СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“Повечето романи за древността я преразказват на “съвременен език”, без да отчитат характерното за съответната епоха мислене и световъзприемане. В епохата на античността например религията и битът са напълно неотделими, метафизиката и реалността са напълно неотличими, мистиката е “очевиден” факт, а общуването с висши сили е ежедневие. Романът “Спартак. Легендата” поднася действието в приказна форма – така, както според нас – авторите, биха го възприели не съвременните читатели, а хората от I в. пр. Хр., когато се ситуира въпросното действие.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 19

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

38

Изведнъж откъм господарската къща забучал рог, зацвилили коне, разлаяли се псета и се разнесла гълчава. Спартак и Бититралис спрели работа и се извърнали да видят що се случва. Иззад ъгъла на резиденцията, сред валма ръждива на цвят прах се появила група ездачи – Реметалк и неколцина негови високопоставени гости, въоръжени с маждраци, лъкове и лагоболони1, облечени в гащи от еленова кожа, че да не им се протриват белите меса при гонките, и с козиняви елеци, че да не ги продухва в галоп острият северняк, що слизал откъм билото. Времето се стопляло, смаленото есенно слънце било изпълзяло изпод небесния пух и припичало със сетни сили, та дългите им топли зейри, украсени с червени вълнообразни ивици и жълто-оранжеви меандри2, били преметнати напреки на седлата, а островърхите им пилоси3 висели на сиджимки отзад на гърбовете им. Около тях спешени се суетели личните им оръженосци в туники и с лисичи капи, подтърчали слуги, водещи зли кучета следотърсачи, даже част от надзирателите се приготвяли да хукнат като гончии4 след кавалкадата5, нарамили вързопи с къси метателни копия, кожени торби с ядене и вино, па и безчет колчани със стрели.

Парадинастът и кресливата му компания от градски велможи, що придошли по-предната привечер, енергично изправени на кожените стремена, отивали на ловитба из перинтоските дъбрави. Суматохата била велика: ратаи тичали да разтворят портите на крепостта, като се пазели буйните атове на дружината да не ги стъпчат, часовоите по стената ентусиазирано отдавали чест на господаря си, тупайки се с пестници в гърдите, от прозорците на сбутаните кирпичени къщурки се пулели прислужнички и перачки, дворните помияри се пенели и деряли гърла да джавкат срещу господарските копои, които не им обръщали капка внимание.

– Охо – рекъл ковачът, – доколкото съзират очите ми, стопанинът се пръждосва с все гостите и телопазителите си! Чак и робските пазванти е подбрал да му се влачат по задницата. Ще се запилее поне до мръкване. Значи – време е и ние да се поразходим, па и да отстреляме по нещо за вечеря.

Всъщност имало редки дни, особено щом Реметалк отсъствал, в които животът в Еге не бил чак толкоз суров. Оберял ли си господарят крушите накъм столицата или по чукарите, ама вземел ли по някакво дело със себе си барем част от надзирателите, работниците в имението претупвали почнатите вече дейности и в следобедните часове му отпущали края – едни жулели домашна медовина6, други играели на ашици7, на топчета, или забивали ножове, трети отивали в одаите при булките си, че да си подсигурят рода с още някой наследник. Това обаче се случвало едва няколко пъти в годината…

Но ето, отварял се тъкмо такъв нечакан празник. По тая причина сега Спартак захвърлил чука надире, Бититралис бързешката смъкнал почернялата престилка, двамата турили по една вълнена наметка връз туниките и грабнали ясеновите лъкове8 (единственото разрешено на пенестите от имението оръжие), що висели сгодно под сайванта. Подготвили се да се позабавляват.

– Ей, чичо – колебливо подел момъкът, – хайде, ако ни дойде слука и утрепем скоро някоя гадина за трапезата, да идем на нашето място и да се поупражняваме с мечовете!

– Аааа, приключихме ние с тия упражнения, синко – избоботил Хромия. – Те бяха, и затуй настоявах да ги правим, че да се научиш да се отбраняваш от себеподобни, а не да нападаш надзиратели и висшестоящи! Сега силата и майсторлъка, дето ти харизах така лекомислено, се оказаха опасни за самия теб и нови тренировки могат да ни навлекат само бели! Нали ти рекох, запретиха ми да те подкокоросвам към бунтуване! Сбърках, Спартак, прости ме, ама изобщо не биваше да те занимавам ни със саблен, ни с юмручен бой. Виж, лъкът е друга работа! Посредством него си набавяме вкусно хапване…

39

Е, трябвало да потраят малко – хубаво било ловната дружина да се изниже из твърдината и да отпраши по черния друм на юг, па сетне на изток, та чак тогава необезпокоявани да потеглят към Усойница. Тъкмо преглътнали по парче хляб и бучка козе сирене, и моментът дошъл. Дебелите половин педя крила на портата точно се захлопнали подир последния ездач, когато Бититралис се цапнал по челото:

– Ама съм гламавец, момче! Ти добре ли си? Ще издеяниш ли пътя до реката и назад? Не е ли по-харно да си полегнеш?

„Херосееее… тоя току-що се вдигна от смъртен одър, а аз го презорвам ромфея да изчуква, па и на лов да ме придружава! Оглупявам невъзвратимо с годините!“ – помислил си налбантинът.

– Ооо, чувствам се превъзходно, чичо! – излъгал все още бледният и отънял като тръстика Спартак. – А и малко чист въздух ще ми дойде още по-таман. Та аз ставам да ходя и работя от позавчера!… Ама ти беше заминал нейде, рекоха. Де си бил?

Бититралис рязко изгубил индиферентния си изглед, за хилядна част от мига лицето му изопнала остра сърдечна болка, ама това произходило дотам светкавично, че ония, що го не познавали, нямало да усетят нищичко.

– Ще ти разправям, като приключим лова – изговорил той равно. – Важни неща имаме да обговорим…

Спартак се попритеснил. Досега не се бил замислял над това. Липсата на ковача, хем точно в периода, когато треската отпуснала осиновения му отрок и той взел да се даврандисва, била повече от изненадваща. Бититралис изчезнал в неизвестна посока веднага щом се убедил, че животът на момчето е вънка от опасност и то отива накъм оздравяване. Отсъствал и на другия ден, дошъл си чак на по-следния, и то в полунощ, когато всички в дома му отдъхвали в Морфеевите9 обятия. Затуй и двамата със Спартак се срещали чак днес.

Странно било поведението му – та ковачът отсъствал от имението има-няма веднъж на година, когато отивал в Десудаба (наричан от планинците постарому Запара) да пазари желязо, мед и калай10. Първо, както подчертахме нейде по-горе, той бил сапей, иностранец, нямал сродници из други места в Медика, които да посещава. Второ, бил войник ветеран, май всичките му нявгашни другари по оръжие се били преселили Отвъд, та не се намирало с кого да се среща и черпи. А трето пък, господарят позволявал на работниците си да пътуват извънредно рядко – само при женитби, погребения и по дела, зададени им от него самия. Че тоя деспот и на Дионисиите даже не ги отпущал да припарват!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Лагоболон (заешка тояга) – дървено метателно оръжие, подобно на бумеранг (но вероятно неспособно да се връща при полет), използвано от траките и елините през античността.

2 Меандър – декоративен орнамент с древен произход (известен е още от епохата на палеолита), с форма, подобна на речен меандър, но стилизиран, подчертано геометризиран и подчинен на прави линии и ъгли или пък на заоблени криви.

3 Пилос (фригийска шапка, пилеум) – конична вълнена шапка, подобна на калпак, носена масово в Тракия, Елада и Рим в епохата на античността.

4 Гончия – помощник, който гони дивеча при лов, гонач.

5 Кавалкада – конно шествие, група ядзещи заедно конници.

6 Медовина – традиционно алкохолно питие у траките и много други народи през античността, приготвяно по всяка вероятност от мед и вода посредством ферментация с дрожди. Алкохолното му съдържание варира от това на лека бира до силно вино. В зависимост от местните традиции при различни племена се вари с билки, плодове, зърнена каша или се ароматизира с хмел.

7 От ашик – скочна кост от глезена на агне или яре, наподобяваща зар (с четири устойчиви положения върху хоризонтална равнина), използвана в игри още от дълбока древност. Ашиците са характерен погребален дар в Самотраки. При разкопките на Варненския енеолитен некропол е открит златен ашик. Подобни забавления, както и игри с топчета от печена глина, стъкло и бронз, са особено популярни по тракийските земи.

8 Смята се, че траките са изработвали лъковете си най-вече от ясен и лешник.

9 Морфей – божество от митологията на елините, господар на сънищата, в които се явява на хората в човешки образ и често им предава послания от Вседържеца Зевс. Син на Хипнос.

10 От мед и калай се сплавя бронзът – ковка и лесно обработваема метална сплав, позната от дълбока древност, а използвана и днес. Открита е в периода 4000-2000 г. пр. Хр. Макар и изместен от желязото при направата на оръжия, по времето на описваните събития този материал все още има широка употреба в производството на наколенници, шлемове, монети, оръдия на труда, съдове, накити, обкови и пр.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s