СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“Малкото запазени сведения за българския национален герой Спартак показват противоречие, което е прецедент и в историческата наука, и в художествената литература – той е едновременно високообразован човек и извънредно опитен пълководец, а от друга страна, е много “навътре” в живота и проблемите на низшите слоеве, интригуват го твърде силно социалните кусури на неговото време. Затова и в повечето романи за него авторите не са успели да кларифицират произхода му адекватно – едни го изкарват безпросветен роб с невероятна харизма на лидер, а други – бивш тракийски владетел, пленен от римляните. И двете версии звучат несъвсем убедително една без друга. Вярно, в Римската република е имало образовани роби, които са служели като учители, лекари или писари, но Спартак не е от тях, той е обикновен гладиатор. И вярно – в античността е имало владетели, заинтересовани от общественото неравенство, но не и чак дотам, че да поведат войни за освобождението на робите. Затова ние съчетахме елементи от тези две най-популярни хипотези за произхода на Спартак, но развихме и други сюжетни линии от неговото загадъчно минало.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Теодор Манолов. Някои от панелите в новия комикс са вдъхновени композиционно от първия български графичен роман – “Спартак”, излизал в списание “Дъга” през 80-те години на ХХ в.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 11

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

21

Бичът изпращял досущ малка гръмотевица! Ама не замахнал Фарсалас премерено, като да парне плещите на някой ленив роб, а се изсилил сякаш пън да разполови със секира, и то отведнъж! Затуй при първия удар на момъка се сторило, че гърбът му се разцепва на две. После, из ведро, завалели още… Надзирателят изблъскал момчето извън каменната площадка – на сухата червеникава дворна пръст, за да не цапа настилката с кръвта му, и продължил да го бие…

– Неееее! Какво правиш, човече? – изпищяла Родопис от изненада и ужас и дръпнала ръкава на Фарсалас, но това не възпрепятствало действията на огромния мъж. Той лекичко я отблъснал, все пак била господарка, и извикал:

– Стойте надире, ваша милост! Не се месете в моите работи!

– Ааааааааа!… – стенел пък Спартак и размахвал ръце да се прикрие, но къде ти… Такава болка досега не бил сещал! Обезумял, Фарсалас раздавал правосъдие с пукот и ръмжене, а от зурлата му пръскала слюнка като из пастта на Калидонския глиган1.

– Видя ли белите коне, а?… – ревял. – Чувстваш ли се късметлия, а? На ти ги!!!… На ти още!…

Дълги розови ивици избили по раменете и мишниците на момчето, а след само част от мига се разпукали досущ кората на белия хляб в пещта и се разкървавили здравата.

Имало до момента, разбира се, случаи някой от надзирателите да засуче на младия Спартак плесник зад врата, ако дреме и се тутка в работата, или да го срита отзад, когато плямпа малко повечко, но това сега било съвършено друго нещо! Момъкът бил убеден, че ще го ликвидират насред двора… Хич не било подходящото време за размисли, но точно тогава, докато пъшкал и се превивал в мъки, се присетил за думите на Родопис отпреди малко и изрекъл наум: „Ето ти го твоето пророчество, неземна красавице, ето ти я участта на могъщия бранник, на предводителя на армии, на великия архонт2… ето ти ги славата и смъртта… ха-ха-ха… Славата не сме я съзирали тъдява, но умирачката е тъкмо отпреде му! Ще си иде мърцина тук, пред очите ти, прекрасна Сура, „ще погине, недостоен за Отвъдното“3, и всичко хубаво в живота му, що отпочна преди едва половин час, сега ще се свърши за него! Стига му е толкоз щастие…“

22

А надзирателят не спирал да налага. Родопис плачела, впила дългите си нокти в одеянието му, та чак ръкавът му се отпрал, опитвала да защити момъка с молби, клетви и заплахи. Гневът на бащиния й служител обаче не давал признаци, че ще се уталожи. Млател ли млател с бича Търбуха, докато помощниците му и робите стърчали като ерехтейонските4 кариатиди5 край стената, на само двайсетина разкрача от кървавия побой, и зяпали, че и коментирали, първите с глуми и насмешка, вторите – шепнешката, сковани от душевен хлад.

– Остави го, чудовище! Що ти е сторил?!? – викала Родопис.

– Недейте се бърка, ваша милост!… – изревал Фарсалас. – Ей, безделници – креснал, без да се извръща, на подчинените си, – някой да запре това момиче в къщата!… Бързо!!!

– Изрод! Говедо… – хокала го реметалковата щерка. – Недей!!! Спартаак!!!

Пазвантите се завтекли към нея, а Спартак захванал да се сбогува със себе си!

Какво препоръчва драматургичното клише в подобни моменти: Обичайно главният герой във всеки един епос бива нападнат от злите сили вероломно, да речем изотзад, нечакано или пък с могъщо оръжие, с каквото той като правило не разполага! Така антагонистът6 (що при древните елини – създатели на въпросния хилядолетен шаблон, е най-често дейтерагонист7), го надвива без велики зорове. Протагонистът8 пък, сиреч нашият човек, деяни на удари, добива известно число рани, често пъти е повален, унизен (ама не прекомерно, че да не изтърве подкрепата на театрона9) и аха-аха погубен. Точно тогаз, във внимателно прицелен катарзисен10 миг той получава някакъв вид просветление – я случайно изпуснато слово отприщва в ума му лавина спомени и преживени събития, я съзира образ, що възкресява мерака му да пребъде и инстинктите му за телохранение, я пред вътрешния му взор бавно потегля керван от блянове, дето е имал за бъднините си, я рязко си прави някакъв извънредно генерален извод, един вид дохожда до екзистенциалната си максима. И след тоя момент обикновено иде преломът в историята, добрият се окопитва и побеждава… Тъй се случило и в нашата ситуация!

„Това е!… – рекъл си Спартак. – Край! Така повелява предписанието на Адрастея!“

Обаче в ума му отново се счули думите на малката господарка:

„Някои люде скачат срещу съдбата, надвиват й, опитомяват я и тя почва да върши туй, що й наредят!“

И той взел, че скочил!

23

Ако младата Родопис не стояла до него в тоя миг, Спартак може би щял да побегне с подвита опашка. Никой в Еге не смеел да дразни лютия Фарсалас и да извиква звяра у него. Патили били всички от неговата свирепост. Но сега, здравата натъртен и унизен пред очите на красавицата, ратаинът не изтраял и за пръв път в късия си живот се опълчил на орисията си! (По-късно това щяло да му стане привичка, а още по-късно – да го превърне в легенда.)

Извърнал се той към нападателя си, спрял да се пази и посрещнал новия удар с вдигната глава. При поредното замахване ловко огънал лявата си ръка тъй, че камшикът на Фарсалас се посукал около нея като пепелянка, при това с повече от половината си протежение, а по тоя начин станало сгодно момъкът да го сграбчи в дланта си. Дръпнал сетне отведнъж, а с десницата рязко блъснал надзирателя в диафрагмата.

Търбуха изхъркал, изтървал бича и залитнал назад. Лицето му с изпъкнали скули и малко чело се спихнало от внезапната болка в гърдите, от която се вдървил целият му торс, после пък се изопнало в съвсем класическа маска на изненада. Е, подобна небивалица в неговата практика на добре платен насилник не била произхождала – прост аргатин да му се изрепчи, че и да му посегне! Нямало как да е истина!…

Родопис запляскала с ръце като малко момиче:

– Ха така, Спартак!… Дай му да се разбере!…

Другите пазванти приближавали изотзад, но тя не им обръщала внимание, увлечена в сцената на боя. Крачели чевръсто към нея, ала като видели, че началникът им го закъсва, променили посоката и се хвърлили към Спартак…

– По-полека, старче! Аз не съм някой от робите ти!… – викнал младежът и заел отбранителна стойка досущ така, както го бил учил сакатият Бититралис. Фарсалас се облещил, вътрешните краища на рунтавите му вежди се смъкнали чак до витите мустаци, устата му добила форма на триъгълник с основата нагоре, та вече могъл да изобрази и алегорията на яростта, и той просъскал:

– О, могъщи Херос… ти, наглецо!… Твойта …

Ала не смогнал да довърши, тъй като получил друг пестник в ченето и твърдта се олюляла под нозете му сякаш бил излочил амфора библинско11 червено на един дъх.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Калидонски глиган – митично животно, убито в т. нар. Калидонски лов. Царят на гр. Калидон Ойней забравя да принесе жертва на богинята Артемида. Оскърбена, за наказание тя праща в околностите на града чудовищен глиган, който съсипва реколтата и убива много хора. Синът на Ойней – Мелеагър, сърбира най-прочутите по това време герои и тръгва на лов за глигана. Успява да го убие с помощта на ловджийката Аталанта.

2 Архонт – висша държавна длъжност в древногръцките полиси. В по-общ смисъл, както е употребено понятието тук – вожд, водач, предводител, върховен военачалник.

3 Иван Тренев, „Спартак – синът на Медика“, София, Световна библиотека, 2010.

4 Ерехтейон – прочут древногръцки храм в йонийски стил, посветен на Атина Палада, Посейдон и цар Ерехтей, част от архитектурния ансамбъл на Атинския акропол.

5 Кариатида – женска скулптурна фигура, която служи вместо колона за подпора и като украса на сграда.

6 Антагонист – герой в древногръцката драма и по принцип в художествено произведение, който се противопоставя на положителния главен герой.

7 Дейтерагонист (девтерагонист, деутерагонист) – втори по значимост персонаж в древногръцката драма, който може да бъде както на страната на основния герой, така и против него, в зависимост от особеностите на сюжетния конфликт.

8 Протагонист – главен герой в древногръцката драма.

9 Театрон – зрителските места в древногръцкия театър, разположени в полукръг около орхестрата, в случая синоним на „публика“.

10 Катарзис – буквално „очистване“. Рязък емоционален прелом у героя в художествено произведение (в случая в древногръцката драма), крайна промяна в настроението, която води до обновление и възстановяване на желанието за живот.

11 Библинско вино – прочуто в древността вино със сладък вкус, произвеждано в Южна Тракия.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s