Спартак.Легендата

ЧАСТ 7

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“Родните писатели на исторически романи третират българския национален герой Спартак твърде конвенционално и класически, идеализират го и го романтицизират като в литературата отпреди век и половина и той все по-трудно достига до младата публика. А тя, знаем, харесва повече фентъзи и екшън книгите, отколкото традиционната историческа проза. Но нашият герой Спартак всъщност от доста години е герой и на фентъзи романи, само че в други държави. В България образът му все още е схематичен и шаблонен като портрет от учебник. Проектът СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА прави опит да изкара този митичен персонаж от гореописаните рамки.”

Четиво с продължение – откъс 6

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

11

Родопис пърхала с дългите си мигли като с лястовичи крилца, жестикулирала възбудено, гневяла се, опитвайки да убеди Спартак, че думите й хич не са детинска измишльотина. А момъкът стоял пред нея с ръце на опасания си с излиняло въже кръст и се вглеждал във възхитителното й личице ту с недоверие, ту със съчувствие. Фарсалас пък, вече няколко стъпки по-наблизо, все още държал двамата под око, наклонил глава на една страна, досущ дърто зло куче, умувайки що да стори. Не бил длъжен да прави нищо конкретно, на него му се брояла плата да следи работят ли робите и да охранява господарските притежания от голтаците, населяващи съседните паланки, обаче ако не се намесел поне дваж дневно в делата на низшестоящите свободни обитатели на крепостта, нощем не го ловял сън. Щяло му се да нашари здравата с камшика задника на тоя нагъл аргатин, дето вече четвърт час се усуквал около Родопис…

– Мисля, че това е съдбата ти, Спартак! – завършила щерката на Реметалк. – Това, дето ти описах, има да се случи, повярвай ми, винаги познавам що са ни отредили Безсмъртните! Грозна и забележителна е твоята участ, а освен това…

– Хахаха… Надали! – Спартак не успял да сдържи смеха си. – Мен ако питаш, Безсмъртните са ми отредили участта да вися в тоя двор и да опъвам каиша до сетнините си… Не ща да те обидя, твоя милост, обаче дай да говорим за друго.

„Не хващай вяра на богатите, синко – припомнял си младежът случайни думи на скептика1 Бититралис. – И на словата им не вярвай, и на митовете им, и на оракулите им, че и боговете им хич си не туряй на сърце! Богатите, знатните имат едни митове, едни богове – с човешки образи, добре охранени, велелепни и нагиздени, затуй и богатите се зоват богоподобни. Нас, сиромасите, не ще ни огрят ни Бендис, ни Зеринтия2, ни Сабазий! Тия богове са уж предписали едни люде да бъдат отгоре, а други – отдолу. Каква тогаз връзка имаме ние, дето сме на дълбокото, в тинята, с тия Безсмъртни. Те не са нашите повелители! Силите, що ни берат гайлето на нас и се разпореждат с живота ни, са инакви – без лица, без тела и красиви одежди, за тях легенди не се разправят, те са неугледни и ужасни като природните стихии, заразите, моровете, глада! А върховният ни бог е Трудът – ако работим до изнемога от люлката до гроба, нашият всемогъщ Безсмъртен ще ни възмезди с бърза и безболезнена смърт от чиста умора… Ама често и тая награда му се свиди…“





Илюстрация от новия комикс албум
„Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., дигитален туш, художник – Теодор Манолов

12

– Това ми е съдбата – рекъл твърдоглавецът язвително. – Да бъхтя здравата и до живот, да влача като катър, че гиздосии като теб да разполагат с всякакви блага…

– И така да е – възразила Родопис, вече убедена, че с тоя инатливец е безпредметно да се спори. – Запомни го от мен: Има люде, дето се възправят срещу начертаната им отгоре участ, надвиват й, подчиняват я, че и я изменят според както им се желае!… Такъв човек е бил някогашният наш цар – Орфей3, що се спуснал чак в Света на душите и се възвърнал жив и здрав! Мислиш ли, че го е сторил по волята на Безсмъртните?

– Орфей е бил с потекло, а нищо чудно да е бил и синковец на някой ваш бог4. Нали е имал неземните дарби да пее и свири като никого другиго, да лечителства и пророкува? Пък аз съм само прост ратай!…

– Това не е важно, и обикновени наглед хора преборват съдбата! Малцина са, но мисля, че ти си един от тях!… Пред тях и висшите сили често са безпомощни! Мислиш ли, че Орфей се е съобразил с предначертанието си? И знаеш ли защо се е възправил срещу него? Зарад любовта!!! Влюбил се той – човекът, в горската нимфа5 Евридика6. Омаял я с мелодиите си. Ала в деня на сватбата им тя била ухапана от отровна змия и загинала в мъки. Орфей освободил Сиянието си от плътта, влязъл в Царството на сенките и пленил с горестната си песен великия Наместник на Мрак, който склонил да му върне любимата при условие, че тя ще крачи подир него, но той няма да се извръща, за да я види, преди да се приберат в нашето измерение. Оня обаче не се сдържал и погледнал възлюбената си. А това бил краят! Тя не го познала, уплашила се и избягала завинаги!… Чувал ли си ти тая история?

Спартак пак се присмял на момичето:

– Ама това е просто легенда, госпожице! Чувал съм я, макар и не в такива подробности. Но не вярвам ни в легенди, ни в самите Безсмъртни! Аз знам, че твойта Адрастея предписва ориста на всекиго върху предълъг свитък, а щом приключи с предначертанието за еди кого си, увива записаното на руло, туря му дебелия печат и го залоства в един дълбок долап така, че никой да не разкрие туй, дето има да произхожда, камо ли пък да се възпротиви срещу бъдещето си. Това са ми разправяли…

– Даже Адрастея не може да контролира живота на всекиго! Някои се измъкват от опеката й… Това са…

– Да проводиш на твойта Адрастея много здраве! – пресякъл я грубо Спартак, който отдавна се сещал, че трябва да се връща към работата си, и то тутакси, но кътаната през шестнайсетте му години на тоя свят жлъч спрямо патрициите и безметежния им живот го тласкала да продължава препирнята. – И да й благодариш от мое име, че ме е сподобила със славната съдба да се трудя из тая твърдина също товарен добитък! Ха-ха-ха…





Илюстрация от новия комикс албум
„Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., дигитален туш, художник – Теодор Манолов

Спартак вече откровено злобеел. Девойката го дразнела, макар и да го привличала. Не правел добре, знаел си, ала нещо го карало да продължава да замеря тия солени бедняшки истини право в аристократичното й личице. Та перифразирал той на завършек думите, дето често чувал от осиновителя си:

– Тоя ваш богатски пантеон7, тия ваши чудни богове, от хубавци – по хубавци, наконтени в сърма от Ускудама8 и свила9 от Изтока, чистички, угледни, вчесани и благоуханни, нали са ужким справедливи и безпристрастни? Защо позволяват такъв произвол – несретници като мен да се потят до изнемога, колкото за храната си и за кат топли дрехи годишно, а други (щял да рече „като теб“, но устискал да не нагруби Родопис още по-крайно) се отдават на какви ли не забави и оргии10 или се излягат по цял ден в триклиния11, плюскат сочни ярешки мръвки и смучат петдесетгодишно вино в ритони12 от чисто злато?

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Героят Бититралис е полуобразован последовател на древногръцкото философско учение скептицизъм, отнасящо се критично към истинността на знанието и усещанията, както и към самата възможност за абсолютно познание.

2 Зеринтия – хтонично божество, отъждествявано с Хеката, Афродита или Богинята майка, вярата в което е разпространена в Югозападна Тракия и на о. Самотраки. На Самотраки почитта към Зеринтия се отдава посредством жертвоприношения на кучета и оргиастични ритуали. След елинизацията на въпросната богиня обредите в нейна чест са запазени и включени в култа към Кабирите.

3 Орфей – легендарен тракийски антроподемон – обожествен цар, митологизиран герой, воин, философ, поет, певец и музикант, религиозен водач и пророк, основал учението Орфизъм, смятан за най-великия певец и един от най-големите мислители на древността. През античността става ключов персонаж и в гръцката митология.

4 Според някои версии на мита за Орфей последният е син на бог Аполон, а според други – на тракийския цар Ойагър.

5 Нимфи – женски божества на природата, олицетворяващи различни жизнетворящи сили на Земята. Всяка нимфа е покровителка на определен природен обект (река, гора, планина, извор и пр.) или явление, тя се явява неговата душа и разумно въплъщение.

6 Евридика – една от дриадите (госки нимфи), дъщеря на бог Аполон.

7 Пантеон – набор от всички божества в дадена политеистична религия. Понятието може да означава и храм или друг вид сакрална постройка, посветена на различни богове, светии и др.

8 Ускудама – важно средище в Одрисия и една от столиците на царството, намирала се на мястото на днешния гр. Одрин в турската част на Тракия.

9 Свила – коприна.

10 Оргия – първоначално в това понятие от античността се влага смисъл на „причастие“ с цел очистване на душата на вярващия и подготовка за безсмъртието й в отвъдния свят. Постепенно оргията се превръща в сакрален празник или религиозен обред, свързан с култ към определен бог (напр. Дионис). Така започва да се нарича и свързаното с въпросния празник пиршество, което често има необуздан и разгулен сексуален характер.

11 Триклиний (триклиниум) – официално помещение за хранене в Древна Гърция, Древен Рим и елинизирана Тракия, обзаведено с три места за лягане, наподобяващи дивани, разположени под формата на буквата П. Този тип обзавеждане се появява в жилищни сгради и дворци, тъй като традицията при богатите елини, римляни и траки е да ядат полулегнали.

12 Ритон – ритуален съд, използван в древността при различни обредни възлияния, широко разпространен в Персия, а по-късно пренесен на Балканите и в Кавказ. Изработва се от череп или рог на животно, от глина или благородни метали, като в последните два случая имитира формата на рог. По древните тракйиски земи ритонът е използван и като трапезен съд.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s