Спартак.Легендата

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Историческият бекграунд в нашата “легенда” за Спартак е релативно познат на любителите на българската история, но какъв е фентъзи-елементът в нея? Най-общо казано, идеята ни е, че великият пълководец се превръща в пророк на тракийския Бог-създател (Можете да го наричате и Сабазий, и Дионис, и Херос, и Слънце.), като по тоя начин институира една монотеистична, прононсирано хуманна и прогресивна религия в противовес на езическите религиозни доктрини на робовладелските общества от неговата епоха и най-вече тези на Древна Елада и Рим. На хилядите жестоки и безхаберни спрямо неволите на демоса гръко-римски божества Спартак и последователите му противопоставят упованието в един човеколюбив, морален и справедлив демиург, може би първообраз на християнския Сотер, в чието име повеждат не просто робски бунт, а всъщност Свещена война срещу царството и пантеона на злото, войната, разрухата и нечестивите сили – Римската република.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 27

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

54

Суратралис се приближил към тях, бутайки пред себе си тежък дъх на кромид, гнили зъби и джибри. Застанал съвсем плътно до Спартак и почнал да го обикаля, да се отърква о него като разгонен котак, че и да го души като ловджийски пес, осветявайки образа му с фенера. Момчето стърчало неподвижно, ни с мускул потрепвало, ни с клепка примигвало, само физиономията му се набърчила от отвращение.

– Ооо, това си ти – побойникът!… Панкратионецът… Благодарение на тебе, тъпако, вече съм началник, а отсега насетне Търбуха ще варди само на майка си мухлясалата бърлога!… Дължа ти почерпка, малоумнико, хе-хе-хе… Един кратер1 десетгодишно маронийско2 от прославените изби на Ортагуре3

– Не ти щем вкиснатото вино – продумал равно, отчетливо и бездушно Бититралис. – Айде, спри да обиждаш и бъди така добър, та ни пущай да си ходим, че сме изнурени, а заранта работа ни чака…

Без да го удостоява с внимание, пазвантинът заровил с показалец из едната си ноздра, измъкнал нещо, сиреч отпушил я, отново подушил момъка и рекъл:

– Точно ти ми трябваш!… Не смърдиш почти никак, хе-хе… Май днеска си правил бани в реката, а?… Идваш с мен! А ти, дрътляк, – посочил той ковача със същия пръст, с който преди миг изследвал носовата си кухина и връз който все още се крепял извлеченият оттам обект – върви да положиш кости връз нара и внимавай с приказките!…

– Аз никога не смърдя в отличие от тебе, пазвантино! – промърморил Спартак, забил поглед в кулата на господарската къща („Може би там е тя, Богинята на златото, мъдрата малка татуирана Сура!“). Не смеел да извърне лице в посоката на Суратралис, че да не му се догади.

Хромия пък придобил твърде неспокойно изражение, пристъпил от крак на крак, сиреч от крака на протезата си, и свил длани в юмруци с размерите на детски череп, но се насилил да не шавне.

– Чакай, човеко – напевно занизал думите си той в опит да запази студенокръвие. – Как така идва с теб? Де ще го водиш? Нищо не ти е сторил. Капнало е хлапето… Не е и яло… А и още не е в добро здраве… Доскоро животът му на паешка нишка висеше зарад произвола на твоите приятелчета… Искаме с него да си вървим дома…

55

Бититралис бил неимоверно притеснен. Изведнъж си представил, че пазвантите са наумили да се разплатят със Спартак за загубата на бившия си началник, като му устроят някоя от бруталните гаври, на които подлагали робите за забавление, или пък, че парадинастът се е присетил за бунтарското му поведение и е решил да го накаже още по-сурово.

– Спокойно, бе, старче!… – ухилил се ехидно Суратралис. – Няма да го водя нива да оре!… Знаете ли вие що стана? Хе-хе-хе… Нашия Ганимед го пипна редушката4, ама оная, дето от нея протичаш из всички отверстия. От сабале или повръща, или клечи в нужника, или се насира, както си се изтяга на одъра. Изсъхна като закинтоска5 стафида. Много му е зле!… Не може да обслужва господаря по никакъв начин!

Ганимед в крепостта наричали един закръглен и изнежен кьосав младеж, що, както може би се досеща читателят, бил виночерпец на Реметалк. Естествено, истинското му име било съвършено друго, ала никой не го помнел.

– Жалко за човека – промърморил Бититралис и дръпнал Спартак за лакътя. – Хайде, синко, да се прибираме!… Спокойна ти нощ, пазвантино…

– Я да стоите мирно! – гракнал рязко Суратралис, а сетне отново омекнал и показал черното си, липсващо на много места съзъбие. – Прати ме Реметалк да диря заместник на хубавеца, че днеска дава изискан симпозиум6 за гостите си, тъй като е утрепал ей такъв на глиган. Гледай да е някой по-чистичък, вика, по-угледен, да не вони на мърша, че ония, елинските търговци, близнаците Тимотей и Филотей, са домъкнали римлянина архитект, комуто ми е извънредно важно да се понравя… Тъй вика!

– А ние какво общо имаме с това? – поинтересувал се ковачът.

– Ти – нищо! Хе-хе-хе… – рекъл надзирателят. – Ама твоят нехранимайко ще ми свърши работа. Айде, момко, тръгвай, тая вечер ще имаш честта да пълниш ритоните на господарите и очите на господарките!…

– Вземи някоя робиня, човече, и остави повереника ми да отдъхне – не се предавал Бититралис. – Я що харни и чистоплътни моми има по бараките, дето земята ще изровят, само да им се падне да обгрижват някой големец…

– Ааа, не ще господарят момичета. С момичета е пълно горе – в триклиния… И танцувачки, и свирачки на сиринги7, на лири8 и кимвали, па и от тия, дето надуват кожените флейти, хе-хе, всякакви са се довлекли чак из Запара. Стига толкоз фусти! Гърчолята, а май и римляните, обичат освен красавици да позяпват и снажни, яки бичета… С мъжки дупета, викат, плакнели зеници, хе-хе… А твоят ефеб9 е хубавеляк, синеок, светлокос… хе-хе-хе…

Налбантинът вдигнал ръка да я стовари върху мутрата на Кльощавия, ала Спартак го сръчкал в ребрата и ковачът само процедил:

– „Не“, рекох! Аз, като настойник, като наставник на момчето, се възпротивявам… Да не е той някой презрян роб, че да точи напитки по пиршествата и да бърка на патрициите в устите10, щом пожелаят да избълват изпитото във вомитория11. Не позволявам…

– Кой си пък ти да се възпротивяваш, бе?…

– Сега ще ти светне кой съм…

След миг ситуацията щяла да се намери вънка от контрол, но точно тогаз в разбишкания от любовта мозък на Спартак като ясна вечерница изгряла възбудителна мисъл, преливаща от надежди: „Прием в резиденцията! Родопис ще е там!!! О, Афродито високочела, о, Бендидо ваклоока, сполай ви!… Отивам!“

– Чакай, де, чичо!… – прекъснал наново повярвалият в Безсмъртните Спартак пресилено монотонната тирада на Хромия. – Ще ида!… Че какво пък толкоз? Ще доливам на стопанина чашата, а като приключи угощението, ще си дойда…

56

Суратралис сграбил Спартак за туниката и го затеглил към господарската къща, а шевовете и кръпките на вехтата дреха взели да пропукват, готови да се отпорят.

– Хайде, красавецо, по-чевръсто!… – изразил нетърпение Кльощавия. – Прахосахме сума ти време в кандарми… Ще ми хвръкне главата, ако те поизчакам още малко!… После кажи, че съм лошав като предшественика си!

– Полека, човече – подразнил се момъкът. – Стига дърпал! Това е едничкото ми одеяние!

– Да ти имам дертовете! Безтуй икономът ей сегинка ще те издокара в чисто нова белоснежена латиклава12 от най-фина вълна… Ще го навия да ти я хариже сетне…

Момъкът се усмихнал (щял да се яви пред Родопис в приличен вид), отвързал патката от пояса си и я бутнал в лапите на ковача заедно с лъка и колчана. Изобщо не забелязал, че Бититралис е като попарен. Какво ти попарен, той бил изстинал, изтръпнал…

„Побъркан келеш – говорел си наум, – не схваща ли колко е лекомислено и рисковано туй, що се кани да свърши?“

Спартак – лице в лице с отмъстителния Реметалк, ратаят от оборите срещу стратега13 на Перинтос, хем сигурно вцепенен от пиене като надгробен курос14 (а имал той извънредно лошо пиянство) – това било взривоопасна ситуация! Парадинастът, ако се усетел кой точно е тоя хлапак, сигурно щял да го попържа и унижава, а нищо чудно и да го ударел! И как щял да реагира доскоро добродушният младеж, който явно си бил загубил целия акъл по господарската щерка, та напоследък станал така агресивен и докачлив? Сърцето на Бититралис направо спряло…

Той стиснал лявата китка на момъка и затеглил към себе си, а Суратралис сторил същото с дясната. Двамината изопнали Спартак като че се готвели да го усучат на въже и за момент сцената придобила комичен нюанс.

– Не, не и не! Синко, върни се!… Имаме толкова важен разговор!… – завайкал се Хромия, а сетне той – надменният сапей, що бил петимен да си тури врата на дръвника, нежели да го прегъне пред един прост пазвантин, се обърнал към Кльощавия и го ударил на просба. – Жив да си, човече, пусни го, умолявам те! Когато го шибнаха със сопата, мозъкът му се размъти! Не е с всичкия си! Ще обиди нещо господаря… ще извърши някоя пакост…

Само на колене не паднал Бититралис, всичко останало направил, ала другите двама участници в събитието не се разчувствали.

– Досаден си като кърлеж, дъртако – изхрачил на земята нещо голямо и зелено Суратралис. – Айде пръждосвай се…

В съвършеното си отчаяние Хромия бързешката се озърнал – дали има свидетели на случващото се, с мисълта да забие рога на лъковия кибит в гръкляна на надзирателя и след туй да духне с момчето… Разбира се, това нямало как да стане, без поне трийсетима стражници от стената да го проследят в най-малки подробности. И после да набримчат него и питомника му със стрели като игленици…

Спартак пък, колкото и да изглеждало невъзможно, някак се отскубнал от челичената хватка на патрона си и весело го шляпнал по рамото, опитвайки да го успокои, но неособено заинтересовано:

– Отивам, чичо!… Не се кахъри… Ще се държа достойно!!! Нищо лошо не ще ми се случи!

И се потътрил подир смрадливеца, а старият сакат човек останал самин в тъмния двор и въпреки че в протежение на бурния си живот бил изтрепал я на майтап, я насериозно, стотици здрави и смели мъже, сега се усетил ужасен като младенец от мрака…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Кратер – голям керамичен съд с форма на купа, характерен за Тракия и Елада, предназначен за смесване на вино с вода. Поради размерите си е трудно преносим, особено пълен, ето защо се поставя в центъра на триклиния, а разреденото вино се загребва от него посредством други, по-малки съдове, например ойнохое.

2 От Маронея (Марония, Мароня, Исмарос) – древно селище на племето кикони, споменато още от Омир, възникнало преди повече от 3000 години, управлявяно от легендарния тракийски цар-жрец Марон, прочуто с производството на качествен сорт вино.

3 Ортагуре – друго име на Маронея според Плиний Стари.

4 Редушка – заразна болест, напр. грип.

5 Закинтос (Закинт) – най-южният и третият по площ и население остров от Йонийските острови. Намира се в Йонийско море, западно от Пелопонес. Днес е част от Република Гърция.

6 Симпозиум – пир, банкет, угощение в Древна Елада, Тракия и Рим.

7 Сиринга – тръстикова флейта, наречена на аркадската непорочна нимфа-хамадриада със същото име. При среща с бог Пан последният я подгонва със сексуални намерения и тя побягва към река Ладона, молейки за помощ сестрите си – наядите. За да я спасят от похотливия бог, те я превръщат в тръстика, от която Пан прави своята прочута флейта.

8 Лира – древен струнен инструмент с кухо тяло (пулта, резонаторна кутия), от което се издигат две извити „ръце“, свързани с напречник (иго). Между напречника и тялото са опънати струни с различна дебелина.

9 Ефеб – в Елада и елинизирана Тракия – юноша, достигнал възрастта, в която се придобиват правата на гражданин и мъжът подлежи на военна служба (16 или 18 години).

10 Важна функция на виночерпеца в гръцките и тракийските симпозиуми е и да помага на препилите симпосиасти да повърнат, за да изтрезнеят по-бързо.

11 Вомиторий – място или съд за повръщане по време на симпозиум. Друго значение – проход под или зад редовете с места в амфитеатър или стадион, през който публиката излиза в края на представлението или състезанието. Според някои речници тези изходи са наречени така, защото са били използвани и за повръщане от пияни зрители.

12 Латиклава – вид древноримска туника, често украсена с широка червена полоса.

13 Стратег – предводител на войската на полис в Древна Елада. В късната античност – управител на военно-административна област или отделна голяма крепост. По отношение на траките авторът влага в думата по-скоро второто значение.

14 Курос – характерен тип древногръцка статуя от архаичния период, изобразяваща юноша атлет, обикновено дългокос и гол, винаги в една и съща, подчертано статична и симетрична поза. Поставя се в светилища и на гробници.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s