си качества умеел да предвижда реакциите на противника и да подготвя защитата си поне за няколко хода напреж досущ майстор на табулата3, що дошла наскоро (от Египет ли, от Рим ли, никой не бил сигурен) и се вече разпространявала по всичките тракийски земи.

– Готов ли си да изядеш още малко пердах, момче? – провикнал се той с насмешка.

– Готов съм, кога не съм бил? – изръмжал момъкът. – Варди се, великане!…

– Че от що да се вардя, пале?…

46

Спартак пристъпил пъргаво и замахнал с все сила диагонално от горе надолу, ала Бититралис уверено парирал. Вечно равнодушната физиономия на Хромия отведнъж се размърдала, погледът му се избистрил, бодливите връхчета на мустаците му щръкнали, сиреч усмихвал се, у него се надигало, готово да кипне, удоволствието от боравенето с меча на един войник по душа.

– Бъди търпелив, бъди безстрастен и мъдър, понасяй стоически несгодите, срещай неправдата с хладно безразличие, недей се съпротивлява срещу неща, що не си в състояние да промениш – нали така ме учиш? Дрън, дрън… – викнал запъхтян Спартак и нападнал отново, пак без успех. – Защо тогава, вземеш ли ромфеята, сякаш пред мен застава друга личност? Живееш ли застоялия си, безстрастен живот на незлобливо растение, който проповядваш – си като посърнал! А влезеш ли в бой – възкръсваш и разцъфваш, добиваш човешки образ!…

– Не мога да ти отговоря на това, момче… – засмял се Хромия звучно и подхванал постепенна атака, че да не презори единствения си крак. – Може би хората имаме две природи – една скотска и една, хм… „божествена“ да речем… Когато се проявява животинската – битуваме в покой и лишено от емоции съзерцание, а щом избие „божествената“ – разрушаваме света си с възторг, колим и пакостим в бурен екстаз, най-често с името на някой Безсмъртен на уста! Ха-ха-ха…

– Ама, стой, божествената искра не подтиква ли към съзидание, към добродетел… към любов?

– Другия път, приятелю! Сократ4 е подредил и описал видовете лудост5, идващи „свише“, но май е изпуснал най-важния – страстта към опустошение и съсипия, насладата да причиняваш зло другиму, хо-хо-хо…

– Абе, май си прав! Ха-ха-ха… Безсмъртните, изглежда, са влюбени във войната, в злодеянията и в това да ни правят нещастни! От тях ще да е лошотията ни…

– Безсмъртните, момче, са безнадеждно болни копелета и кучки!!! Обаче не го издавай повече никому, особено на засуканите господарки…

– На ти тогава, боже на оръжията!… – закискал се младежът, изчервен от намека за Родопис, замахнал, не постигнал целта си и веднага отскочил, избягвайки едно особено опасно промушване. В следния момент острието му изсвирило току пред гърдите на ковача и подстригало няколко пръста от буйното му брадище. Ала момъкът се изсилил прекомерно. Бититралис засякъл меча му с миниатюрния предпазител на своя, та едната ръка на Спартак изтръпнала, като че бил спал върху нея, и рязко се отделила от дръжката.

– Ааа, не така! Хо-хо-хо… – избоботил Хромия, придържайки корема си със свободната си ръка, че да не се разсипят карантиите му от смях. – Дръж китките стегнати! Ще изтървеш ромфеята! Това е балтия, синко, не е оная ти работа! А-ха-хааа… Стиска се до кръв!…

47

Спартак не бил чувал Бититралис да се кикоти тъй гръмко. Но приповдигнатото настроение на налбантина май не било искрено, чинело му се някак лудешко, някак насилено – като изблик на несдържана веселост у пиян заради горести човек. Що му било на душата на дъртия? Трябвало да го поразпита довечера…

Хромия пък се поизтощил – къде от смях, къде от дългия ден (цяла сутрин млатене по наковалнята, сетне ходене из пресечени местности, че накрая и бой с мечове), престанал да се хили и решил да преустанови тая игра на котка и мишка. Повереникът му се фехтовал вещо, но да го обезоръжи за стария ковач все още било шега работа. Впуснал се напред мощно и грубо, както си му бил стилът, обсипал противника си с идещи от всички посоки, а най-често от неочакваната, касапски удари, при последния от които ромфеята се изплъзнала из дланите на Спартак и издрънчала по камънака.

– Ооооххх!… – откъртил се вик от гърлото момчето и то взело да разтрива схванатите си пръсти.

– Предупредих те – рекъл Бититралис. – Стискай яко! Занапред ще ти се налага да отбиваш подобен напор доста пъти!…

А наум издумал:

„Ех, синко, синко, пътищата ни вече се разединяват и скоро ти ще бъдеш сам-самин сред чужди, макар уж твои сродници! Ще попаднеш в друг свят. В Еге, хубаво-лошо, нравите все пак са донейде установени, човешките отношения – донейде балансирани. Законите на Медика – древни и сурови като тия на Драконт6, криво-ляво се съблюдават, освен ако не влезеш в стълкновение с по-висшестоящ, както сглупи ти. А там, дето отиваш, царува дивото, примитивното, отколешното – зъб за обида, рана за неумерено слово, гроб за крив поглед! Ех, дано нещата, на които съм те учил, ти помогнат да се наложиш над тия безмерно изостанали люде, щото това е единственият начин да оцелееш!“

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Агема – малко елитно войсково подразделение в античността, специални части за охрана на монарх, лична царска гвардия.

2 Истукан – ваяние, статуя, паметник.

3 Табула – вид игра на дъска, донякъде подобна на древноегипетския сенет, добила особена популярност в Древен Рим, която се счита за първообраз на съвременната табла.

4 Сократ (ок. 470 – 399 пр. Хр.) – древногръцки мислител, един от стожерите на западната философска традиция, създател на етиката – нов за неговото време клон на философията, ограничена дотогава в рамките на теориите за природата. Основен проблем при него е моралното развитие на човека, философията като начин на живот. Не записва учението си. То ни е познато от текстове на негови ученици и съвременници, най-вече Платон.

5 Разсъжденията на Сократ за Божествената лудост и нейните разновидности познаваме от „Федър” – един от прочутите диалози на Платон. Там философът разграничава видовете лудост, които идват свише: прорицателството (вдъхновено от Аполон), религиозното изстъпление (от Дионис), създаването на поезия (от музите) и любовта (от Ерос).

6 Драконт (Дракон) (650-те – 600-те години пр. Хр.) – древногръцки законодател, създател на първите писани закони в Атина, съставени през 621 г. пр. Хр. Т. нар. Драконови закони са изключително строги, предвиждайки смъртно наказание и робство дори за най-малки провинения. Изразът „Драконови мерки“, който се използва и днес, идва именно от тези сурови и безмилостни правила.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s