СПАРТАК.ЛЕГЕНДАТА

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“Животът и делата на Спартак ни навеждат на мисълта за един невероятно модерен (за времето си) като разбирания човек, отричащ целия съществуващ тогава обществен ред. Човек, който e имал съвършено различна визия за това каква трябва да бъде структурата на обществото. Противопоставяйки се на социалните норми, той всъщност отхвърля и тогавашните религии и вярвания, върху които са базирани въпросните норми – нещо немислимо и революционно за епохата му.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художствен директор – Теодор Манолов, художник – Eкс Макаров

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 10

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

15

– Бре – изкискала се Родопис. Смехът й бил звънлив и чаровен по детски в отличие от гласа й – плътен и изненадващо дебел за крехката й външност. Сетне отново станала сериозна и добавила, посочвайки могилата (какво ли пък имало там?): – Мислех, че всичко знаеш, умнико…

– Кажи ми де!…

Спартак бил придобил от Бититралис направо завидно като за прост ратай образование – за разлика от почти всички долустоящи в имението, той можел да пише на гръцки, а донякъде и със сложните тракийски символи, да чете, пак и по двата тертипа, и дори да смята де по-прости, де по-завързани сметки, но неговият опекун, що отричал съществуването на Безсмъртните и всяко свръхестествено събитие, не бил му разправял почти никак древните митове за боговете и героите – затуй момчето чувало името Резос чак сега. А еднокракият ковач, вторият му баща, точно по тая причина не се вълнувал ни от Резос, ни от други легендарни персонажи – понеже в приказките и химните за тях ставало въпрос все за магически ситуации и необикновени явления. Но защо Бититралис Хромия бил такъв отявлен неприятел на метафизиката?

Далеко ще се отплеснем от темата, ала нека речем най-сетне няколко думи за тоя особняк, сподобен с важна роля в нашата история. Ето какво разказвал въпросният чудат сапей1 (да, Бититралис, син на Медок, бил чужденец сред медите) за самия себе си: На младини, веднага щом навършил пълнолетие, той зарязал родното огнище и отпрашил на юг – за земите на елините, що сравнително отскоро били римско владение2, макар и повечето от тях чисто формално. Понеже бил огромен и як като бивол, станал отличен атлет и почнал да си вади хляба по разните му състезания и представления, дето гърците толкова преферират и до днес. Борел се, биел се и с юмруци по правилата на пугилата3, бягал, хвърлял диск и копие до зенита. Това – едно на ръка, но му останало време даже и да се образова до някаква степен, обикаляйки школите на вятърничави философи и ритори4 и слушайки беседите на разните следовници на Пирон5, Епикур6, Панетий7 и Карнеад Стария8. Тъй научил озадачаващи неща за механизмите на движение на небесните тела, за атомите, от които се съставлява всичкото Мироздание, за устройството на човешкото тяло, за несъстоятелността на всичките теизми9 и апотеози10 и за безликия всемирен Логос11. Благодарение на тия знания упованието му в боговете постепенно залиняло и в края на краищата хептен се изпарило. Разбрал, че людете са сами на тоя свят. Взел да се съмнява във всичко, а най-вече в установените от обществото правила, в постижимостта на познанието и в „абсолютните истини“. Развил си свой наивен и първичен скептицизъм.

След няколко години обаче му писнали и философията, и борбата, и търчането, и мятането. Нямало кой знае каква перспектива да се прочуе като атлет, понеже на най-големите състезания по ония времена, включая и знаменитите Олимпийски игри12, до участие се допущали само елини по рождение. Оставало му да се бие за пари по провинциални стадиони и тържища, затова размислил и се хванал чирак при един майстор ковач и оръжейник в Атина, където изпедепцал в особени тънкости изкуството да прави смъртоносни мечове, непробиваеми шлемове и друго висококачествено въоръжение, при това с извънредно филигранна украса.

И тия занимания му додеяли все пак, затуй подир време си сбрал партакешите и потеглил назад за земите на сапеите, що се простирали на югоизток от тия на медите, ала за да разгледа повече свят, решил да мине и през последните. Т. е. не вървял по прекия друм през Тесалонике и Амфиполис13, че да пресече долното течение на Нестос14, а първом отишъл нагоре – чак в Стоби15, след което свърнал на изток – към Доберус16, покрай Аксиос17, а сетне към Форунна. По друма нейде из Парорбелия18 обаче му изскочили дванайсетима разбойници. Натръшкал на купчина осем от тях, но останалите успели да го надвият, обрали спестяванията му и го зарязали на пътя тежко ранен (помислили го за умрял), с едно вързопче (в което оцелели споменатите по-напред теракотени фигурки на хетери19 от Атина) и една гола окървавена тояга. Спасили го козари. Оживял само благодарение на нечовешката си издръжливост.

Останал без миниатюрното си имане, пастрено цели пет лета в Града на мъдрата богиня20, Бититралис съвсем се отказал да се връща у дома си в Топир21 и се записал във войската на медите, в която изкарал близо декада. Тук, поради силата и учеността си, бил на път да се издигне, но не се случило, щото почти отсекли ногата му в боя с римляните край Тесалонике, при който обсадилите града дардани22 и траки направо попилели армията на Катон23. Скоро след това бил уволнен. По тая причина, като му махнали крака напълно, та си турил нов, дървен, той взел стремително да пропада. Сакат човек, знаем, се вписва мъчно във всяко едно общество, особено ако не е имотен. Та така и Хромия – профукал парите си, спечелени в армията на богоравния Типас, не си намерил работа в престолнината и захванал сериозно и упорито да се пропива.

За щастие, познавал Реметалк още от едно време, от царската гвардия. Тъй че, като се научил един ден, че в имението Еге дирят опитен налбантин, отишъл и се цанил там. В началото му било тежко и не намирал особен смисъл ни да се труди, ни изобщо да продължава да живее, ала постепенно си припомнил някои от парадигмите24 на учението за стоицизма25, що попил навремето в Елада26, и заживял извънредно скромно, направо спартански27, но спокойно и даже щастливо между дебелите стени на недодяланата твърдина. Намерил си булка, пръкнали му се рожби, а накрая прибрал под стряхата си и малкия Спартак.

Е, сега вече, след като обрисувахме образа на спартаковия възпитател и изяснихме отде произхождал скептицизмът на момчето спрямо всички свързани с боговете теми, както и защо то не знаело ни бъкел за легендарния антроподемон Рез, могъщия съюзник на троянците28, възпят още от Омир29, нека се върнем на разговора му с Родопис край пейката.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Сапеи – тракийско племе, обитавало планините Кушница (Пангей), Боздаг, Чалдаг, южните склонове на Родопите, около река Струма и в Абдера (почти изцяло на територията на днешна Гърция). По времето на този раказ териториите им са доста редуцирани.

2 Това се случва след Ахейската война (Коринтска война, 146 г. пр. Хр.) – военен конфликт между Рим и Ахейския съюз, който завършва с победа на Републиката и пълно подчинение на всички земи, съвпадащи с територията на съвременна Гърция.

3 Пугилат – латинизирано название на древногръцки боен спорт, подобен на бокса.

4 Ритор – оратор, учител по реторика, красноречие.

5 Пирон от Елида (ок. 365 г. пр. Хр. – ок. 275 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, първи представител на скептицизма. Проповядва пълно въздържание от емоции като предпоставка за правилно и обективно световъзприемане.

6 Епикур (ок. 342 г. пр. Хр. – 270 г. пр. Хр.) – гръцки философ, основоположник на епикурейството – течение, постулиращо, че най-голямото благо се състои в търсене на умерени удоволствия с цел постигане на спокойствие и освобождаване от страха и телесните болки чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания.

7 Панетий (Панеций) Родоски (ок. 185 г. пр. Хр. – 110 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, експонент на стоицизма.

8 Карнеад Стари (214 г. пр. Хр. – 129 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, представител на скептицизма.

9 Теизъм – вяра в съществуването на поне един бог. Философско учение, основаващо се на убеждението в наличие на бог като личност, която се намесва и влияе пряко върху явленията в природата и събитията в обществото.

10 Апотеоз – възхваляване, прославяне, почитане, възвеличаване на божество или човек, когото желаем да издигнем до божествено ниво.

11 Логос – висша, но не непременно одушевена сила, въплъщаваща смисъла на мирозданието, вечна и всеобща необходимост на съществуването, устойчива закономерност на битието, структура на живота. Авторът използва понятието в смисъла на „безлик творец на вселенския ред“.

12 Провеждат се в Олимпия – древногръцки град в Западен Пелопонес, където се намира прочуто светилище на Зевс.

13 Амфиполис (Амфипол) – древногръцки, а след това македонски град близо до устието на р. Стримон.

14 Нестос – древно име на р. Места, която тече през Южна България и Северна Гърция.

15 Стоби – античен град, основан от тракийското племе пеони, който се намира на вливането на р. Еригон (Црна) в р. Аксиос (Вардар), на територията на днешната Република Македония, на около 80 километра южно от съвременния град Скопие.

16 Доберус (Добер) – античен град в Пеония, по течението на р. Аксиос.

17 Аксиос – древно име на р. Вардар, течаща през днешните държави Македония и Гърция.

18 Парорбелия – областта около планина със същото име (днешната Беласица) и течението на р. Струмешница.

19 Хетера – жена със свободно поведение в Древна Гърция и антична Тракия, куртизанка, но образована и с добри маниери за разлика от обикновените проститутки.

20 Така наричали гр. Атина, основан според митовете от едноименната елинска богиня.

21 Топир (Топирос) – древен тракийски град на територията на днешна Гърция. Намира се близо до р. Нестос, източно от нея, на около 15 километра западно от Ксанти. Според автора това е столицата на Сапейското царство по време на описваните тук събития.

22 Дардани (дарданци) – племе от илирийски произход, живяло в античните историко-географски области Мизия и Дакия. Дарданите са съюзници на Илион в Троянската война. По времето на Спартак този народ обитава областта около днешно Косово. Земите му са завладени от Рим към края на I в. пр. Хр. До края на III в. Дардания е част от римската провинция Мизия (по-късно Горна Мизия), а след това става отделна провинция.

23 Гай Порций Катон (р. II в. пр. Хр.) – римски политик и военачалник, най-малкият син на юриста Марк Порций Катон Лициниан и по-малък брат на Марк Порций Катон (консул през 118 г. пр. Хр.). През 115 г. пр. Хр. става консул заедно с Маний Ацилий Балб. Следващата година е проконсул на Македония и губи битките със скордиските в Тракия.

24 Парадигма – модел на мислене – набор от концепции, теории, методи на изследване, постулати и стандарти в научна дисциплина или философско учение.

25 Стоицизъм – една от най-влиятелните школи на елинистическата философия, основана в Атина от Зенон през IV-III в. пр. Хр. Днес стоицизмът се възприема основно като система от етически възгледи и учение за морала и нравствеността, но се е занимавал широко и с логиката и физиката.

26 Елада (Древна Гърция) – ендоним, използван в историята и литературата за обозначаване на историческата област, обхващаща земите, населявани от племената на елините (т. нар. древни гърци) преди Христа. Понятието обединява въпросните племена нетолкова по политически, колкото по културни признаци.

27 От Спарта – полис в Древна Гърция на п-в Пелопонес в подножието на планината Тайгет. (Селището съществува и днес.) Нравите в този древен град са особено сурови, а армията му е прочута със своята издръжливост. Оттук идват използвани и до днес изрази като „спартански условия“ и „спартански режим“.

28 От Троя (Илион, по времето на Спартак – Илиум) – античен град на п-в Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, близо до брега на Тракийско (Егейско) море, край който се състои прочутата митична Троянска война.

29 Омир (ок. VIII в. пр. Хр.) – легендарен древногръцки поет и аед, на когото се приписва авторството на големите епически поеми „Илиада“ и „Одисея“, краткия комически епос „Батрахомюомахия“, сборника „Омирови химни“ и други изгубени или частично запазени произведения като например „Маргити“.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s