СПАРТАК.ЛЕГЕНДАТА

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“С помощта на множество исторически и литературни извори, с помощта на аналогии и логически връзки между различни митологии, но все пак и с помощта на въображението (при липса на информация, а подобни липси не липсват) романът “Спартак. Легендата” прави опит да подреди, структурира и поднесе в смилаема форма на неизкушения от научния рисърч читател тракийския пантеон и йерархията на божествата в Югозападна Тракия (родината на Спартак) от епохата на елинизма.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 18

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

33

Бититралис млъкнал и продължил да блъска без жалост застопорения върху наковалнята меч, въоръжената му с чука ръка описвала исполински махове, та да набере инерция и ударите да станат още по-смазващо тежки. Спартак, който познавал Хромия повече и от себе си, доловил, че той е раздразнен – лицето му показвало най-индиферентно и хрисимо безразличие, а когато бил в добро настроение, обичайно надявал маска на снизходителна досада. Такъв бил осиновителят на момчето – всякога криел и мимика, и изразителност на образа си зад един или друг вид каменна физиономия, но отличията между тия видове разгадавали само най-близките му.

Спартак решил да промени темата:

– Абе, чичо, ти чувал ли си за цар Резос?…

Бититралис само изсумтял.

– Бил безсмъртен – продължил момъкът, – син на някой си бог! Излизал с квадрига вечер на могилата, ей там, зад стената…

Бититралис се изхрачил във ведрото.

– Така ми рече Родопис! Носело щастие да го зърнеш с жребците му!…

– Вятър приказки! – измърморил гигантът и изведнъж спрял да налага ромфеята. – Слушай, момче! Това влечуго Фарсалас те е натопило. Парадинастът ме призова няколко дни след боя. Заяви ми, че тоя път те опрощава…

– Какво ми опрощава? – викнал Спартак. – Аз горчиляка си го изсърбах, че и с горницата! Цял месец лежах…

– Тъй е… ама не ме прекъсвай! Тоя път, рече, си помилван заради родството ви, но ако нявга пак заприказваш щерка му или даже за миг я загледаш – ще те увиси на ченгел на парадната порта, ще те одере жив и ще ти постеле кожата пред камината си в таблинума1! Това пожела да ти предам!

– Мале… – успял само да вметне Спартак, но не защото се боял от Реметалк, а защото усетил растящия гняв на патрона си.

– А за тоя Резос повече не ща и да чувам! – прогърмял басовият глас на ковача и напрегнатият му, зачервен от пушека в огнището поглед за миг пробил израза на хладно спокойствие, отпечатан перманентно на лицето му. – Знаеш, че не си примирам по фантасмагориите на оядени безделници и кокетливи момиченца!

Сега, когато било очевидно, че Спартак е прескочил трапа, и то с намесата на един леко изкуфял домашен лечител, а не на някое божествено чудо или пъклено чародейство, Бититралис бърже възстановил скептицизма си спрямо „висшите сили“. Забравил, че съвсем наскоро отправял молитви за оцеляването на момчето до почитания главно на север Дарзалас, а за всеки случай и до елинския му еквивалент2, па и към Зумудрос3, към римския Ескулап4, към воина-конник Аздул5, що го викали още Херос, да укрепи спартаковите телеса, към стрелометната Бендис да преведе момъка през вълчите капани на болестта, и към когото другиго се присетил. Забравил, че даже платил прескъпо ритуалното приношение на цял-целеничък виторог пръч, за да умилостиви Господарката на съдбовните свитъци. Но всичко приключило благополучно, и то по най-естествен път, затуй нямал повече нужда от гореспоменатите надути надчовеци!

Още като дете разбрал Бититралис, че от тях – полза никаква, а убеждението му затвърдили безчетните мислители на Елада с книгите и сказките си. Е, не всички те отричали боговете открито като Диагор6 и като някои епикурейци, но и съвсем не приписвали природните процеси на тяхната намеса.

Както и да е, от Безсмъртните обяснение за усукания смисъл на Вселената сапеят не получил, опитали се да му го дадат мъдри хора! От Безсмъртните идея за причината светът да е така порочно и зловредно място не придобил, придобил я от горчивия си житейски опит. А с тоя опит му дошло още по до гуша и от богове, и от герои, и от магьосници, и от устати провидци… Глупости били за него и древните сказания за антроподемони и човешки деца на небесните властелини – че нали, ако тая купчина лайна – човечеството, е произходила из чреслата на боговете, то що ли за недъгава стока са самите те?

34

Най-много допаднали на младия Бититралис в далечното някога ученията на скептиците, а отчасти и на мислителите от стоата7 на атинската агора8, хем уж двете школи си противоречали не на шега. Затова, макар да не разбирал идеите на тия течения дори наполовина, с годините той ги омесил безразборно в ума си и си измайсторил собствена философия. Особено му се понравила една мисъл – на Зенон9 ли, на Аристон10 ли, а може и Панетий да я бил изрекъл, вече изобщо не помнел, дето твърдяла, че в обществото на хората не е нормално да съществуват някакви йерархии въз основа на произход или богатство, някакви касти, класи и прочее формални разделения, да, щото те били именно формални… Също както животните от всякой вид били еднообразни и на едно и също стъпало в стадото, тъй и людете трябвало да се считат принципно равнопоставени – тъй смятал ковачът. Ако пък някой си човек се проявял като примерно по-целомъдрен, по-трудолюбив и по-съзидателен от останалите, то от туй не следвало да му се приписват заслуги, да му се придава превъзходство, да се възмездява материално или пък да се поставя личността му над масата, тъй като благодарение на добродетелите си тоя индивид по естествен път би се извисил морално връз останалите и би придобил щастие и духовен мир, без достойнствата му непременно да се овеществят, щото, нали, вещественото и възвишеното се всякога отблъскват. По тая точно причина Бититралис не вярвал, че благородниците са с нещо по-благородни, по-издигнати или, дума да не става, по-разумни от плебса, следователно техният по-горен в социума статус се постигал единствено със злато, кухи хвалебствия и лъжовно отъждествяване с демиурзите11, а най-вече с надменност и потисничество.

Главата на Спартак била пълна, та преливала от всякакви подобни заключения на патрона му, ала не ги проумявал, бил още зелен, наивен. Отскоро обаче и той се замислял над това кой е натъкмил нещата по начина, по който съществуват, напоследък се усъмнявал, че гражданският ред, сиреч устройството на обществото е безчестно дело на лукави люде. Ама пък тогава, ако благородниците били до един самозванци, както смятал еднокракият, отде-накъде между тях щяло да се пръкне такова олицетворение на великодушието и чистотата, такава дишаща и ходеща калокагатия12 като Родопис? Та тя – самото непорочно изключение, действително седяла над останалите хора и по никакъв начин не му се чинела равна с тях! Затуй Спартак се разсърдил люто, когато Бититралис изръмжал:

– И тая малка въртиопашка – реметалковата глезла, искам да си я избиеш от акъла тутакси!

– Недей говори така за Родопис, чичо! Тя е добра… не е като татко си… и изобщо…

– Ооо, да!… – засмял се Хромия, а това се случвало, общо взето, еднъж годишно, помежду Дионисиите13. – Те – аристократите – всичките са добри… Като малки агънца! Като боговете си, ха-ха!… Нали опита бичовете и калигите на пазвантите им, и те са добри, а? Я грабвай чука, че нещо кръст ме завъртя… Да видим дали си се излечил напълно от „добрината“ на господарите… Глупав си, ей, момче! Много още има да те бият!

Бититралис подхвърлил към повереника си тежащия колкото воденичен камък чук, очаквайки Спартак да го изтърве с трясък, ала последният го уловил ловко и без каквото и да е напрягане.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Таблинум – помещение в древноримските патрициански жилища, което се намира непосредствено до атриума, от който е отделено най-често с дървена преграда. Служи като кабинет на главата на фамилията и е предназначено за делови срещи, за приемна или за съхранение на документи (таблички за писане). Римската дума тук се използва заради афинитета на собственика на Еге – Реметалк, към навлизащите в Тракия по онова време римски моди в обзавеждането и в стила на живот на богатите и благородниците.

2 Авторът навярно има предвид бог Хадес.

3 Зумудрос – хипотетичен бог на лечителството у траките, може би еквивалент на елинския Асклепий, за когото официалната историческа наука не разполага с данни.

4 Ескулап – древноримски бог на медицината, еквивалент на елинския Асклепий.

5 Аздул (Асдул, Асдулес) – според някои автори това е едно много имена, с които траките наричат бога конник, познат най-вече като Херос.

6 Диагор Милоски – Атеиста (465 – 410 г. пр. Хр.) – древногръцки философ софист и поет, може би първият в историята мислител, който публично изразява мнението, че боговете не съществуват и че природните сили могат да се обяснят без тяхната намеса.

7 Стоа – покрита колонада (портик) в обществено пространство в Древна Гърция, най-често на агората или в теменоса. Въпросната галерия се използва за срещи и събрания. На такова място (на агората на пазара в Атина) през 300 г. пр. Хр. Зенон започва да преподава своята доктрина и по тази причина тя е наречена стоицизъм.

8 Агора – главен площад в големите градове на Тракия и древногръцките полиси, разположен в центъра на селището, който служи за пазар, религиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии, заседания на народното събрание и народните съдилища.

9 Зенон от Китион (ок. 334 г. пр. Хр. – 263 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, основоположник на стоицизма, чиито етически постулати акцентират върху добродетелта и вътрешния мир, постигнати чрез благопристоен живот в съответствие с природата.

10 Аристон от Хиос (ок. 300 г. пр. Хр. – 250-260 г. пр. Хр.) – древногръцки философ стоик, ученик на Зенон и съосновател на стоицизма. Според учението му най-висшата праведност се заключава в живот в хармония с природата, стремеж към добродетел, избягване на пороците и пълно безразличие към всичко останало.

11 Демиург – буквално „майстор“, „изобретател“. Платон нарича така създателя, архитекта на Вселената, бога-творец. След него понятието се утвърждава в различни философски учения, обозначавайки съзидателното начало при сътворението на света.

12 Калокагатия – термин от античната етика, въведен от Платон, обозначаващ съчетание от привлекателност и добродетелност, хармония между телесна и нравствена красота.

13 Дионисии – всенародни оргиастични празници при траките в чест на върховния им бог Дионис, свързани с комплекс от мистериални обреди, карнавални и танцови шествия, както и драматични представления, предшестващи появата на театъра. Подобни ритуали практикуват и елините, както и много други средиземноморски култури.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s