Младата бургаска писателка Александра Иванова в откровен разговор за творчеството, театъра, морето и доброто

Александра Иванова е родена през 2005 г. в гр. Бургас. Учи в ПГРЕ “Г. С. Раковски” в паралелка с италиански език. Обича литературата и изкуството. Милее за родината си, затова иска да се реализира в България.Автор на повестта “Просякът и Палето” (2021 г.). С младото дарование разговаря Тошко Стоянов.

Какъв беше процесът на книгоиздаването и как се роди идеята за написването на тази книга „Просякът и Палето“?

-Още от много малка усетих, че изкуството трябва да е моето призвание. Писането и рисуването предизвикват у мен голяма радост и вълнение. От самото начало имах визия за това, че „Просякът и Палето“ трябва да излезе като отделна книжка, а не като част от сборник с разкази. Затова доизмислих историята, която първоначално беше по-кратка. Майка ми ме насочи към бургаското издателство „Либра Скорп“, на което съм много благодарна за подкрепата. Процесът по появата на книжката не се оказа никак лесен. Но това ми помогна да разбера, че често, за да стигнеш до желания резултат, изминаваш много път, отрупан с изпитания. Губих текста два пъти, но не се отказах и го дописах. За мен това беше нещо като тест. Не можех да си позволя да се откажа при първата трудност.

Избрах темата да е свързана с реалния живот, в който освен несправедливост, има и много хубави моменти. Книжката ми е предназначена преди всичко за деца и юноши, затова исках да утвърдя у тях вярата, че винаги ще се намери някой, който да те подкрепи, независимо през какво минаваш. Наблегнах на кучешките истории, защото съм голям любител на кучетата – те са едни от най-прекрасните същества на тази планета! С предприемането на тази крачка (издаването на книгата) искам да дам и един малък пример на подрастващите да не се срамуват да разкрият таланта си. Надявам се също така, че четенето на хартиени книги ще възвърне своята ценност сред моите връстници и няма да бъде засенчено напълно от новите технологии.

Какво ще ни разкажеш за италианския език, който учиш?

-Първоначално нямах намерение да уча италиански език. Приеха ме в гимназията по второ желание. Но сега съм благодарна, че стана така, че имам възможността да се запозная с културата и писмеността на тази благословена държава Италия, дала на човечеството толкова велики имена. Има много плюсове да знаеш този език, особено ако си творческа личност. Италианският е един от най-мелодичните, красиви и вълнуващи душата езици, затова си заслужава да го изучаваш.

Какво е мнението ти за българския театър и известните имена от него?

-Харесвам и киното, и театъра. Самата аз искам да бъда актриса в бъдеще. Разбира се, изпитвам голямо възхищения към родни творци като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Георги Русев, Чочо Попйорданов, Иван Ласкин, които за съжаление вече не са между нас. Освен това, харесвам Цветана Манева, Павел Попандов, Силвия Петкова, Валери Йорданов, Димо Алексиев, Марта Вачкова и мн.др. Повечето обаче познавам от телевизионния екран. Не съм гледала достатъчно постановки, за да смятам, че съм добре запозната с българския театър. Мисля, че тепърва ще преоткривам неговото истинско значение. Сега се чувствам по-осъзната да разбера посланията от сцената. Възхищавам се на тази професия, защото това, с което актьорите се занимават, е магично – да пресъздадеш нови светове и да утолиш човешката жажда за духовност…

С какво би искала да те запомнят хората?

-Както почти всички творци и аз бих искала да впечатля хората с желанието си да променя света към по-добро, да насърчавам към благоразумие, честност и справедливост, защото човечеството винаги има нужда от това. Колкото и клиширано да звучи, ние често забравяме за тези неща. Смятам, че не е толкова важно как ще ме запомнят, а защо. Според мен, добрият пример е идеалът, към който трябва да поглеждаме всеки път, когато се изправяме пред някое изпитание.

-Какви са бъдещите ти планове и мечти?

-Надявам се и занапред да продължа да пиша, защото имам и други интересни идеи. Много бих се радвала творчеството ми да получи по-голяма аудитория. Другото ми желание е свързано с актьорската професия, както вече споменах. Тя ти позволява да се въплътиш в различни образи, да изживееш различни животи на сцената…. Бих отделила и внимание на някои доброволчески каузи. Обичам да помагам, без значение дали инициативата ще бъде свързана с опазването на природата, или благотворителни изяви за събиране на средства за нуждаещи се. Чувствам се добре, когато знам, че мога да внеса лъч надежда в някоя трудна ситуация.

Кои са плюсовете, които имаше от изолацията?

-Мисля, че изолацията както ни раздели, така ни и сближи, просто зависи кой как гледа на това. Интровертните хора, към които донякъде спадам и аз, нямахме проблем със стоенето вкъщи. Намерих повече време за себе си и успях да свърша много неща, които дълго време отлагах. Едно от тях беше именно да завърша работата си по книгата.

-Съгласна ли си с цитата на Фотев, че „морето и щастието съществуват“?

-Разбира се, че да. И морето, и щастието съществуват. Те са неизменна част от човешкия живот, по принцип са чисти и непринудени. Вълшебството се крие в това, човек сам да намери пътя към морето като пречистваща стихия и сам да проумее посоката към своето щастие.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s