СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Манолов&Манолов и Исторически парк съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”.

От авторите:

“Проектът “Спартак” бе стартиран като киносценарий още през 70-те години на миналия век, когато италианците и американците правеха епични суперпродукции за този български национален герой, а ние – потомците на същия този Спартак (какъв народ само!), снимахме филми за партизани и герои на труда.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., дигитален туш, художник – Теодор Манолов, цвят – Теодор Манолов, Десислава Илиева

Четиво с продължение – откъс 6

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

8

Най-сетне Родопис благоволила да слезе от стълбището и да досегне с везаните си в сърма1 пантофки каменната облицовка на площадката. Сега момъкът стърчал над нея с почти цяла глава.

„Та тя е съвсем дете!“ – помислил си, ала това не било вярно – Родопис била родена само две години подир него.

Дете, дете, пък с гърди на жена, тя му се струвала ту напълно завършена и узряла дама, ту пък мъничка и крехка като теракотена2 фигурка от тия, що Бититралис донесъл на младини от земите на гърците и що още сбирали прах из дома му, дето, наедно с двете му рожби живеел и осиновеният от него Спартак.

– Май много неща си чувал! – заключила господарката с насмешка. – А чувал ли си, че мога да виждам съдбите на хората, още щом ги зърна, и да предсказвам бъднините им?

– Ъъъъ… И това знам…

Истина било… В кухните, в които се хранели всички низшестоящи в крепостта, камериерките час по час разисквали или одумвали чудатостите на богаташката дъщеря. Едни викали, че им е додеяло да я гледат как се преструва на Орбелуския3 оракул4, да им изкарва акъла, местейки с поглед разни вещи и такъми из гинекея, докато я обличали или й решели косите, да ги буди нощем, обикаляйки покоите си насън и изричайки безсмислени като словоред, но страховити прокоби. Други пък с благоговение шепнели как младата господарка, още десетгодишна, предрекла смъртта на бившия иконом и на другия ден той се гътнал до кладенеца и нивга повече не се изправил, как предупредила ратаите, че люта треска ще натръшка добитъка, но ги подучила и какво да свършат и по какъв начин да разпределят гадините тъй, че поне половината да оцелеят, и станало тъкмо, както им обадила, как чат-пат говорела, без да отваря устни, при това с различни омайни гласове, и как умеела да влезе в ума на всекиго, та да го подстори да изпълнява желанията й. И други подобни работи хортували прислужничките на Родопис…

Спартак обаче никак не връзвал на подобни бабини деветини. Стъпилият здраво на земята Бититралис го бил възпитал така, че той не хващал вяра на нищо, дето не може да се обясни с прости думи или да се докаже с нагледни примери.

9

Залезът приближавал. Сенките на западната стена вече пълзели досами портика на господарския дом. Спартак и Родопис въобще и не забелязвали, че главният надзирател на робите Фарсалас Търбуха – един дебел, коремест, космат гигант, от чиято лошотия били пропищели и млади, и стари в Еге, се е запънал насред двора и подозрително ги наблюдава, играейки си с ръкохватката на бича. Не му влизало в работата на Фарсалас поведението на слугите и наемниците, а още по-малко пък това на господарите, но не било приятно преживяване за него да гледа как любимката на Реметалк – малката капризна патрицианка5, се заглавичква с някакъв пропаднал аргатин.

– И тия съм ги чувал – продължил Спартак. – Бендис ти пращала послания, така говорят, умрелите те сподобявали с прорицателски сънища, а самият Сабазий6 наливал акъл на людете чрез твоите уста… Всички така думат. Пък мен хич ми се не вярва…

– Ама че си загубен – възкликнала разсърдена Родопис – А защо мислиш те позовах одеве? Точно затуй те повиках… Затова те заговорих… Защото зърнах за миг орисията ти! Какъв инак ще ми е меракът да си приказвам с теб, голтако?…

– Брей – ухилил се Спартак, който, като всеки млад и глупав момчурляк, не познавал други способи да засвидетелства внимание на една красавица, освен да се конфронтира с нея. – И що ти се привидя?

– Привидя ми се нещо славно и ужасно в теб, човече! – Родопис повишила тон, сякаш не забелязвайки иронията в гласа му. – Пред теб е величие! И много смърт!!! Ти ще застанеш начело на легиони7… Ще влезеш във война и ще излезеш, окъпан в кърви! Това ми се яви! От мъртвите ли е, от Бендис ли е, от Адрастея8 ли, или от Някой още по-горен – не е твоя работа да предполагаш!…

10

Лицето на Родопис отведнъж се сгърчило, придобило алабастрова9 бледност, големите й очи, изкусно очертани с персийско10 чернило, се разтворили още по-широко, от възторг ли, или от ужас, Спартак не разбирал, но тя се втрещила, сякаш отпреде й се възправила перинтоска мечка стръвница. Напрягала се да докосне мислите на момъка и да му покаже страховитото си видение отпреди малко, в което той играел главната роля. Това усилие върнало смразяващо-величавото зрелище в ума й – над бойното поле, осеяно с хиляди осакатени и изтърбушени тела, все така се стелели и огъвали във всякакви форми оловните облаци, създаващи зловещи парейдолии11 на гърчещи се в гнездото си преплетени змии, а помежду тях час по час прескачали тънки като косъм и удивително безшумни яркосини светкавици. Те имали напълно смъртоносен вид, вонели на яростна гръмотевична буря и прорязвали полумрака в тая жива картина през няколко мига, ала, странно, самите гръмотевици липсвали! Тишина… Несъвсем… Имало нещо… Сегиз-тогиз, все едно изпод десетина планини, се чувал или по-скоро подсъзнателно се долавял басов тътен, толкова дебел, тежък и гъгнив, че ушите се отказвали да го регистрират, тъй че той нагнетявал вибрациите си право в стомаха, а като че ли и дълбоко в мозъка на реметалковата наследница.

Спартак все така крачел по нападалите тела в окървавената си броня, която напомняла най-вече на римска. (Родопис била виждала римски подразделения в Тесалонике12, дето придружавала няколко пъти татко си, та била уверена, че доспехите им имали тъкмо такъв вид.) От време на време Спартак се привеждал, за да забие нащърбения си гладиус13 в някой недовършен враг, сетне вдигал нагоре острието, аха да пробие небесата, и крещял като побъркан, но из устата му не излизал звук. Чувал се само подземният грохот. Вече рекохме, лицето му било почти изцяло закрито от шлема, но Родопис не се съмнявала, че това е именно той, понеже от дете разпознавала людете по сияйната им вътрешност, а на тленните им обвивки не обръщала внимание.

Спартак продължавал да мъкне на рамо омотаното в червено центурионово14 наметало човешко тяло, което сега й се видяло дребно – май на младо момче, и зовял без глас разпасаните си кохорти15, надъхвайки ги да не изостават сред валмата прах. Те не чакали покана… катерели се тежко по камарите от трупове и сегиз-тогиз насичали на парчета някой пъплещ надире им оцелял противник… Гърлата им зейвали в неми победоносни викове. А гробовният тътен продължавал да огъва пространството отвъд всяко човешко възприятие.

– Пак те съзирам!… – прошепнала Родопис и Спартак схванал защо камериерките твърдят, че тя не е съвсем с всичкия си. – Вървиш пред легионите си! Войската ти не е обикновена и формена като тая на владетеля Типас16 и на татко… Много по-огромна е!… А и не е войска като войска, ами някаква тълпа люде от разни народи и племена, кои снаряжени, кои не, кои с мечове и маждраци17, кои с боздугани, топори, тризъбци, кои пък с тояги, остени, вили, коси и сърпове, сякаш са потеглили на жътва, а не на бран!!!…

И още много подобни небивалици изговорила младата господарка на прислужника, докато мърдала конвулсивно ръце с взор, впит в Левкиповата18 празнота19. Спартак се уплашил, че в душата й се е намъкнал зъл демон или е добила от ония налудни припадъци, дето им викат „божествената болест“20

После Родопис се поуспокоила и зениците й се свили до нормална величина, но се отпуснала потна, бледа като лоена кандела21, отмаляла и със сгърбени рамене – явно видението произвеждало грамадно вълнение в нейното съзнание. Ала разсъдъкът й така и не досегнал тоя на Спартак, телепатията й не успяла да се протегне до скептичната сърцевина на неверника… Примитивният планинец останал равнодушен като хилядолетен менхир22 пред нейните прорицания, а колкото до емоциите му, съвсем се раздвоил – от една страна, чувствал силно неудобство, каквото изпитва читав човек, общувайки с безумец, от друга – свръхестественият екстаз на момичето го превръщал в още по-загадъчно и привлекателно за очите му създание.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Сърма – материя, в която са втъкани, вплетени или избродирани посребрени или позлатени медни жички.

2 Теракота – вид керамика без глазура, широко използвана в древността, произвеждана от особен вид глина, която след изпичане обикновено придобива червеникав оттенък. Утилизирана е в строителството (за направа на канализационни тръби, керемиди, тухли и др.), в грънчарството и в скулптурата.

3 Орбелус (Орбелос, Орбел) – антично име на планина на Балканския п-в, за местоположението на която се спори. Авторът на настоящото четиво приема, че става дума за област, обхващаща Малешевската планина и Огражден в Югозападна България.

4 Оракул – надарен свише човек (пророк или медиум), чрез чиято уста предава посланията си към хората някое божество. Често „оракул“ се нарича и мястото на пророчеството, някакъв свещен предмет, чрез който то се манифестира, или пък самото пророчество.

5 От патриции – представители на родовата аристокрация в Древен Рим. Титлата – антоним на понятието плебеи, е използвана и от готи, франки, бургунди и лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа.

6 Сабазий – древен трако-фригийски бог на природата, растителността, земеделието, лечителството, здравето и продължението на рода, дарител на безсмъртие, отъждествяван от специалистите с орфическия Дионис. Култът към него, както и този на аналога му Загрей преминава в Древна Елада, а оттам и в Древен Рим, където е по-известен под името Бакхус.

7 Легион – подразделение в армията на Древен Рим. По време на Късната република, респективно по времето на Спартак, легионът наброява 3000 тежковъоръжени пехотинци (принципи, хастати и триарии), 1200 лековъоръжени велити и 300 конници.

8 Адрастея – трако-фригийско божество, отъждествявано с Богинята майка (Кибела, Рея) или нимфата Ида, възпитала Зевс. Авторът явно я схваща повече в Платоновото разбиране – като епитет (или тракийски аналог) на Немезида – богиня на съдбата на възмездието.

9 Алабастър – минерал, компактна разновидност на гипса, с характерен млечнобял цвят и пореста структура. В древността се използва широко за изработване на съдове за съхранение на скъпи благовония и в скулптурата. Поставените в алабастров съд ароматни масла постепенно се изпаряват през микроскопичните пори в стените му, разнасяйки ухание в продължение на много време.

10 Персия (Персийска империя) – огромно политическо формирование, предшественик на съвременен Иран, една от най-големите държави в световната история, обхващаща земите, разположени на Иранското плато. По време на описваните тук събития въпросната империя вече е преобразувана в Партското царство и е значително по-малка.

11 Парейдолия – оптическа илюзия, при която един обект или група от обекти се разпознават погрешно като съвършено други предмети или по-сложни образи.

12 Тесалонике (Тесалоники, Тесалоника) – античен град, построен от македонския цар Касандър на мястото на днешния Солун в Гърция.

13 Гладиус – къс римски меч, изработен от желязо или стомана, с право, стесняващо се при върха половинметрово острие.

14 Центурион – младши офицер в римската армия, командир на т. нар. центурия (най-малкото подразделение на римския легион, състоящо се от 60-100 души в различните епохи). След реформите в армията на Републиката, проведени от Гай Марий, в един легион има по 59 центуриони, по 6 във всяка кохорта (с изключение на първата, която е с петима).

15 Кохорта – основна военна структура в реформирания от Марий републикански легион, в която влизат около 480 души. Съставена е от 6 центурии, обединени в 3 манипули.

16 Типас – династ на медите по времето на младостта на Спартак. Известен е с участието си в нахлуването на скордиските в римската провинция Македония през 117 г. пр. Хр., когато съюзените скордиски и меди разбиват римската войска край Стоби на р. Аксиос.

17 Маждрак – копие.

18 Левкип (V в. пр. Хр.) – древногръцки философ, изказал за първи път хипотезата за атомния строеж на света.

19 Намек за една от тезите на Левкип, която гласи, че атомите, изграждащи Вселената, са в непрестанно движение из т. нар. празно пространство.

20 Божествена болест – така древните гърци и траки наричат епилепсията.

21 Кандела – свещ.

22 Менхири – огромни продълговати камъни (с височина до 20 м), подобни на обелиски, забити в земята най-вероятно от човешка ръка в праисторически времена – самостоятелно или така, че да ограждат дълги алеи. Предполага се, че са имали култово предназначение.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s